03/11/2025
Кристина и бебе Боряна 💜, част втора ✨
Четири години след първото ми раждане - едно прекрасно позитивно преживяване, вече бях бременна за втори път и отново се свързах с Олга.
И с тази бременност имах същата дата на последен цикъл и имаше реален шанс двете ми деца да споделят рожден ден. Този път имах правилен термин още от началото, а бременността протичаше спокойно като първата.
Бях дори още по-спокойна за раждането и дори не се стараех с подготовката за него, колкото с първото. Имах дълбокото вътрешно убеждение, че тялото ми много добре знае какво да прави и просто ще го оставя да си свърши работата.
Така на 24.08 (4 дни преди термин) се събудих към 3-4 часа през нощта с контракции. Знаех много добре какво следва и се опитах да спя между тях. Към 5-6 часа реших да ги засека - бяха на 11-12 минути като се засилваха леко, но бяха доста търпими. В 8 часа обявих на мъжа ми с цялото спокойствие на света, че днес вероятно е денят. Обадих се на родителите ми да дойдат, за да са с голямото дете и писах на Олга.
В 9:30 часа се срещнахме в болницата за преглед като контракциите точно тогава бяха спряли от половин час. Оказа се, че съм с 4-5 см разкритие, което доста ме зарадва с оглед на предишния ми опит. Разбрахме се да се прибера вкъщи и да държим връзка.
Тъкмо тръгнахме от болницата и контракциите започнаха отново. Вкъщи успях да подремвам за около час между контракциите като не спирах да ги засичам. От 11:30 до 12:30 интервалът между контракциите се скъсяваше значително, а те ставаха все по-болезнени. Този път ги усещах доста търпими и с хубава музика, фитнес топка и дишане се справях доста добре. Прецених, че след като в рамките на час и половина контракциите станаха от 10 на 5 минути, е време да се обадя на Олга.
В 13:30 часа се срещнахме в болницата и се оказах с 8 см разкритие. За разлика от първото раждане, с контракциите този път продължавах да се справям добре, но знаех, че най-трудната част идва. Затова, макар да не планирах басейн на всяка цена този път, реших че ще го използвам.
Причината да се колебая беше, че предишният път той ми свърши чудесна работа до достигане на почти пълно разкритие, а раждането се случи извън него. Мислех, че ако сега отида вече в доста напреднала фаза, както се случи, вероятно няма да ми е полезен. Но много съм бъркала.
Влязох в басейна около 14 часа и макар още да можех да говоря и да се шегуваме как съм на СПА между някои контракции, с напредването на раждането определено се радвах, че съм във водата. Този път таткото избра да присъства и макар да мисли, че не е направил кой знае какво, самото му присъствие там ми даваше допълнително сили. Да стискам неговата ръка и да го усещам - беше повече от достатъчно.
За разлика от първото раждане, този път усетих напъните да идват напълно спонтанно с контракциите. Бях пуснала контрола и тялото просто знаеше какво да прави. Напъвах може би 20-30 минути във водата и единствената мисъл, която можеше да се формира между контракции и напъни беше “това не го помня толкова да боли”. Тази фаза сега ми се стори много по-интензивна, макар да беше по-кратка.
Главата излезе като успях да я “издишам”, слушайки наставленията на Олга. За малко контракциите спряха и усещането беше много странно, защото тялото още не беше излязло. Със следващата контракция и силен напън от моя страна се появи госпожицата в цялата си прелест от 3730гр и 52см в 15:02ч.
Първи я видя баща ѝ, тъй като аз бях с гръб, а след това веднага я гушнах и отново в миг цялата болка изчезна и дори ѝ обяснявах как не ме е измъчила много, макар 10 минути по-рано да се чудех как ще издържа. И този път имах няколко шева, но още на следващия ден спрях да ги усещам.
След опита ми вече с две наистина естествени раждания съм убедена, че женското тяло е чудо на природата и сме много по-силни и издръжливи, отколкото много от нас си мислят. Въпреки болката (която наистина се забравя), когато имаш подкрепа и подготвен екип до себе си, който знаеш, че ще реагира бързо и адекватно при нужда, раждането изобщо не е травмиращо и страшно преживяване.
Напротив, за мен и двете ми раждания бяха прекрасни и имам само хубави спомени. Благодарна съм, че съдбата ме срещна с Олга, за да имам възможността наистина да разбера на какво съм способна и да не бъде “изродена” от някого, а подкрепена да родя децата си така, както природата е отредила.
#бременна #бременност #бебе #раждане #естественораждане #ражданеслюбов #акушерка #акушерство