Училище за родители с психолога Анелия Янева

17/11/2025

04/11/2025

Майчина мантра:

"Детето ми е продължение на живота, който минава през мен и от който съм част. Животът има грижата за него и чрез мен, но и чрез всичко друго.
Когато не зависи от мен, избирам да се доверя.
Доверявам се в пътя на детето си.
Оставам отворена за любовта и избирам да съм налична и за себе си и за нея с колкото е достъпно тук и сега.
Отказвам се от перфекционизма в полза на свързването.
Отказвам се от (себе)осъждането в полза на лечебното разбиране и приемане.
Към себе си и към нея.
Аз съм майка. Нито лоша, нито добра. Аз съм.
Уважавам и почитам живота на детето си. Аз вярвам в моето дете."

❤

За майките, които се страхуват, че не се справят.
За майките перфекционистки, чиито вътрешни деца имат нужда от прегръдка. За тези майки, които виждат вътрешното си дете в своето физическо дете и проектират своето страдание в него.
За майките, които се борят за одобрение от детето си.
За всички майки, които имат нужда да акордират струните на сърцето си и ума си, за да бъдат в хармония.

Ползвайте текста като вдъхновение, но създайте това, което освобождава дъха ви, което олекотява мисълта ви и внася милост в сърцата ви.

Мария Петкова

03/11/2025

Днес, когато Деми Мур прегръща Брус Уилис, го прави със същата нежност, която някога спаси и нея. Изминали са повече от двайсет години, откакто бракът им приключи, но тяхната история никога не свърши. Тя просто промени формата си — превърна се в нещо по-дълбоко от връзка между мъж и жена, във връзка, която нито времето, нито болестта могат да разрушат.

Преди да срещне Брус, Деми не живееше... а просто оцеляваше. Детството ѝ беше низ от рани — болести, изоставяне, безразличие. Младостта ѝ — самота, зависимости, празнота. Усмихваше се пред камерите, но зад тази усмивка се криеше беззвучен вик. Докато през 1987 г. не се появи той.

Брус не беше просто съпруг; той беше първият мъж, който я третираше с уважение. Не я унижи, не я излъга, не я изостави. Той я защити, подкрепи, прегърна я с топлина, която тя никога не бе познавала. С него Деми за пръв път почувства какво значи да си в безопасност. С него разбра какво е дом.

Ожениха се, имаха три дъщери, споделяха смях, трудности и обикновени моменти, които изглеждаха вечни. А когато бракът им приключи, близостта им остана непокътната. Продължиха да отглеждат децата си заедно, празнуваха рождени дни и семейни празници, седяха на една и съща маса. Между тях останаха онази нежност и уважение, които почти винаги се губят след раздяла.

Днес всичко е различно. Болестта напредва, бавно отнемайки на Брус паметта, яснотата, силата — онази, която винаги беше същността му. Но там отново е Деми — до него. Само че този път тя е тази, която го държи. Хваща ръката му, когато той се губи в собствения си мълчалив свят, грижи се за спокойствието му и пази достойнството, което болестта се опитва да му отнеме.

И не го прави от жалост или задължение. Прави го, защото истинската любов оставя следи, които не се изтриват. Защото когато някой те види истински, приеме те без условия и те обикне с душата си — това остава завинаги.

Истинската любов не винаги запазва една и съща форма. Понякога умира като страст, но се ражда отново като нежност. Понякога свършва като брак, но остава като вярност. Любовта не изчезва — тя просто се научава да живее по друг начин.

А това, което днес прави Деми, го доказва най-ясно: любовта не е само обещания пред олтара.
Любовта е да останеш в тишина до другия, когато вече няма думи.
Да си там, когато всички други си тръгват.
Да държиш ръката на този, който вече не помни кой е бил — но ти помниш.

Защото истинската любов не умира.
Тя просто сменя лицето си... за да продължи да пази.

14/10/2025

“Ако родителите ни не се обичат
и не се разбират един друг,
не можем да знаем как изглежда любовта. Най-ценното наследство, което родителите могат да оставят на децата си,
е тяхното собствено щастие.
Родителите може да са в състояние
да ни оставят пари, къщи, земи,
но въпреки това да не са щастливи хора.
Да имате щастливи родители означава да получите най-богатото наследство от всички.”

Тик Нят Хан

10/10/2025

Когато децата често боледуват е добре да се “Лекуват”родителите!
Много родители вярват, че:
– "Всички деца боледуват",
– "Това е нормално",
– "Лекарствата ще помогнат"...
Но истината е: децата до 12-годишна възраст са енергийно и емоционално свързани с родителите си.
Каквото е състоянието на майката – такова е вътрешното състояние на детето.
Каквото е поведението и подкрепата на бащата – такова е събитийното здраве на цялото семейство.

🔹 Майката дава енергия, емоции, усещане за сигурност.
Ако тя е тревожна, стресирана, изтощена – детето "поглъща" всичко това и започва да боледува.

🔹 Бащата е отговорен за това как се чувства майката. Ако тя не се чувства добре – цялото семейство страда.

