МБАЛ - Пазарджик, Болнична 15, Pasardshik (2025)

16/11/2025

С централизиран конкурс лекарят ще губи време, в областните болници, макар и да са по-малки, специализантите имат достатъчно поле за изява, казва д-р Димитър Бакалов
https://clinica.bg/menu.php?n_id=35343&act=view

14/11/2025

При засилен интерес от страна на пазарджиклии премина акцията на лекарите от Първо вътрешно отделение на МБАЛ–Пазарджик по повод Световния ден за борба със захарния диабет, който се отбелязва на 14 ноември. От възможността за безплатно измерване на кръвната захар в центъра на Пазарджик се възползваха над 400 души. В рамките на кампанията еднокринолозите консултираха всички желаещи да проверят здравословното си състояние и даваха съвети за профилактика и ранно откриване на диабет.
В инициативата се включиха началникът на Първо вътрешно отделение д-р Николай Стоянов, д-р Иван Козложов, д-р Радостин Рашев, д-р Стефанка Кисова, д-р Михаил Чолаков, д-р Калояна Христева, старшата медицинска сестра Величка Джонева, медицинските сестри Диана Стоицева и Валя Трифонова и студентката Никол Рунева.
883-ма диабетно болни са преминали през Първо вътрешно отделение от началото на 2025 г. От тях с диабет тип 2 са били 825 пациенти. „Жените са по-податливи към заболяването, особено във възраст над 50 години“, уточни началникът на отделението д-р Стоянов. Той допълни, че едва 10% от пациентите са били без усложнения, а при останалите са установени повече от две придружаващи заболявания – неврологични, очни, бъбречни, засягащи периферната нервна система и други.
„Не малка част от болните развиват диабетна нефро- и невропатия, диабетна ретинопатия и развитие на т.нар. диабетно стъпало. Именно за това е от изключителна важност постигането на един добър гликемичен контрол на заболяването“, подчерта младият специалист д-р Радостин Рашев.
В Първо вътрешно отделение работят опитни специалисти по вътрешни болести и ендокринология, които ежедневно се грижат за пациенти с диабет и свързани метаболитни нарушения. Болните получават индивидуален терапевтичен план, обучение за самоконтрол и подкрепа в дългосрочното лечение.
Захарният диабет е хронично метаболитно нарушение, при което организмът не може ефективно да използва глюкозата – основен енергиен източник. Това води до повишени нива на кръвна захар (хипергликемия), които с времето могат да увредят бъбреците, очите, нервната и сърдечно-съдовата система.
Има няколко основни типа:
• Тип 1 – автоимунно заболяване, изискващо инсулиново лечение през целия живот;
• Тип 2 – най-разпространеният, често свързан с наднормено тегло и заседнал начин на живот;
• Гестационен диабет – развива се по време на бременност и изисква специално наблюдение.
Медицината вече разполага с иновативни терапии, които осигуряват по-добър контрол и качество на живот – от инсулинови помпи и системи за непрекъснат мониторинг на кръвната захар, до нови медикаменти (GLP-1 аналози и SGLT2 инхибитори), доказали своя ефект и върху сърдечно-съдовите и бъбречни заболявания.
„Диабетът може да се контролира, когато го познаваме. Редовните изследвания и здравословният начин на живот играят важна роля за дълголетието“, категорични за лекарите от Първо вътрешно отделение.

12/11/2025

❗„МБАЛ–Пазарджик“ АД търси да назначи технически сътрудник за работа в Спешно отделение на пълен работен ден (8 часа).

👉Изисквания за заемане на длъжността:

-Средно образование;

-Компютърна грамотност;

-Комуникативност и умения за работа в екип;

-Умения за работа с офис техника;

-Отговорно отношение към работата.

👉Ние предлагаме:

-Постоянна работа на трудов договор;

-Допълнителен платен годишен отпуск.

❗ Кандидатите за длъжността „технически сътрудник“ могат да изпратят автобиография на електронна поща: mbalpz@gmail.com или да подадат документи в управлението на лечебното заведение:
гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, ет. 2, отдел „Човешки ресурси“.

