Психология и Коучинг с Ася Борисова

15/10/2025

✨ Често сме свикнали да чуваме, че мъжете искат „само с**с“. Но зад тази привидна истина стои нещо много по-дълбоко.
В работата си и в личните разговори виждам едно и също – мъжете копнеят за близост, за спокойствие, за онова усещане да имаш пристан. Да бъдеш обгърнат от топлина, да можеш да отпуснеш ума и тялото си, без да носиш роли и очаквания.

Тогава защо толкова често изглежда, че искат „само с**с“?
Причината е в това, че с**сът е най-лесният, социално приет и „безопасен“ начин за един мъж да потърси близост, без да рискува да изглежда слаб или уязвим.
Да поиска прегръдка, нежност или просто тишина до любимия човек – това за мнозина е много по-страшно от това да поискат интимност. В култура, в която „мъжествеността“ често се мери със сила, контрол и успехи, нуждата от закрила и нежност се преживява като заплаха.

Илюзията, че мъжете ценят повече с**са, е всъщност маска. Зад нея често стои дълбока потребност – да бъдат приети и обичани без условия, да има до тях човек, с когото могат да свалят бронята.
Много жени се чудят защо партньорът им настоява толкова на физическата близост. А истината често е, че чрез нея той търси сигурност. Търси начин да усети, че е свързан, че не е сам.

Като психолог вярвам, че най-ценната интимност не е в самия акт, а в пространството, което създаваме един за друг:
🔹 пространство на доверие, в което можем да кажем „имам нужда от теб“ без страх от подигравка;
🔹 пространство на нежност, където уязвимостта не е слабост, а път към още по-дълбока връзка;
🔹 пространство на присъствие – да си тук и сега за човека до теб.

Истинската близост започва тогава, когато свалим маските. Когато разберем, че зад нуждата от с**с често стои копнеж за любов и сигурност.

💭 А вие как мислите – защо уязвимостта е толкова трудна за показване, особено за мъжете?

❗Ако темата за уязвимостта и отношенията ви докосва и усещате, че имате нужда от подкрепа, свържете се с мен – заедно можем да намерим път към по-здрави и свързани връзки.

Ася Борисова
Психолог и лайф коуч

#психология #връзки #интимност #любов #мъже #жени #уязвимост #близост #доверие #емоции #с**с #партньорство #взаимоотношения #истинскаблизост #сърце #отношения #АсяБорисова

14/10/2025

✨Миналата неделя имах важен уъркшоп в Пловдивския културен институт. По същото време моят син имаше футболен турнир в София. Вътрешно се разкъсвах – исках да съм до него, но бях поела професионален ангажимент. Наложи се да потърся помощ, друг възрастен да го закара. След турнира той ми каза, че е било важно за него да съм там и ме упрекна. А аз се почувствах изключително виновна.

Мисля, че всяка майка и всеки баща ще ме разбере – онова чувство, че каквото и да направиш, винаги има цена. Ако си до детето – си виновен, че изоставаш в работата. Ако работиш – си виновен, че не си бил достатъчно до него. Ако си позволиш време за себе си – пак вина.

И тук искам да ви разкажа нещо важно:
🔹 Вината е част от родителството. Но не всяка вина е една и съща.

Кога вината е полезна и кога – капан?

✔️ Полезната вина ни показва, че сме сбъркали в нещо реално и имаме шанс да поправим. Например – повишаваме тон на детето, после съжаляваме, извиняваме се и връзката ни става по-силна.
❌ Наложената вина е онази, която идва от сравненията и от обществото – че не сме „като другите“, че не можем да осигурим перфектното. Тя не води до нищо добро – само до изтощение и усещане, че винаги сме недостатъчни.

Пример:

Реална вина – забравям да взема детето навреме от училище и то чака в дъжда.

Наложена вина – чувствам се лош родител, защото другите майки печатат домашни сладки, а аз нямам време.

Какво казва психологията?

