29/09/2025
История на тибетската медицина
Тибетската медицинска система, по-известна като Соуа Ригпа (познанието за лекуване/ изцеление), несъмнено е стара колкото е стара и самата Тибетска цивилизация. Вероятно както и навсякъде по света в тези древни времена, хората са срещали сериозни трудности при появата на физически дискомфорт, поради липса на познание за начините на лечение. Могли са да разчитат на различните естествени ресурси, които са ги заобикаляли. Тези древни хора по емпиричен път са открили ползите и ефикасността на естествените източници, като растения, животни, минерали и т.н. Ето как хората от древен Тибет за започнали да използват различни билки и минерали за различни здравословни проблеми. Например пиенето и напръскването със студена вода при треска, налагане на студени камъни върху травми с признаците на възпаление – подуване, зачервяване, затопляне, болка и нарушена функция. Използвали са загрято олио за да спрат кървенето, открили са, че пиенето на топла вода подпомага храносмилането, а също така и че е по-добре да се хранят със сготвена храна, отколкото сурова.
Тези древни практики, които поставят основата на тибетската система за лечение се появяват по времето на древното кралство Шанг Шунг (около 500 години преди новата ера), в което основната религия се е наричала Бьон. Съществуват документи от това време, в които се описва лечението на някои болести, както и лечението с мокса.
Има няколко ключови момента за формирането на Тибетската медицина във формата, която съществува днес.
По време на царуването на 28 крал на Тибет – Ла Тотори Нйентцен (254-374г от новата ера), двама индийски доктори били поканени в двореца му. Те били помолени да останат и да споделят медицинското си познание, което обяснява защо Тибетската медицина и Аюрведа са толкова близки.
7-8 век са изключително важни за процъфтяването на Тибетската култура и медицина. По това време се правят множество конференции по медицина, на които са канени известни лекари от Китай, Индия, Персия, Гърция.
33 крал на Тибет – Сонгцен Гампо (617-698г от новата ера) сключва брак с китайската будистка принцеса Унгшинг Конгю от династия Тан. Тя носи със себе си голямо количество китайски медицински текстове, които са преведени на тибетски.
Това е времето, когато министърът на Тибет – Томи Самбхота, е изпратен в Индия за да създаде тибетската азбука на базата на санскрита. Времето, в което будизмът се приема за основна религия в Тибет, измествайки шаманизма.
Един от най-великите „Религиозни крале” на ранната Тибетска империя, крал Трисонг Деуцен (755 -97г), разширява границите на Тибет в Централна Азия, контролирайки доходоносният път на китайската коприна и окупирайки важни будистки места за поклонение. През 775г Трисонг Деуцен изгражда първият будистки манастир Самие и издава редица кралски укази, които засилват позицията на Будизма в Тибет.
Първият медицински дебат върху Тибетската медицина се провежда именно по времето на неговото царуване, когато опитни доктори от Монголия, Китай, Индия, Персия, Източен Туркистан, Непал, Кашмир, Афганистан, Долпо и т.н. взимат участие. Дебатът се провежда в манастира Самие. Тибетската делегация е водена от Юток Йонтен Гонпо Старши. Конференцията продължава 7 дни, като всеки доктор излага естеството и ефикасността на собствената си система.
След конференцията, Крал Трисонг Деуцен обнародва код на поведение, който трябва да се следва от всички доктори. Известен като Четирите Обета, той казва, че докторът трябва да бъде алтруистичен, да изостави леността и отлагането, да се въздържа от токсични напитки и най-важното – да предразполага пациента и да го успокоява чрез състрадание и любов.
Безпорно най-важната фигура в Тибетската медицина е на Ютог Йонтен Гонпо-I, който се смята за баща на тибетската медицина. Той е бил изключителен доктор. Написва книга, която нарича Гю-ши (тиб. – четири тантри), която е базирана на Тибетското медицинско познание, като са добавени в синтезиран вид и различни други азиатски медицински системи. Четири века по-късно книгата е пренаписана от Ютог Йонтен Гонпо-II във формата, в която се изучава и днес в колежите по Тибетска медицина.
През 1696г Деси Санге Гятцо, създава първият медицински университет в Тибет – медицинско училище и манастир Чагпори. А през 1916г. в Лхаса (столицата на Тибет) е създаден и Мен-Тци-Кханг (тиб. – къща на Медицината и Астрологията).
За съжалание след окупацията от Китай през 1959г., сградите на двата института биват разрушени.
С цел да съхрани Тибетската култура, Далай Лама създава множество институции, убежища, училища, манастири и университети, докато живее в изгнание в Индия. През 1950г е създаден Институтът по Тибетска медицина Чагпори в Дарджелинг. През 1961г е създаден Институтът по Тибетска медицина и астрология (Men-Tsee-Khang) в Дарамсала.Тези две учебни заведения остават най-важните и престижни институти за изучаване на Тибетска медицина днес.
