22/12/2025
Когато празниците не носят радост, а умора
Тиха покана за повече присъствие и грижа към себе си
Периодът преди Коледа често се описва като „най-светлия в годината“.
А за много хора той е най-натовареният.
Списъци със задачи.
Очаквания – чужди и собствени.
Опит да бъдем навсякъде, за всички, по възможно най-добрия начин.
И някъде по средата – ние.
Уморени, раздразнени, откъснати от тялото си.
С усещането, че нещо важно се изплъзва.
Когато „трябва“ заглушава „как съм“
В практиката на психичното и холистичното здраве често виждаме едно и също:
хора, които не си позволяват да спрат, защото „не е моментът“.
Празниците идват, гостите чакат, работата трябва да се приключи.
Но тялото няма календар.
То реагира на напрежението тук и сега.
Колкото повече се отдалечаваме от себе си,
толкова по-трудно е да усетим радост – дори когато всичко „изглежда наред“.
Наслаждението като форма на грижа
В култура, която възнаграждава усилието и постоянната заетост,
наслаждението често се възприема като лукс.
А всъщност то е сигнал за здраве.
Да се насладиш означава:
– да бъдеш в тялото си
– да присъстваш в момента
– да не бързаш да го напуснеш
Малките жестове – чаша топло кафе, тишина сутрин, бавна разходка –
са начини да регулираме нервната си система и да се върнем към себе си.
Празниците като възможност, не като изпит
Коледа не изисква от нас да сме по-добри хора.
Не изисква да сме по-щастливи.
Не изисква да сме готови.
Тя може да бъде просто пауза.
Миг, в който си позволяваме да намалим темпото
и да се запитаме: Как съм аз в този момент?
Когато това се случи, празникът престава да бъде задължение
и започва да бъде преживяване.
Защо говорим за това в ТЕРАПЕВТИНФО
В блога на ТЕРАПЕВТИНФО публикуваме статии от професионалисти, които предлагат знание, подкрепа и перспектива, без опростени рецепти и без натиск за бързи промени.
Психичното здраве не започва от големите решения.
Започва от малките паузи.
От разрешението да забавим.
От способността да чуем себе си.
В заключение
Ако тези дни усещаш умора вместо празничност –
не си сам/сама.
И с теб няма нищо нередно.
Може би просто имаш нужда от по-малко шум
и малко повече присъствие.
Понякога най-ценното, което можем да си дадем,
не е още усилие, а тишина, в която да си поемем дъх.