07/09/2025
Днешните деца не са по-лоши от вашите поколения.....
както много често си мислите!
Те не са мързеливи, неблагодарни, егоистични или „пристрастени към телефоните си“. Те просто са много различни — защото светът, който ги възпитава, е вече различен.
Те растат в епоха на социално объркване и информационен безпорядък — натиск от социалните мрежи, постоянни сравнения, онлайн тормоз и безкрайното изискване да бъдат перфектни. И сред целия този шум… често се чувстват напълно сами, далечни и отделени.
Да, те са в стаите си, но вперили поглед в екраните. Дали на телефона или в компютъра - те са на екрана.
Не защото това е по-хубаво от разговорите или защото предпочитат телефона пред нас, а защото… няма с кого да говорят в реалността.
Родителите са винаги заети и изморени. Потънали са в работа, отговорности и стрес. Понякога успяват да изрекат едно набързо: „Как мина денят ти?“ или да подарят нещо хубаво - нова джаджа, екскурзия, чифт маратонки. И си мислят: „Добре е, има всичко, ще се чувства добре сред връстниците и приятелите си“
Но детето няма теб, няма вас - родителите!
Няма твоето внимание и няма твоето „разкажи ми как се чувстваш наистина, какво се случи с приятелката ти и как ти го преживя“
Защото любовта не може да бъде заменена с най-новия iPhone или ваканция.
Това, от което наистина има нужда твоето дете, си ти. Нуждае се от вашата връзка. От това да седнеш до него и да попиташ: „какво се случва?“ — и да го мислиш сериозно. Нуждае се да оставиш телефона, да го погледнеш в очите и да слушаш, но Истински.
Защото, ако не го направиш ти - ще го направи някой друг вместо теб.
И този „някой“ може да няма добри намерения. Може да е непознат в интернет, който казва точно думите, които детето иска да чуе: „разбирам те.“ Може да е някоя приятелска компания, която изисква то да се промени, за да го приемат.
А може да е анонимната жестокост на мрежата, която ще го следва навсякъде - от училище, през дома, до леглото, до телефона, който бръмчи под възглавницата.
Днешните деца растат под напрежение и под микроскоп. Всяка публикация, всяка снимка, всеки коментар е отворен за присмех или подигравки. Всяка уязвимост или проява на минимална слабост е покана за подигравка. И най-лошото - няма спасение, не може да се спре.
Тормозът не спира, когато звънецът в училище бие, той ги следва и у дома.
А ти? Ти може да си мислиш: „не се оплаква, значи всичко е наред.“
НО... но децата рядко казват или показват, че са наранени, уязвени, отблъснато, че душата им кърви до физическа болка. Рядко признават, че са самотни. И почти никога не молят директно някого за помощ.
Те просто чакат да ги видиш и да ги забележиш. Да ги чуеш.
Да им покажеш, че за теб няма нищо по-важно от това да бъдеш там - до тях и с тях.
Защото ти си техният пристан, тяхната опора и тяхната сигурност. И без теб — домът им остава празен.
S.V.
#психология #юноши #девойки #поколение #телефони #зависимост #самота