Голяма част от вдъхновението ми идва от тъмнината.
Първата мечта, която си спомням, е, че исках да бъда астроном някой ден. Можех с часове да се взирам в нощното небе. Исках да изследвам вселената, звездите, мъглявините и черните дупки. Исках да се гмурна в света на зашеметяващата физика.
Е, не станах астроном, но страстта ми остана.
Днес не се занимавам с физика, но се насочих към метафизиката и света на емоциите, на преживяванията, на онова, което е скрито и не е очевидно. Срещам се с хора, попаднали в черни дупки, и заедно търсим начин за превъзмогване на засмукващата им сила и излизане от тях. Потапям се в мъглявините на объркването, на страховете, на отчаянието и болката и заедно с човека се отправяме на пътя на търсенето в мъглата, търсенето на яснота. В това търсене откриваме звезди, по-ярки и по-красиви и от онези на небето.
Макар и да не съм астроном, ежедневно откривам и изследвам вселени. Всеки човек е една уникална вселена. А във видимата Вселена има повече тъмнина, отколкото светлина.
Моята работа е да държа ръката на хората, които идват при мен, докато се срещат с тъмнината вътре в себе си. Заедно откриваме, че тъмното не е страшно. В него се крият отговорите, които търсим. Без тъмнина не може да има светлина.
Вярвам в една много простичка формула: Качество -> Количество -> Качество
Психотерапията ни помага да подобрим качеството на собствения си живот. Колкото повече хора поемат по този път, толкова по-голям е шансът да променим качеството на живот и на обществото, в което живеем. The first dream I ever had about what I wanted to be when I grew up was to be an astronomer. I could stare at the night sky for hours. I wanted to explore the Universe, the stars, the nebulae, and the black holes. I wanted to dive into the mesmerizing world of physics. Well, I did not turn out to be an astronomer but my passion remained. Today, I don’t work in the field of physics but I steered into metaphysics and the world of emotions, of experiences, the world of that which is hidden and not obvious. I meet people who have wound down black holes and together we search for the ways to overcome the hole’s sucking power and ways to come out. I enter the nebulae of confusion, of fears, of desperation and pain and together with the person we set off on the way of discovery, looking for clarity. In that search, we find stars, brighter and more beautiful even than the ones in the sky. Although I am not an astronomer, I discover and explore universes on a daily basis. Each person is a unique universe of its own. And in the visible Universe, there is more darkness than light. My job is to hold the hand of the people who come to me while they meet the darkness inside of them. Together, we discover that there is no need to fear the dark for it contains the answers we seek. There cannot be light without darkness. I believe in a very simple formula: Quality -> Quantity -> Quality
Psychotherapy helps us to improve our own wellbeing. The more people set off on this road, the bigger the chance to change the quality of the wellbeing of the community in which we live, too.
