What are the opening hours?

Monday 09:00 - 21:00 Tuesday 09:00 - 21:00 Wednesday 09:00 - 21:00 Thursday 09:00 - 21:00 Friday 09:00 - 21:00 Saturday 09:00 - 21:00 Sunday 09:00 - 21:00

Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог, Ulica "Triaditsa" 5А, Sofia (2025)

13/11/2025

Предизвикване на себе си - изкачване на най-високата сграда в София

Вчера имах удоволствието да участвам в нестандартно състезание - вертикален маратон - за най-бързо изкачване и слизане на най-високата сграда в София - една от кулите на Милениум, 24 етажа нагоре и после надолу, 1012 стъпала - 506 стъпала и 506 надолу.
Както обикновено без никаква подготовка освен 3 пъти изкачвания и слизания на стълбите във входа, в който живея.

И беше страхотно изживяване по много причини - освен предизвикването на себе си - човек се сблъсква с хора със страхотни физически възможности, които са впечатляващи и вдъхновяващи:
- най-бързият сред мъжете беше тийнейджър, който се качи и слезе за 4 минути и 22 секунди, а при жените - за 4 минути и 49 секунди, които са изключително впечатляващи резултати;
- участваше НЕЗРЯЩ младеж, който е познат в бегачните среди и който въпреки липсата на зрение и наличието на стълби - също се представи чудесно;
все неща, които показват огромния или дори безкраен капацитет и възможности (или потенциал за такива), които притежава всеки от нас има такива (било то и в други сфери).

За мен, въпреки че беше сравнително кратко преживяване - 6 минути без 1 секунда - беше трудно и интензивно, при което присъстваш на 100% в момента и умът ти е напълно тук и сега без да "се отнася" към всякакви щуротии, усещайки тялото си живо и пулсиращо.
Това се оказа доста добър резултат, тъй като ме класира в топ 30% - 28ми от 94 човека при мъжете.

Каква е връзката с психологията и психотерапията?
Предизвикването е ключово както в живота, така и в психотерапията, където се стремим да предизвикваме клиента на всяко ниво:
- когнитивно - по отношение на маладаптивните, дисфункцицонални и ограничаващи вярвания;
- психоемоционално - чрез преминаването през негативни, болезнени емоции, за да бъдат освободени или трансформирани;
- а понякога дори и физическо (предимно с мъже-клиенти, но понякога и с жени) - като начин за достъпване на психични наличности, емоции, влизане в определени състояния или изграждане на дадени качества;
- експериментиране, излизане извън комфорта, както в кабинета, така и извън него - в живота;

Съответно ние като терапевти е важно също да го правим в някаква степен, за да сме добър пример и да практикуваме, а не само да говорим на теория поучавайки другите.
Теорията е чудесно нещо, но без прилагането ѝ на практика - няма полза и значение...

06/11/2025

Обръщане на ролите родител-дете като основа за съзависимост в зряла възраст

Изключително важна тема, защото е основната причина за попадане/създаване и поддържане на взаимоотношения, които са едностранчиви и дори токсични/вредни/разрушителни или насилнически.

Съзависимостта е форма на емоционална зависимост спрямо хора/връзки, която се подлежи от нуждата от това да бъдеш нужен/необходим, да се грижиш за другия, което може да се формулира и като – емоционална зависимост от това другият да е зависим от теб (да си му/ѝ нужен).
Съответно съзависимия доставя чувствата си за стойност/ценност, самочувствие, идентичност през грижата за другия, спасяването му и пренебрегването/жертването на себе си в процеса. Съзависимостта може да се разглежда като крайна форма на тревожен стил на привързаност – човекът се слива с другия или става негов/неин обслужващ персонал, а също и като форма на самонараняване/самовреда - в крайните си форми.