Телефон за информация: 034/408-663

11/11/2025

📌Ендокринолози от Първо вътрешно отделение на МБАЛ – Пазарджик ще измерват безплатно кръвна захар и ще консултират пациенти по повод Световния ден за борба с диабета.Тази година мотото на световната кампания е „Диабет и благополучие“.
❗Акцията ще се проведе на 14 ноември (петък) от 10:00 до 13:00 ч. в централната градска част на Пазарджик , със свободен достъп за всички желаещи.

Профилактичната дейност ще се осъществява от лекари, медицински сестри и студенти по специалността „Медицинска сестра“ към Медицински университет - Пловдив. Ще бъде обособен и щанд с информационни материали за пациентите, съдържащи насоки относно хранителния и двигателния режим, превенцията на ранни и късни усложнения на захарния диабет, както и съвременни средства за лечение и контрол на кръвната захар.
Захарният диабет е хронично метаболитно заболяване, което се характеризира с повишени нива на кръвната захар и може да доведе до сериозно увреждане на сърцето, кръвоносните съдове, очите, бъбреците и нервите. Диабетът е социалнозначимо заболяване и затова ранната диагностика и контролът на кръвната захар, както и проследяването на гликирания хемоглобин, са изключително важни.
Много важно за адекватното лечение на захарния диабет е периодичното проследяване на кръвната захар – на гладно и два часа след хранене. Необходимо е всички потенциално застрашени лица да преминават скринингови прегледи поне веднъж годишно, за да може заболяването да бъде открито навреме.

11/11/2025

Благодарствено писмо до изпълнителния директор на МБАЛ-Пазарджик д-р Красимир Темнилов изпрати Иван Иванов от град Ракитово. По този начин той изразява огромната си благодарност към екипите в Спешно отделение и по-специално към д-р Николай Недялков.
„На 21 септември, след прекаран тежък инсулт, заведох баща си, който е на 84 г., в Спешното отделение на МБАЛ-Пазарджик в много тежко състояние. Оказа се тежък уро-сепсис. Видимо от симптомите очаквах неговия край. Екипът, който беше дежурен тогава, го прие и не се поколеба да го лекува, и сега той е жив и в добро състояние. Няма да забравя никога думите на д-р Недялков: „Нас не ни интересува на колко години е човекът, ние ще се борим за него“, разказва в писмото си Иван Иванов. Той отправя хиляди благодарности към лекарите в МБАЛ-Пазарджик, които са помогнали за лечението на неговия родител.

10/11/2025

80 доброволци се включиха тази година в благотворителната кръводарителска кампания „Усмихни сърце“, посветена на Георги Арнаудов и Ангел Здравков. В последните три дни от акцията кръв дариха още 17 души.