Стресът, скандалите, страхът, напрежението – всичко това директно се отразява на имунитета на детето.
Детето има нужда от майка, която е спокойна, обичаща, уравновесена.
И от баща, който ѝ дава сигурност, подкрепа и стабилност.
Здравото семейство = здраво дете.
Забелязали ли сте как след кавга или напрежение у дома детето вдига температура, хваща вирус, получава обрив?
Не търсете "виновник" отвън. Погледнете вътре.
Детето е огледало на състоянието на родителите си.
📌 Болестта е симптом, не е причина.
Промяната започва от вас,най-вече с обич, присъствие и осъзнатост!😊

23/09/2025

„Тате, обещаваш ли ми, че няма да се ядосаш, ако ти кажа нещо? “
„Какво? “
„Не, първо трябва да обещаеш. “
„Добре, няма да се ядосам, обещавам. “
„Днес плаках пред целия клас. “
„И защо? “
„Защото учителката ми каза, че не съм си написал добре домашните и ми потекоха сълзи. “
„И според теб трябва ли да се ядосам за това? “
„Приятелите ми казват, че да плачеш е глупаво, че само слабите деца плачат. “
„А ти знаеше ли, че си направил грешно домашните? “
„Не, мислех, че са верни. Вчера ги правих с мама. “
„Тогава слушай ме добре. Има две неща, които ще ти кажа и трябва да ги запомниш завинаги. Обещай ми, че няма да ги забравиш. “
„Добре, тате, обещавам. “
„Първо: дявол да го вземе, гордея се с теб. Това, че можеш да плачеш, е благословия. Сълзите не са нещо лошо, а нещо прекрасно. Повярвай ми, плаченето изобщо не е за глупаци. Ако плачеш, значи изпитваш емоции, че си жив, че не си дървена кукла без никакви чувства. И съм сигурен, че и твоите приятели са плакали хиляди пъти, дори и да искат да те убедят в обратното. Така че плачи, когато искаш всички плачат! И никога не се срамувай от сълзите си, те са част от теб. Знай, че често именно сълзите ти помагат да се почувстваш по-добре, когато ти е тежко, когато те боли тук, дълбоко в сърцето. “
„А второто? “
„Грешките са нещо нормално. Да правиш някои неща грешно е напълно нормално. Знаеш ли, че и мама, и аз сме грешили безброй пъти? От грешките се учи – никога няма да научиш нещо, ако винаги правиш всичко правилно. Винаги се чувствай свободен да грешиш. Затова няма да се ядосам, че ти и мама сте сбъркали с домашните, и няма да се ядосам, че си плакал, напротив, радва ме. Обичам децата, които още умеят да плачат и не се страхуват да грешат. “ Sabrina Feri

15/09/2025

Успешна и здрава година на всички ученици и техните родители!😊

14/09/2025

Често критикуваме децата си,а ето как да развием потенциала им и да покажем,че са важни за нас и ги обичаме😊

• Радвам се, че си в живота ми.
• Много обичам времето, което прекарваме заедно.
• Удивително е колко много неща знаеш.
• Харесва ми как мислиш.
• Чудесно е да споделям деня си с теб.
• Забелязвам колко се стараеш.
• Имаш страхотно чувство за хумор.
• Твоето мнение е важно за мен.
• Харесва ми как умееш да се справяш с трудностите.
• Дори когато е трудно, ти не се отказваш.
• Имаш добри идеи и ми е приятно да ги слушам.
• Забелязвам колко си внимателен/а към другите.
• Благодаря, че си такъв/такава, какъвто/каквато си.
• Научавам нови неща от теб всеки ден.
• Имаш добро сърце.
• Виждам, че полагаш усилия и това ме радва.
• Грешките ти не определят кой си.
• Вярвам, че ще намериш решение.
• Ти си ценен/ценна точно такъв/такава, какъвто/каквато си.
• Харесва ми как умееш да се радваш на малките неща.
• Имаш сила да постигаш целите си.
• Горд/а съм, че си мое дете.
• Ти си единствен/а и незаменим/а.
• Всеки ден ставам по-щастлив/а, защото те има.
• Обичам начина, по който се смееш.
• Твоето мнение може да вдъхнови и другите.
• Ти умееш да бъдеш добър приятел.
• Хубаво е, че споделяш как се чувстваш.
• Благодаря ти, че си искрен/а с мен.
• Можеш да постигнеш повече, отколкото мислиш.
• Харесвам любопитството ти.
• Радвам се, че мога да участвам в твоя свят.
• Ти си моят малък голям учител.
• Обичам те такъв/такава, какъвто/каквато си!

13/09/2025

Училището скоро започва!
Седнете с детето си за 5 минути и му обяснете, че никога няма причина да се подиграва на някого заради неговия ръст, тегло, цвят на кожата, семейния му живот или нещата, които обича.
Обяснете му, че не е лошо да носиш едни и същи обувки всеки ден.
Обяснете, че една използвана раница носи същите мечти, както и една нова.
Научете ги да не изключват никого, защото е „различен“.
Обяснете им, че подигравките нараняват и че училището е, за да УЧИШ, а не за да се състезаваш или да разпространяваш негативизъм.
Напомнете им, че някои деца не се прибират в обичащи семейства, затова е важно да бъдат добри…
Каквото вижда и чува в семейството това ще прави и навън!😊

28/08/2025

Как да покажем на децата си,че ги обичаме😊