Парентификацията (обръщането на ролите родител-дете) е процес на смяна на ролите, при който дете или юноша е принуден да подкрепя и да се грижи за семейната система по начини, които са неподходящи за развитието му и са прекалено обременяващи, тоест да се държи като възрастен какъвто не е и да замества родител/ите частично (в редки случаи и напълно).

Негативните последствията от обръщането на ролите родител-дете:
- прекалено поемане на отговорност, грижа и угаждане на другите за сметка на потискане на собствените нужди и емоции водещи до неудовлетвореност и изтощение в отношенията;
- неспособност за изграждане и поддържане на реципрочни отношения, в които не само дават, но и получават – с тенденция към повтаряне на модели от типа родител–дете или спасител–жертва;
- трудност до неспособност да получават любов, грижа, жестове и подкрепа, въпреки че ги жадуват;
- усещане на вина или егоизъм, когато приоритизират собствените си потребности (направят нещо за себе си, да си доставят удоволствие, да си починат или да се забавляват) или когато е нужно да поставят граници или да откажат на някой, накратко казано – не се обичат;
- крайно неглижиране на собствените нужди и себе си, което е самоотхвърлящо и може да се разглежда като форма на самонараняване/вредене на себе си (особено в крайните случаи стига до там), трудно поставяне на граници и отказване и склонност към емоционално прегаряне;

Съответно често попадат/създават и поддържат взаимоотношения, които са едностранчиви и дори токсични/вредни/разрушителни или насилнически поради склонност към избор на партньори, с които лесно влизат в роля на обгрижващ или спасяващ (или дори превръщат партньорите в такива с времето), а дори е възможно и в формирането на връзка с основни роли жертва-насилник.

Останалите негативни последствия, както и:
Какви видове обръщане на ролите родител-дете има

Психодинамика при обърнатите роли родител-дете/парентификацията

Патологията на грижата

Предаването на обърнатите роли родител-дете през поколенията

Терапия при парентификация (обръщане на ролите родител-дете) и съзависимост

в цялата статия в коментарите

02/11/2025

Видове депресия и тревожността като път към депресията

Вероятно най-добрият материал, който ще намерите по темата на български, а може би и на английски

Депресията не е еднородно състояние, а има много лица (различни видове). Идентифицирането на това какъв тип/подвид депресия има човек, има ли налична съпътстваща тревожност и дали тя подлежи депресивното състояние, е изключително важно за подхода към възстановяване/терапията при състоянието. Същото важи и за идентифициране на тригърите/факторите/пътищата към това състояние.

В статията ще разберете основните видове депресия, техните особености и евентуален произход:
1) реактивна депресия
2) голяма депресия (голям депресивен епизод, Major Depressive Disorder)
3) дистимия (персистиращо депресивно разстройство)
4) депресия като следствие от посттравматично-стресово разстройство
5) депресия като афективно сезонно разстройство (Seasonal Affective Disorder)
6) биполярна депресия (депресивна фаза в рамките на биполярно разстройство)
7) тревожна депресия

Споменавам също и други видове депресия като следродилна, на старческа възраст, свързана с употреба на субстанции, но без да ги разглеждам подробно.

В статията ще прочетете още и за тревожността като път към депресията, както и:
Как да разграничим биполярната депресия от униполярната депресия

Какво е скритата депресия?

Цялата статия - в коментарите

30/10/2025

Причините за проблемите в комуникацията в двойките

Проблемите в комуникацията обикновено не са причина за проблеми в двойката, а следствие от друга подлежаща, но повечето хора не се замислят за по-дълбокия пласт, който води до тези прояви.

Истинската комуникация не е разговор между две усти или два ума, а между две нервни системи и за да се случи е нужно да спрем: да се защитаваме, да отричаме, да рационализираме, да идеализираме себе си и да обезценяваме/дисквалифицираме другия (или обратното), да изискваме, да газлайтваме себе си или другия и всички останали защитни механизми и поведения, които разрушават безопасността и ни отдалечават от другия.