Старши рехабилитаторът на Отделението по Физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ-Пазарджик Антонио Трендафилов дари кръв за пети път, кръводарявайки за първи път за благотворителната акция. В нея се включи и рехабилитаторът Емилиян Вълков, за който това беше седмо кръводаряване.
Директорът на Спортното училище Георги Георгиев също подкрепи кампанията „Усмихни сърце“. Той иска да бъде добър пример за всички свои ученици. „Всеки здрав човек трябва да кръводарява и така да помага на друг, нуждаещ се от кръв. Реших да подкрепя тази благотворителна кампания и се надявам да съм достоен пример за младите спортисти от нашето училище. Всеки, който е навършил 18 години може да бъде полезен по този начин. Помагайки си един на друг съм убеден, че обществото ни ще върви напред. Кръводаряването е добра кауза, която за мен трябва да привлича повече съмишленици“, убеден е Георги Георгиев.
Димитър Шалдъров, който дарява кръв за 29-ти път, сподели, че го прави, защото се чувства добре, когато знае, че е помогнал на човек в нужда. Той започва да дарява преди повече от 10 години и всяка година го прави по няколко пъти.
„Всеки от нас трябва да се замисли, че един ден може да му се наложи кръвопреливане. Когато сме здрави, е хубаво да си помагаме и да даряваме безвъзмездно кръв“, убеден е Димитър.
Кирил Стоянов дарява кръв повече от 10 пъти, но за първи път участва в кампанията.
„Една от причините да дарявам е, че искам да се противодейства на платените дарители. Ако доброволците са повече, няма да има нужда от такива практики. Кръводаряването е човещина, не търговия“, споделя Кирил.
Павлин Георгиев също за първи път се включва в инициативата. Първоначално дарявал за познати, а сега решил да стане част от една добра кауза.
„Нека всеки се замисли, че с едно даряване може да помогне да няма недостиг в кръвните центрове. Не е нужно всичко да става по трудния начин или с пари. Доброволното кръводаряване е важно и трябва да привлича повече млади хора“, казва той.
Стоянка Даскалова винаги е искала да дари кръв, но по здравословни причини не е могла. Тази година за първи път преодолява притеснението си и го прави.
„Няма нищо страшно. Ако повече хора даряваме, ще се спасяват повече животи и ще изкореним платеното донорство. Това е въпрос на човещина и съпричастност“, споделя Стоянка.
Невена Велинова дарява кръв за трети път и посвещава своето участие на баща си, който също е бил кръводарител.
„Баща ми беше роден на 7 ноември и всяка година около тази дата дарявам кръв. Дарявам в негова памет и вярвам, че трябва да го правим, докато можем. Днес помагаме ние — утре някой ще помогне на нас“, казва тя.
Христина Васева и 19-годишният студент в Академията на МВР Деян Танев също подкрепиха инициативата.
„ Кръводарявам за трети път и мисля, че и моите връстници трябва да се включват в такива акции. Това е истинската помощ, а не да се разчита на платени кръводарители. Кръв е необходима постоянно и това няма как да се промени, ако няма доброволци. Никой не ни гарантира, че утре ще сме здрави и няма да изпаднем в тежка ситуация, в която да се нуждаем някой да дарява за нас.“, коментира Деян.
За трета поредна година в акцията се включиха Цветелина Алвадижиева и Теодора Дачева от с. Овчеполци. Те посвещават даряването си не само на Георги и Ангел, но и на брата на Цветелина, който загива едва на 23 години в пътен инцидент.
Ангел Трампелов от Пещера, приятел на Георги и Ангел, дари кръв за трета поредна година.
Веселин Иванов от с. Огняново пък за първи път стана част от инициативата в памет на двете момчета.
24-годишната Анна-Мария Гюрова, за която това е първо даряване за кампанията, призова младите хора да не се страхуват.
„ Усмихни сърце“ за мен е една страхотна кампания. Всеки от нас има поне едно сърце, което иска да бие няколко секунди повече. Всеки от нас губи някой по своя път. Приканвам младите хора да кръводаряват. Има много по-страшни неща в живота от едно убождане с игла и даването на една банка кръв . Затова давайте смело напред“, призова младата кръводарителка.
Харалампи Калеев от с. Мокрище дари за 16-ти път.
„Дарявам от четири години и го правя, защото знам колко е трудно да се събере кръв за болен човек. Ако се чувствам добре, ще продължа да го правя от сърце“, казва той.
Марияна Павлова от с. Мало Конаре дари кръв за втори път за кампанията, а общо това беше нейното четвърто даряване.
„Дарявам, защото искам да бъда полезна за нуждаещите се и да съм част от една добра кауза“, сподели тя.
Специални благодарности на екипа на Отделението по трансфузионна хематология на МБАЛ-Пазарджик за това, че и тази година бяха съпричастни към кампанията и помогнаха за безпроблемното й провеждане.
Благодарим на всички дарители, които се включиха в кампанията „Усмихни сърце“. Шестата акция беше по-успешна благодарение на хората, които повярваха в доброто. Това не е просто благотворителна инициатива – това е знак на доброта, човечност и съпричастност.
През изминалия месец десетки хора дариха кръв, без да очакват нищо в замяна. С този жест те подариха живот и надежда – за онези, които се борят и за техните близки.❤

08/11/2025

Денят на светлината, която разкрива невидимото !

