09/11/2025
Преди над 2000 години мъдрецът Патанджали записва нещо завладяващо: че страданието идва не толкова отвън, а от пет вътрешни модела на мислене.
Нарекъл ги е клеша – на санскрит "възли" или "замърсявания" на съзнанието.
Повечето от нас ги преживяваме всеки ден, без да осъзнаваме:
🔹 Невежество – мислим, че сме само тялото и мислите си
"Аз съм този/тази, който/която не успява" – забравяме, че сме много повече отвъд материята.
🔹 Егоизъм – вкопчваме се в образа си
"Аз съм силен/силна, не мога да покажа слабост" – ролите ни стават личен затвор.
🔹 Привързаност – стремеж да повторим приятното
Първото кафе, комплимента, усещането... гоним минали изживявания, вместо да се свържем с настоящето такова, каквото е.
🔹 Отвращение – отблъскваме неприятното
Избягваме неудобния разговор, отлагаме стресиращата задача. Дискомфортът не изчезва – трупа се.
🔹 Страх от смъртта – не само физическата
Страх да не загубим контрол, да не сгрешим непоправимо, да не остареем...
Добрата новина?
Йога не иска да "поправи" тези неща. Учи ни да ги виждаме. Когато започнеш да забелязваш как работят в теб, те губят силата си да те контролират несъзнателно. 🌱
Практиката е там, където се случва наблюдението – на постелката учим да виждаме тялото, дъха, ума, без да се вкопчваме или отблъскваме. А след практиката постепенно затвърждаваме това умение и в ежедневието ни.