Мълчанието, дистанцирането, неслушането, прекъсването, обвиненията, – всички те често са проява на активиране на защитни механизми.
Човекът, който се затваря и отдръпва често се защитава от нараняване (или защитава партньора си и връзката им, тъй като ако и той избухне – може да нарани другия или да влоши още повече ситуацията и връзката),
докато човекът, който напада често се бори за усещане за контрол, а от там и за усещане за сигурност.

Множество примери за оформянето на порочни кръгове на взаимодействие, механизмите и какво е нужно да усвоим ще намерите в цялата статия на сайта (линк в коментарите).

25/10/2025

Една от най-големите заблуди в отношенията е отговорът на въпроса: Как ставаме по-важни за партньора?

Отговорът, който е свързан с концепцията, че любовта като действие е по-важна и има по-силен ефект отколкото любовта като чувство, ще разберете във видеото.

23/10/2025

Как мозъкът ти те саботира, когато се опитваш да се промениш

Мозъкът обича познатото, защото подсъзнателно го възприемаме за безопасно и сигурно. От друга страна новото се възприема подсъзнателно за рисково и опасно.
Затова, когато решим да направим промяна – да започнем нов навик, проект или друго начинание – мозъкът активира защити.

Но те не звучат директно като „това е опасно" или „страх ме е“, а като „Още не съм готов“, „Сега не му е времето“, „Ще започна когато...“. Те представляват рационализации на тенденции към поддържане на статуквото (избягване на промените). Това са интелигентни начини да се излъжем и да останем в познатото, възприемано за безопасно.

Проблемът е, че когато чакаме да се почувстваме готови – това е нещо, което не се случва автоматично от само себе си и стоим в същото положение месеци наред.
Но има и друг път — да помогнем процеса и да ускорим промяната като използваме възнаграждения, сигнали/тригъри и други вече рутинни поведения, за да осъществяваме полезни, дълготрайни промени.

Как да направим това ефективно ще говорим и практикуваме 6 часа в уъркшопа Изграждане и промяна на навици (линк към събитието в коментарите).

18/10/2025

"Шокиращо разкритие" - Мислите не са мислене!
Във видеото обяснявам разликата междумисленето като процес и мислите като продукти, които представлява хипотези/предположения или симулации на сценари, които съдържат множество грешки и изкривявания и често ни подвеждат.

В коментарите се съдържат допълнителни материали.

16/10/2025

Браковете и връзките в настоящето и миналото

Това е взаимоотношението, което е претърпяло най-големи трансформации последните десетилетия.

Бракът в миналото: исторически бракът не е бил романтична връзка (освен в много редки изключения), а социално-икономическа уговорка и споразумение с цел оцеляване, взаимна подкрепа и продължаване на рода и вида. Той е изпълнявал функцията на източник на сигурност и принадлежност, често и с цел постигане на социален статус, а не функция на източник на страст, емоционална свързаност и удовлетворение, нито на източник на удоволствие, радост и щастие.

Днес обаче рамката/парадигмата на връзките/браковете се е променила – от колективен (общностен) проект с прагматични цели – са се превърнали в личен проект за търсене и намиране на любов, щастие и смисъл. Именно това надграждане на социоикономическа необходимост и уговорка/ангажимент към изпълняване на всички тези функции плюс добавяне на още функции – задоволяването на психологически и емоционални нужди и постигане на преживявания за смисъл, цялостност, радост, щастие – поражда очакванията, които пораждат напреженията и трудностите, които бележат съвременните отношения.

Съответно тези две парадигми водят до много различни очаквания и поведения.

Повече за всичко това, както и защо жените инициират повечето раздели и разводи в модерността - ще разберете в цялата статия в коментарите.

14/10/2025

Честа причина за загуба на мотивация у възрастния или детето – грешки във възнагражденията

Най-голямата грешка в дългосрочен план, която човек може да прави е да използва (прекалено) приятни/удоволствени стимули и особено такива имащи потенциал за създаване на зависимост като десерти; екрани – компютърни игри или социални мрежи – като възнаграждение за себе си или детето си след извършването на важна дейност.

