Д-р Полина Христова Психолог-консултант

25/11/2025

Един ден в годината не е достатъчен, за да побере всичко онова, което се случва зад затворените врати на домовете ни. Но 25 ноември е напомняне. Ден, в който поглеждаме към жените, които живеят в тишината на страха, толкова плътна тишина, че понякога заглушава собственото им сърце. Ден за онези, които всяка сутрин слагат грим не за да бъдат красиви, а за да прикрият синините, за онези, които носят слънчеви очила в мрачен ден, за онези, които се усмихват насила, за да не задаваме въпроси.

Насилието влиза в дома ни с юмрук или идва с дума, а често и с двете. С онези: “Много си глупава”, “Без мен си нищо”, “Сама няма да се справиш”, “Кой ще те вземе с тия деца?”, "Голямо си прасе", "Никаквица" и т.н. И после започва да краде по малко - първо приятелите, после свободата, после гласа ти. Докато останеш като птица в кафез. А той - “грижовният”, “внимателният”, “примерният”, "принцът на белия кон" държи ключа и решава кога ще те обича и кога ще те смачка.

Физическите удари оставят следи, но думите… думите продължават да кървят дълго след като тялото е заздравяло. Унижението, срамът, объркването, тази смесица от любов, страх и надежда, че може би утре ще е различно -това е най-тежкият товар. Насилието обожава маскарада, усмивките пред хората, букетите за извинение, подаръците след поредния скандал. Понякога е като сцена от филм. Сещам се за “Да спиш с врага”, филм, който не е измислица, а реалността на хиляди жени, включително и на такива, които познаваме.Когато вечер гледам светлините в блоковете си мисля колко различни светове се крият в малките кутийки зад всеки прозорец. В някои мирише на вечеря и спокойствие, в други децата си пишат домашните, а в трети “любовта” се изразява с удари, заплахи, ревност без причина, контрол, който задушава. Познавам тези истории. Те не са далечни сенки. Имат имена, лица, деца. Една жена успя да избяга навреме и днес диша свободно / гордея се с теб В. /. Друга загуби всичко, преди да събере сили / Съжалявам.../. Трета още се лута, прощава за пореден път, чака чудо, което няма да дойде / Бъди по-решителна, с теб съм М./.

А децата… те виждат, те чуват, те попиват всичко. Не ги лишавате от баща, когато напуснете насилника. Понякога ги спасявате. Защото дете, което расте сред викове и страх, един ден или ще стане насилник, или ще бъде жертва. И двете роли са белези, които се носят цял живот. Точно тези белези често срещам в работата си -огромни, тежки, понякога почти непоносими.

Затова днес, точно днес, искам да кажа на онази жена, която чете това и усеща как сърцето й потъва, защото се разпознава от редовете, които пиша: Не си сама. Не си виновна. И не си безсилна.

Да поискаш помощ не е слабост, не е срамно. Това е първият акт на смелост. Първата стъпка към живот, в който не се страхуваш да се прибереш вкъщи. Първата крачка към свобода, към въздух, към спасение - твоето и на децата ти.

Моля те, умолявам те, избери живота си!
Избери себе си!
Свържи се с някого, сподели, поискай подкрепа.
Подай ръка, за да можем да хванем твоята.
Никой не заслужава живот, прегърнат от страх, а ти заслужаваш да живееш. Без маска. Без синини. Без клетка.
Животът ти е по-ценен от неговия гняв.
Разбери, това не е любовта!

🖋️ Анна Стомонякова
Annamorphosis Anima Psychologist

20/11/2025

Променяйки речника си, променяме състава на кръвта.

"Когато неврофизиологът каза, че фразата "изморен съм" променя състава на кръвта, залата се засмя. Но само седмица по-късно той показа резултатите:

след произнасяне на отрицателни думи нивата на имуноглобулин при хората спаднаха с 12%. Мозъкът възприема речта не като звук, а като

заповед за действие.

Когато казвате "Не мога", тялото ви понижава мускулния тонус и забавя метаболизма. Гласът не е метафора, той е биохимичен превключвател.

Един пациент с хронична умора започнал да заменя фразата "сривам се" с "възстановявам се". След 10 дни нивата на кортизола му се нормализирали. Учените обясняват: вибрациите на речта през блуждаещия нерв активират парасимпатиковата система – тази, която лекува. Дори интонацията променя сърдечния ритъм, сякаш тялото слуша собственика си. А гласът е единственият инструмент, който е пряко свързан с органите чрез този нерв.

Изследване на Харвард показа, че думите с меки гласни повишават нивата на серотонин. Когато човек произнася "спокойно", се активира участък от челната кора, отговорен за баланса. А фразите с рязки съгласни – "трябва", "задължен съм" – активират стресова реакция – адреналин. Затова гласът може да лекува, когато носи сигнал за безопасност, а не за заплаха.

След паник атаки жена започвала сутрин с три прости фрази на глас: "Дишам. Аз Съм. Тук съм." Месец по-късно лекарят отбелязал по-нисък пулс и по-добър сън. И това не е самовнушение, а физиология – вибрацията на гласа отеква в гръдния кош, подобрява газообмена и работата на диафрагмата. Тогава думите се превръщат в дъх, който лекува отвътре.

Неврофизиологът обобщи: "Речта е най-недооцененият биохимичен инструмент."

Търсим лекарства, забравяйки, че всяка дума вече е лек или отрова.

Променяйки речника си, променяме състава на кръвта.

И гласът става точката за достъп до тялото – без допълнителни средства – само със съзнание.

Забелязали ли сте, че след фразата "всичко е наред" тялото наистина се отпуска?"