Британският психоаналитик Доналд Уиникът въвежда понятието „достатъчно добър родител“. Според него децата не се нуждаят от перфектни родители. Перфекционизмът е илюзия – а и може да бъде вреден.

Детето има нужда от родител, който е достатъчно добър – който показва грижа, любов и сигурност, но е и човек със своите нужди, граници и избори. Това учи детето, че животът е баланс.

И точно това се случи с мен – да, не бях на турнира, но бях на друго място, където правя нещо значимо. И това е урок за сина ми – че мама е човек, който има ангажименти, че работата е важна, че понякога няма как да е на две места едновременно. Това също е ценност.

Как да изградим спокойно родителство?

- Разделяйте вината – реална или наложена? Реалната е сигнал да поправите нещо. Наложената е само гласът на перфекционизма.
- Грижете се за себе си. Ако вие сте изтощени, няма как да сте опора за детето си.
- Говорете открито. Може да кажете: „Съжалявам, че не успях да бъда там. Ти си важен за мен. Но и работата ми е важна. Обичам те.“
- Избирайте качеството пред количеството. Петнадесет минути искрено присъствие са по-силни от три часа, прекарани механично заедно.

Приемете човешките си граници. Достатъчно е да сте достатъчно добри.

🌱 Следващия път, когато усетите вина, си задайте три въпроса:

Това реална вина ли е или наложена?
Мога ли да поправя нещо в тази ситуация?
Какво ще научи детето ми от начина, по който реагирам?

А после си напомнете: „Аз съм достатъчно добър родител.“

Ася Борисова
Психолог и лайф коуч

#родителскавина #достатъчнодобърродител #спокойнородителство
#родителствобезвина #баланссемейство #психологиязародители
#щастливородителство #родителидете #майчинствоистина #осъзнатиродители

13/10/2025

12/10/2025

✨ Кога разбираш, че си на правилния път?
Когато залата, в която водиш уъркшоп, се изпълни до последното място… когато се налага да внесат допълнителни столове, а въпреки това остават хора, които избират да стоят прави, само за да бъдат част от преживяването.

Когато по време на практиките виждаш сълзи, тишина и дълбоки лични преживявания. Когато след края никой не бърза да си тръгне, а остават да питат, да споделят, да търсят още.

Тогава си казвам: „Да, това е моят път.“
Затова обичам работата си – защото виждам резултата в очите и сърцата на хората, които ми се доверяват. Защото заедно създаваме пространство, в което се случва промяна.

Никога не съм се съмнявала, че съм на правилния път. И всеки такъв момент само го потвърждава. 💛

🙏 Благодаря от сърце на всички участници за доверието и откритостта. Благодаря и на Пловдивски Културен Институт, че ме направиха част от Фестивала на женското здраве – за мен беше чест и радост да бъда там.

С Обич,
Ася Борисова

10/10/2025

Днес е Световния ден на психичното здраве!
Споделям с вас това видео, с надежда да стигне до повече дечица ❤️

08/10/2025

Споделям с вас една публикация, която вярвам, че ще предизвика полярни мнения. 💬 Често ли сте си задавали въпроса “Материализъм ли е, когато една жена иска да получава внимание и грижа чрез малки подаръци и жестове?”
Аз вярвам, че зад даването стои енергия – на обич, признание и уважение.
👉 Как мислите – има ли връзка между даването и начина, по който една връзка се развива?
___________________________________________________________________________