Защо това е проблем?
Защото по този начин подсъзнателно (а понякога и съзнателно) получаваме съобщението, че важна е не полезната дейност, която сме извършили (тя е просто скучна необходимост, която да претупаме по пътя към това, което наистина искаме или дори е пречка към това, което искаме), а от друга страна – наистина важното е удоволствената дейност и тя става още по-ценна, значима и желана (дори на подсъзнателно ниво).

Резултатът е точно обратното на това, което е ефективно и полезно дългосрочно – вместо да остойностяваме полезното и важното – обезценяваме го (подсъзнателно), а остойностяваме вредното, удоволственото и създаващото зависимост. И това се вкоренява в мозъка с всяко следващо осъществяване.
Всичко това е свързано с начинът, по който работи мозъка и с конкретни мозъчни вериги, които биват активирани.

Използването на външни възнаграждения дългосрочно също може да подрива мотивацията, но може и да подпомогне започването и поддържането на нов труден навик, така че външната мотивация има своето място (стига да не е осъществена чрез стимули създаващи зависимост).

Повече за осъзнатото и ефективно създаване на полезни навици и елиминирането на вредни навици чрез правилно използването на възнаграждения и сигнали - може да научите на уъркшопа Навиците – съюзник или враг в живота.
Линк към събитието в коментарите.

04/10/2025

Модерен вариант на теорията за привързаността

Не всеки човек проявява само един стил на привързаност – съществува множественост на стила на привързаност при много хора.

Вероятно съществуват поне 6-8 стила на привързаност

При сигурният стил също могат да се диференцират поднива/степени на сигурност и колебания или дефиниране на полу-сигурни стилове, при което базисния стил е сигурен, но при определени обстоятелства се отива към резервен стил (някой от несигурните стилове)
ИЛИ стил на привързаност съдържащ някои аспекти на сигурния стил и някои аспекти на несигурните стилове.

Всеки стил на привързаност кореспондира на дадена характерова структура, от характерите, които използваме в Естествената психотерапия

Всичко това има значение и последствия за терапевтичния процес по много линии

Линк към цялата статия в коментари

30/09/2025

Прокрастинация – причини и преодоляване на отлагането

Отлагането е интересен феномен, тъй като понякога хората не избягват работа/задачи сами по себе си, а се ангажират с друга работа, но не и с тази, която е важна/належаща и целенасочено отлагат.

За преодоляването на прокрастинацията (особено когато е по-силна) е нужно да сме наясно с причините за нея, защото има няколко различни психоемоционални причини за отлагането на важни, належащи дейности.

Но независимо от адресиране на подлежащите причини - все пак можем да използваме и:
Техники за преодоляване на прокрастинацията въздействащи на различни психични и телесни механизми:
- за преодоляване на вътрешната съпротива и стартиране на задачата;
- за създаване на инерция;
- геймификация/предизвикване на любопитство, интерес и ангажираност (повишаване на мотивацията);
- създаване на външен натиск и отчетност;
- управление на времето и структуриране;
- премахване на разсейващи фактори;

Подробности за всичко това ще намерите на цялата статия в коментарите.

Даниел Чутров - Психолог, Психотерапевт, Спортен Психолог

13/11/2025

06/11/2025

02/11/2025

30/10/2025

25/10/2025

23/10/2025

18/10/2025

16/10/2025

14/10/2025

04/10/2025

30/09/2025

Address

Opening Hours

Telephone

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

Monday	09:00 - 21:00
Tuesday	09:00 - 21:00
Wednesday	09:00 - 21:00
Thursday	09:00 - 21:00
Friday	09:00 - 21:00
Saturday	09:00 - 21:00
Sunday	09:00 - 21:00