21/01/2026
“Минавам само да напомня, че има едни такива простички неща, които позабравяме. А са много нужни, за да се съхраним. Било то в труден миг или като индивидуалност.
Не си длъжен да се обясняваш на всеки.
Не си длъжен да се вписваш в чужди очаквания и да задоволяваш нечии нужди.
Не си длъжен да говориш, ако не ти се.
Не си длъжен да ходиш някъде, ако не искаш.
Не си длъжен да общуваш с някой, който не ти е приятен.
И за да се запазиш е нужно да сложиш здравословни граници. Понякога ще има сърдити, ще има такива, които не те разбират, които те корят и обвиняват. Но никой не е вътре в теб, за да разбере как се чувстваш. Никой не може да стъпи в твоите обувки и да усети твоята болка. Не всеки ще те види, ще те разпознае и усети. Не забравяйте, че психиката ни не е вечна и има лимит на издръжливост.
И въпреки всичко, ти си тук първо за себе си. Всичко тръгва от нас. Ако ти нямаш мир в теб, няма как да внесеш мир в света.
Нужно е. Да избираш онова, което ти носи мир и спокойствие.
Онова, което захранва творческото в теб. Онова, което те засилва като личност.
От което имаш здравословна нужда и потребност. Не забравяйте, че чуждите очаквания, думи и изисквания, никога нямат покритие. Те не са наши.
За да е такава в нас, е нужно да отглеждаме цветята с любов. И ако цветето вехне се сменя почвата и условията, не късаме цветето...”
🤍