💫 Какво се случва, когато мъжът не харчи пари за жена си
Има една тиха, но изключително показателна динамика във връзките – начинът, по който мъжът инвестира (или не инвестира) в своята жена. И не, тук не става дума за материализъм. Става дума за енергията зад парите – защото парите са просто форма на внимание, признание и любов.
🤑Когато един мъж лишава жена си от дребни радости – цветя, вечеря навън, малък подарък или жест на внимание – с времето това започва да тежи. Жената усеща, че не е приоритет. Тя се чувства незабелязана, недооценена и емоционално изоставена. В началото тя ще мълчи, ще си намира оправдания: „има други разходи“, „той е уморен“, „в момента не е моментът“. Но с времето натрупаното недоволство започва да намира израз – първо в леки забележки, после в напрежение, а накрая в постоянни скандали.
🥵Когато мъжът не харчи пари по жена си, във Вселената няма празно. Тази енергия трябва да се пренасочи някъде – и обикновено тя се връща под формата на непредвидени разходи. Изведнъж започват да се случват дребни „случайности“ – нещо се чупи, детето се разболява, колата изисква ремонт. Пари излизат от джоба, но не и за това, което би донесло радост. И познайте до какво води това – до още скандали, до още обвинения, до още отдалечаване.
🙎‍♀️А с всяка липса на жест, жената се затваря. Душата ѝ изстива. Нейната любов се свива до защитна реакция – студенина, критика, раздразнение. Всичко това не защото тя е „материална“, а защото енергийно не получава подхранване. Женската природа цъфти, когато е обгрижвана. Когато мъжът не дава, той всъщност прекъсва потока на любовта.
👩‍❤️‍💋‍👨Но когато един мъж, дори и да няма много, се старае, Вселената започва да му отвръща. Когато той влага мисъл, внимание и готовност да зарадва своята жена – парите, които дава, се превръщат в семена на изобилие. Изведнъж неочаквани възможности, бонуси, подаръци от съдбата започват да се появяват. Защото енергията е в движение. Когато даваш от сърце – получаваш.
Не вярвате? Опитайте. Няма по-силна магия от признателната, усмихната и щастлива жена до вас.
❌️А към жените – не си губете времето със стиснати и немотивирани мъже, които живеят в оплакване и липса. Истинският проблем не е в парите, а в мисленето. С такъв мъж никога няма да усетите какво е да си ценена, обичана и поставена на пиедестал.
✨️И помнете: не е важно колко дава, а с каква енергия дава. Любовта и изобилието вървят ръка за ръка – защото когато мъжът уважава женската енергия, Вселената уважава него. 🌹

Галя Чилинг

03/10/2025

✨Напоследък усещам как животът ме води към промяна. Понякога това е плашещо – защото е много по-лесно да се вкопчиш в познатото, в онова, което дава сигурност. Но всъщност точно там се хващам в капана – в илюзията, че контролът ще ме предпази.

Истината е, че колкото повече се боря да задържа старото, толкова по-трудно става. А когато си позволя да отпусна хватката, се появява едно особено усещане за лекота. Сякаш животът знае по-добре от мен накъде да ме поведе.

Не винаги е лесно да се довериш. В главата идват хиляди въпроси – "Ами ако изгубя? Ами ако сбъркам?" Но започвам да виждам, че промяната не идва, за да ми отнеме нещо. Тя идва, за да отвори място за новото.

И може би точно в това е смисълът – да си позволим да не знаем какво следва, но въпреки това да вървим напред. Да дадем шанс на новото, без да го сравняваме със старото.

Аз съм в този процес точно сега – на доверие, на пускане, на учене да живея повече в потока, отколкото в контрола. И колкото и да е страшно, вярвам, че ме води към по-добро.

✨ Ако и ти минаваш през промяна – не я отхвърляй, а ѝ дай шанс да ти покаже къде може да те отведе.

30/09/2025

29/09/2025

✨Преди няколко дни имах консултация с една будна мама, която дойде с притеснение за дъщеря си. Тази есен момиченцето тръгва в първи клас, но родителите ѝ са забелязали, че тя е изключително взискателна към себе си – ако не ѝ се получи нещо от първия път, плаче, отказва да продължи или къса рисунката си. „Всичко трябва да е перфектно“ – сподели майката.