Проф. Маркъс
чрез Новата земя се ражда

08/11/2025

02/11/2025

Дали му номер: 119104.

Но най-много се опитвали да унищожат не тялото – а онова, което в крайна сметка спаслои милиони животи.

1942 година. Виена.

Виктор Франкъл е на 37.
Известен психиатър сблестяща кариера, почти завършен ръкопис и съпруга Тили, чийто смях можел да стопли всяка стая.

Той имал виза за Америка.
Шанс за спасение.
Но родителите му не можели да заминат.
И той останал.

След няколко месеца дошли нацистите.
Терезиенщат. После Аушвиц. После Дахау.

Ръкописът му, зашит в подплатата на палтото, бил отнет още през първите часове.
Трудът му. Смисълът му. Отишъл прахта.

Съблекли го. Обръснали го. Лишили го от име.
На униформата останал само номерът: 119104.

Но пазачите не разбрали най-важното:
можеш да отнемеш дрехите, вещите, името —
но не и това, което е вътре в човека.

А Франкъл знаел нещо за човешкия дух.
Нещо, което щяло да му спаси живота —
и да промени психологията завинаги.

Той забелязал закономерност:
хората не умирали от глад.
Те умирали, когато губели своя смисъл.

Когато човек изгубвал „защо“ да живее, тялото му угасвало за няколко дни. Лекарите го наричали „болест на предаването“.

А тези, които имали за какво да се държат —
да намерят съпругата си, да видят детето си, да довършат книга, да изпълнят обещание —
издържали неизразимото.

И така Франкъл започнал експеримент.
Не в лаборатория — а в барака.

Той се приближавал до мъже на ръба на отчаянието и питал:
„Кой те чака у дома?“
„Какво недовършено дело имаш?“
„Какво би казал на сина си, за да оцелее?“

Той не можел да им даде нито хляб, нито свобода.
Но им давал това, което не може да се отнеме: причина да живеят.

Някой си спомнял дъщеря си — и оцелявал, за да я прегърне.
Друг си спомнял задачата си — и оцелявал, за да я довърши.

Самият Франкъл живеел, възпроизвеждайки в ума си своя ръкопис — ред по ред, абзац по абзац.

Април 1945 година. Освобождението.
Той тежал 17 килограма.
Тялото му — само ребра.
Тили я нямало. Родителите ги нямало. Брат му — също.
Всичко, което обичал, било унищожено.

Той имал всички причини да се предаде.
Но седнал и започнал да пише.

Девет дни.
Толкова били нужни, за да възстанови книгата, изгорена от нацистите.

Но този път в нея имало нещо ново — доказателство.
Доказателство, че теорията му работи.

Той нарекъл това логотерапия — терапия чрез смисъл.
Проста, но революционна идея:

„Този, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“

1946 година. Книгата "Човекът в търсене на смисъл" била публикувана.

Първоначално издателите отказвали: „Твърде болезнено. Кой би искал да чете за лагерите?“

А после — светът не можел да спре да чете.

Терапевтите плачели.
Бивши пленници намирали надежда.
Хора, преживели загуба, болест, развод —
разбирали, че дори болката може да има смисъл.

Над 16 милиона екземпляра.
Преведена на повече от 50 езика.
Сред десетте най-влиятелни книги в Америка.

Но истинското влияние не е в цифрите.
То е във всеки човек, който, в своята най-тъмна нощ,
е прочел думите му и е решил да живее още един ден.

Защото Виктор Франкъл доказал:
човек може да бъде лишен от всичко — свобода, семейство, бъдеще —
но не и от последната свобода:
да избере отношението си към това, което му се случва.

Ние не контролираме какво ни се случва.
Но винаги можем да изберем какво да направим с него.

Днес Виктор Франкъл вече го няма.
Но гласът му звучи в болници, в затвори, в терапевтични кабинети, в тишината на онези, които са на ръба.

„Когато не можем да променим обстоятелствата, трябва да променим себе си.“

„На човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната от човешките свободи – да избере своето отношение към всяка дадена ситуация.“

Нацистите му дали номер.
Историята — безсмъртие.

Човекът, който изгубил всичко, открил единственото, което никой не може да му отнеме — смисъла.

Затворник 119104 не просто оцелял.
Той превърнал страданието в надежда.

И някъде днес някой, стоящ на ръба, ще прочете думите му —
и ще реши да живее още един ден.

Това не е просто оцеляване.
Това е победа над самата смърт.

20/10/2025

Кога ще бъдеш изцелен? - Когато престанеш да говориш, че си болен.

Кога ще намериш подходящи инвестиции? - Когато спреш да ги търсиш и знаеш, че вече ги имаш.

Кога нещо ще се измени? - Когато се измени знанието за теб самия, в твоя опит. Но ти чакаш, че нещо там ще се измени, за да се промениш ти и не виждаш, че то се случва там, защото се случва в теб. Всичко, което е проявено на екрана ти, е проявено от теб в теб.

Анар Дримс

07/10/2025

💔 Най-опасният тип травма е тази, която изглежда като “всичко ми е наред”.

Това е усмивката, която прикрива години на потисната болка.
Това е „силният човек“, който винаги се справя — дори когато вътре се срива.
Това е човекът, който се смее, докато емоционално кърви.

Травмата не винаги крещи.
Понякога тя носи кафе, върши работа и казва „няма проблем“.

🩶 Психотерапията не е за „счупени“ хора.
Тя е за хора, които са се уморили да изглеждат наред.

#психотерапия #емоционалноизцеление #вътрешнодете #осъзнатост