11/01/2015
Разходка по брега
Чували ли сте за beachcombing? В буквален превод това означава "минаване на плажа през гребен", отсяване, така да се каже, на плажната ивица. Сигурно сте го практикували често - разходка по плажа, част от която е търсенето на интересни мидички, камъчета, стъкълца заоблени от вълните, малки или по-големи парчета дърво, доплували незнайно откъде и изхвърлени на брега, може би на стотици километри от мястото, където са попаднали във водата.
В това студено време, когато дните за изтягане под топлите лъчи на слънцето са още далеко, разходката по брега си остава приятно занимание. Чудесно е когато, загърнат в мек шал и с топли обувки на краката, човек може да се остави вятърът да го побрули, да го понамокри малко дъжд, а дребните песъчинки да се впият в гънките на дрехите, за да му напомнят за лятото.
Винаги след разходка по брега се прибирам в къщи заредена с енергия. Вятърът е отвял облаците от мислите ми, всичко е отново ведро и просторно, светлината отразяваща се във водата е достигнала и до мен, въздухът, наситен със ситни капчици море е напълнил дробовете ми. От такива разходки се връщам с някое съкровище - интересна черупка, мида, парченце откъснат и изхвърлен на брега корал, някакъв малък обект със странна форма и цвят, отдавна избелял от вълните. Приятели се шегуват, че в къщи прилича на морско дъно. И действително, навсякъде е осеяно с черупки, миди, камъчета, рапанчета, парченца дърво. За всички тях знам на кой плаж съм ги намерила, кога и с кого съм била там. Обикновено ги слагам в малък керамичен съд, където си правят компания с мънистата от тюркоаз или тигрово око, които понякога ползвам за ръкоделията си.
"Морските" неща придават на дома вид на плажна къща, внасят дух на ваканция и свобода, който сега, когато дните са все още къси и студени, изглежда толкова далечен. Обичам да се ровя в интернет и да разглеждам снимки и филмчета с идеи какво може да се направи от мидени черупки, рапани, парчета дърво или кой-знае колко дълго престояла във водата стъклена бутилка.
Нераздрелна и много важна част от тези разходки за мен е фотоапарата. Дори в този точно ден да нямам късмет да намеря съкровище, изхвърлено от вълните, винаги има вероятност да попадна на нещо което определено си заслужава да бъде заснето.
Преди година в Австралия събирах огромни черупки от миди на един от любимите си плажове - Нарабъп. Само няколко седмици по-рано през района беше минала буря, имало е гигантски вълни, които са се разбивали далеч зад линията, която очертаваше плажа по времето когато бяхме там. След буря, естествено, очаквах да има богат избор на морски трофеи. Бях сигурна, че ще намеря нещо необикновено. Очакванията ми се оправдаха. Увлечена в търсене на гигантски миди, открих и прибрах в торбичката неизвестна малка черупка, която по-скоро приличаше на остро рапонче. Не бях виждала такава. Вечерта, в къщата където бяхме отседнали, приятели я разгледаха и казаха, че въпросната черупка е все още обитавана от малко, но изключително отровно същество, което може да се измъкне от нея. Ау! Бях забравила основно правило в Австралия - внимавай с фауната, има много отровни екземпляри. Внимателно поставих черупчестото в една кутия за сандвичи и следващата сутрин то беше пуснато обратно в морето. Сигурно за него преживяването е било също толкова вълнуващо, колкото и за мен…
В една любима книга за океанските течения които носят какво ли не буквално на хиляди километри, "Floatsametrics and the floating world", автора казва: "независимо на колко плаващи и изхвърлени на брега неща си свикнал, никога не бъди сигурен, че си видял всичко - подводните течения винаги ще те изненадат".
В това се уверих на един пуст и труднодостъпен плаж в югозападно Мароко. Местните хора казват на района Дуера. Та там по плажната ивица, която се простираше на километри край океана, имаше цял пояс от пластмасови бутилки от минерална вода, оплетени в рибарски мрежи. Отпадъци от близо и далеч. Как бяха попаднали там? Приливът ги беше донесъл и положил на пясъка. И тъй като брега никога не се почистваше просто защото никой не ходеше там, океана си трупаше неговите си "съкровища" необезпокояван, и най-вероятно си ги вземаше обратно при следващия прилив, за да продължат дългия си път към поредния пуст плаж, или докато накрая не попаднат на място, откъдето да бъдат почистени.
Отсяването на плажа за интересни находки изхвърлени от вълните е много полезно занимание. То не само разведрява и кара човек да измине много по-голямо разстояние отколкото би минал при "обикновена" разходка. При такава "експедиция" край морето може да се намерят неща, които да вдъхновят следващия проект за някой красив и уникален предмет. Или просто да се оставят някъде докато бъдат заместени с нещо по-интересно. А най-хубавото на тези разходки е, че са независими от времето - един мек шал и топли обувки, фотоапарат и чанта за находките, и можем да тръгваме.