Перфекционизмът при децата често изглежда като старателност и амбиция, но зад него обикновено стои много по-дълбока нужда – да бъдат приети, обичани и сигурни.
Причините могат да са различни:
🔸 послания от възрастните, че любовта зависи от успехите („Много съм горд, когато си отличник“),
🔸 високи очаквания или постоянни сравнения с другите,
🔸 силна тревожност и желание за контрол – „ако е идеално, няма да има проблем“,
🔸 лична чувствителност и отговорност – някои деца просто носят по-висока вътрешна летва.

Как се проявява?
🌱 Детето се страхува да започне нещо ново, ако не е сигурно, че ще се справи.
🌱 Често търси потвърждение – „Добре ли го направих?“
🌱 Преживява силно всяка грешка – с плач, гняв или отказ.
🌱 Сравнява се постоянно с другите и не си позволява да е „по-средата“.

На пръв поглед може да изглежда като плюс – детето е старателно, организирано, с високи постижения. Но цената е висока:
⚡️ трудно се радва на процеса, защото мисли само за резултата;
⚡️ носи огромно вътрешно напрежение;
⚡️ страхът от грешки може да блокира любопитството и смелостта да опитва нови неща;
⚡️ самочувствието му става крехко – „ценен съм само ако съм най-добър“.

Какво могат да направят родителите?
💡 На първо място – да покажат, че обичта и приемането не зависят от успехите. Детето има нужда да знае, че е достатъчно добро и когато греши.
💡 Хвалете усилието, а не само резултата: „Видях колко се постара“, вместо „Браво, шестица!“
💡 Споделяйте свои грешки – когато децата чуят, че мама или татко също не винаги успяват, това ги успокоява.
💡 Създавайте пространство за несъвършенства – игри без правила, рисунки с лявата ръка, творчество „за удоволствие“, а не за оценка.
💡 Учете го да разпознава емоциите си – „Разочарован си, защото не се получи както искаше. И това е нормално.“

Най-важното, което можем да дадем на децата си, особено в началото на училище, е увереност, че не е нужно да бъдат перфектни, за да бъдат обичани и ценени. ✨

Ася Борисова
Психолог и лайф коуч

#детскопсихолог #родителство #перфекционизъм #първиклас #детскоразвитие #емоции #родителскитревоги #детскапсихология #учене #самооценка #психичноздраве #деца #родителиподкрепа #родителскисъвети #психология #училище #асяборисова

25/09/2025

Липсата на ценности при възрастните, носи сериозни и дълготрайни последствия върху децата!

Основните човешки ценности са универсални принципи и идеали, които насочват поведението, мислите и решенията на хората. Те формират основата на морала, етиката и социалните взаимоотношения и са общи за всички култури и общества:
💓 Доброта и състрадание: Желанието да помагаш на другите, да проявяваш емпатия и да се грижиш за тяхното благополучие.
💓 Уважение: Признанието на достойнството и правата на всеки човек, независимо от неговия произход, убеждения или статус. Това включва уважение както към себе си, така и към другите.
💓 Честност и почтеност: Да бъдеш искрен и да действаш справедливо, като не лъжеш, не мамиш и не предаваш доверието на другите.
💓 Отговорност: Поемане на отговорност за собствените си действия и решения, както и за последствията, които те носят.
💓 Свобода: Правото да избираш и да действаш според собствената си воля, без да вредиш на другите.
💓 Справедливост: Отстояване на равенство и справедливост за всички, като се бориш срещу дискриминацията и несправедливостта.
💓 Труд: Ценността на усилията, усърдието и отдадеността към постигането на цели.
💓 Семейство и общност: Подкрепата, любовта и солидарността, които идват от принадлежността към семейство и общност.

