14/11/2025
Коментар: Похарчих си парите за констелация и нищо не спечелих, парите отидоха на вятъра…
И коментар на коментара: Нормално...печелят само констелаторите.
Скъпи приятели, констелацията много рядко ще направи нещо за вас без ваше участие.
Не като че отивам, давам едни пари и очаквам живота ми да се промени, без аз да си мръдна пръста.
Защото съм си платил и печалбата е гарантирана.
Нищо подобно.
Това не е хлебарница, не е плод и зеленчук – отиваш, пълниш торбата, плащаш и си тръгваш с пълната торба.
Има нещо общо, ама не е цялото така като в магазина – на разположение е много материал, стока за пълнене в торбата. Точно като в кварталната бакалия.
Ама дали ще си тръгнеш с пълна или празна кошница не зависи от това, че си си платил.
Определя се от това колко си готов да се отвориш, разголиш.
Избираш ли да свалиш маските, да видиш истинската си истина.
Избираш ли да разбримчиш и разпокъсаш всичките си модели. Да не ти остане нищо фалшиво, зад което да се скриеш, както обичайно правиш.
Съгласен ли си да те боли.
Можеш ли да останеш в НЕкомфорта, в НЕудобното и да не се измъкваш. Да не минеш по тънката лайсна и този път.
Сред всички, готови на това, има и такива, които идват с очакването, че щом са платили, ние трябва да им свършим работата без те да си мръднат пръста.
Въобще не е така.
Констелацията е инструмент, който ни показва какво се случва в дълбините на подсъзнанието ни.
Разкрива ни, осветлява скритите, невидимите динамики в отношенията ни с близките и роднините.
Показва ни какво всъщност правим, докато си мислим, че правим нещо съвсем друго.
Наблюдавайки „чуждите“ констелации, човек, ако иска да си вземе максимума от участието си, трябва да наблюдава АКТИВНО. Да съпреживява и всеки казус, всяка причинно-следствена връзка, която се разкрива в полето, да може да я съотнесе към своята лична ситуация, към връзка и взаимоотношение от собствения си пъзел, без да чака да е едно към едно същата ситуацията.
Не си взимаш нищо ако гледаш и само си казваш „Това не ме засяга.“, „Тука не се разпознавам.“, „Такова нямам в моя род.“
Защото не е вярно.
Няма значение дали майка ми е изгубила майка си като е била малка или е изгубила две деца преди мен, или свой брат, починал като дете. Ако има констелация, която разглежда първото, а при моята майка се е случило второто, гледайки, аз мога сама да направя връзката, че моята майка, точно както тази, вероятно също гледа към земята, към загубата си и няма ресурс за мен. Това е най-груб пример.
За да получим яснота за нашата собствена картина, трябва, докато гледаме, да строим собствените си постройки, да правим своите си връзки. Това за мен е активно присъствие. Да съм будна и да дебна това, което се случва пред очите ми да ме подсеща и да ми помага да изследвам моите неща.
В групите, които водя, аз обяснявам наистина много. Давам всички възможни варианти, за да се разпознават повече хора и да им помагам точно за това активно присъствие, за личното им изследване. Понякога се чудя как не ми омръзва да повтарям едно и също нещо по сто хиляди пъти. И отляво, и отдясно погледнато, и отгоре, и отдолу, и този разрез, и другия, и третия.
Е не знам колко трябва да не иска да помръдне човек, колко трябва да се е запънал в живота си, за да си тръгне с усещането, че си е дал парите и нищо не е получил и че само констелаторът печели от тия групи.
За мен, за всичките години и всички пари, които съм платила за групи, усещането ми на финала винаги е било като че толкова много съм получила и това всичкото е толкова безценно, че парите, които съм платила, са абсолютно несъразмерни с полученото. Нищожни. Не че съм имала много пари докато съм се обучавала. Напротив. Изкарах си обучението от средата до края със заеми. Толкова бях зле. И пак парите ми се струваха нищо в сравнение с това, което получавах от тези модули. И да, животът ми изцяло се промени.
Но със сигурност не отидох с идеята да доказвам как тази работа не работи, а отивах да взема максимума от нея, за да се лекувам. И бях будна, разпознавах се, предполагах, вземах различни неща за евентуална истина и наблюдавах в ежедневието, за да видя така ли е или не, дебнех за дребни знаци, обръщах внимание на интонацията, четях между редовете, обръщах всичко с краката нагоре, да видя как би било ако е така, а не както изглежда. В групата виждаш някакви неща, събираш материал, с който след това работиш всеки ден, наблюдаваш живота си и всичко, което се случва. Вадиш изводи. Променяш, търсиш, налучкваш.
Няма друг начин.
Това, което сами можем да си го направим, никой не може да ни го направи.
Терапевтът не може да върши работата на клиента вместо него. Той може да хване клиента си за ръка и да тръгне до него. Да мине с него през ада. И ще му помогне само защото той познава този ад, бил е там много пъти, познава добре всички дяволи в него и даже е станал приятел с тях. Но ако мине сам, ще го направи за себе си. За да се промени нещо в живота на клиента, той трябва се поизпоти лично. Да се потопи в чорбата, не да гледа отстрани и да чака промяната, щото си е платил.
Обичам ви и ви благодаря за доверието!
Тотка