Липсата на ценности при възрастните има сериозни и дълготрайни последици за децата, защото те учат за света предимно чрез примера на родителите си. Липсата на ценности води до:
* Трудности с емоционалната регулация. Децата се учат да разпознават и управляват емоциите си, като наблюдават родителите си. Когато родителите са емоционално нестабилни, не показват съпричастност или не общуват открито, децата могат да развият проблеми като емоционални крайности или да се затрудняват да изразяват чувствата си.
* Бунтарство и асоциално поведение. В отговор на хаоса и липсата на насоки, някои деца могат да се бунтуват и да развият асоциално поведение или да търсят прием от групи с негативно влияние. Те може да имитират поведението, което са видели у дома, като лъжи, манипулация или агресия, смятайки го за норма.
* Проблеми в училище и с връстниците. Липсата на ценности, свързани с отговорност и уважение, може да доведе до проблеми в училище и трудности в отношенията с другите. Децата може да се държат неуважително, да не следват правила или да бъдат склонни към конфликти.
* Развитие на егоистичен или материалистичен светоглед. Когато родителите не насърчават ценности като съпричастност и взаимопомощ, а се фокусират предимно върху материални придобивки, децата могат да развият егоистичен и материалистичен светоглед. Те може да смятат, че щастието и успехът се измерват само в пари и вещи.

25/09/2025

Психология на отношенията

Хората често вярват, че връзките се градят върху любовта. Но истината е, че много често се свързваме през нашите стари рани. Несъзнаваното ни избира не „подходящия“ партньор, а този, който най-точно пасва на нашата болка.

👉 Например, ако като дете си бил често оставян сам – може би родителите ти са отсъствали или не са откликвали на нуждите ти – като възрастен е много вероятно да се влюбиш в човек, който се страхува от близост. Той може да не вдига телефона, да иска „пространство“. Това автоматично връща усещането от детството: „Оставиха ме сам.“ Това е травмата от изоставяне.

👉 Ако като дете си усещал, че някой друг е по-важен от теб – брат, сестра, работа или проблемите на родителите – в зряла възраст ще ти е най-болезнено, когато партньорът ти поставя работата, приятели или хобита пред теб. Това е травмата от отхвърляне. В основата ѝ стои убеждението: „Аз не съм достатъчен, винаги има нещо по-важно от мен.“

👉 Ако си израснал в среда с критика и унижения, например баща ти постоянно ти е казвал „Ти си слаб“, „Нищо няма да стане от теб“, като възрастен може несъзнателно да търсиш жени, които те критикуват с остър тон. И всяка тяхна дума те връща в детството – в усещането, че пак си малко момче, което не може да се защити.

👉 А ако детството ти е било изпълнено с хаос – скандали, алкохол, непредсказуемост – в зряла възраст често избираш човек, който е непостоянен и не поема отговорност. Така старият механизъм се активира: „Аз трябва да държа всичко под контрол, за да не рухне.“ Проблемът е, че контролът убива любовта – той се чувства задушен, ти се чувстваш недооценена.

👉 Има и мъже, които цял живот са получавали грижи и внимание от майките си. Те несъзнателно търсят жена, която да продължи да се грижи за тях. В началото всичко изглежда удобно, но после връзката губи интимност и се превръща в отношения майка–син, а не партньорство.

Всички тези сценарии показват едно – връзките са място, където старите ни рани оживяват. Партньорът не идва, за да ни направи щастливи, а за да покаже какво в нас още боли.

Истинският въпрос е: свързваме ли се през детето в нас, което търси утеха и внимание, или през зрелия човек, който е готов да поеме отговорност за себе си?

Отношенията не са за удобство. Те са за израстване. И когато имаме смелостта да видим собствената си болка през „огледалото“ на партньора, тогава можем да стигнем до зрелостта – любов, която не е нужда, а избор.
Отношенията не са място за удобство. Те са път за израстване. И ако имаме смелостта да минем през това огледало, стигаме до зрялата любов – тази, която не е нужда, а избор.

Откри ли се в това? Ако не можеш да излезеш от същите сценарии, напиши ми — ще поговорим.

Ася Борисова
Психолог и Лайф Коуч

#психология #отношения #любов #травми #вътрешнодете #осъзнатост #емоции #партньорство #личностноразвитие #израстване #връзки #самоосъзнаване #психотерапия #зрялалюбов #граници