8 ноември – Ден на рентгеновите лъчи и на всички рентгенови лаборанти

На 8 ноември 1895 г. светът за първи път „проглежда“ отвъд видимото – благодарение на гения на Вилхелм Конрад Рьонтген.
Днес, повече от век по-късно, ние празнуваме не само едно откритие, а и хората, които всеки ден му вдъхват живот – рентгеновите лаборанти.

Те стоят зад кадъра, тихо, незабележимо, но с огромна отговорност и сърце.
Те са първите, които виждат истината, скрита в образа, и последните, които напускат отделението, след като са помогнали на поредния пациент.
Те са очите на медицината – онези, които превръщат лъчите в надежда, в диагноза, в живот.

Днес е техният ден.
Денят, в който казваме едно голямо Благодаря за всеки миг концентрация, за всяко дежурство, за всяка усмивка под тежестта на ежедневието.

Нека никога не забравяме, че зад всяка снимка, зад всеки образ, стои човек – с професионализъм, с отдаденост и с огромно сърце.

Честит празник на всички рентгенови лаборанти!
Вашата светлина осветява пътя на медицината и дава на света възможността да вижда.!

07/11/2025

Д-р Николай Харалампиев: „Човек трябва да гори в мечтата си – така се чувствам към медицината“

Д-р Николай Харалампиев е специалист ортопед-травматолог с над 25 годишен опит в областта. Завършил е Медицина в Медицински университет – Пловдив през 1995 г., след което придобива специалност: “Ортопедия и травматология”. От 2010 г. е част от екипа на спешно травматологично отделение при УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив, където извършва диагностика и лечение на пациенти със заболявания и травми на опорно-двигателния апарат. Има клинични специализации в областта на ендопротезирането, а така също курсове и професионални квалификации в някои от най-престижните клиники в редица европейски страни - Швейцария, Белгия, Германия, Италия и Унгария.
Д-р Харалампиев е член на Българския лекарски съюз, на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА), която е част от EFORT. Ежегодно участва в национални и международни конгреси и семинари по специалността.
Началник на Отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ-Пазарджик от 17 октомври 2025г. Извън работата е всеотдаен съпруг, баща на три деца и гордост за своите родители.

-Д-р Харалампиев, какво Ви насочи към медицината и по-специално към ортопедията и травматологията?

Д-р Н.Харалампиев: Към медицината ме насочи най-вече моята майка и желанието ми за реализация. Леля ми е учител по биология, която подготвя и до ден днешен бъдещи студенти, и беше съвсем естествено да се възползвам от тази възможност. Към специалността „Ортопедия и травматология“ ме насочи моята интуиция. Вероятно се дължи до някъде на факта, че още от дете обичам да поправям и сглобявам счупени предмети, влече ме биомеханиката и техниката. Тази специалност обхваща целия опорно-двигателен апарат, което за мен беше търсено предизвикателство в онзи момент.

-Не тръгнахте по пътя на своя баща -адвокат Хари Харалампиев. Имаше ли дилема пред Вас дали да не учите право?

Д-р Н. Харалампиев: : Да, беше логично и най-лесно за мен според всички, но не беше моят път, и аз знаех това. Затова избрах да следвам повика на душата си. А и ако бях завършил право, никога нямаше да бъда дори наполовина толкова добър, колкото е баща ми, тоест трябваше да се примиря да бъда посредствен адвокат, живеещ в сянката на гениалния си родител. Аз никога не избирам удобството и сигурността, ако трябва да загубя себе си. Човек трябва да гори в своята мечта, да я желае страстно и преследва непоколебимо. Така се чувствах по отношение на медицината- и времето ми доказа, че съм бил прав. Вярвам, че клетвата, която даваме за опазване на човешкия живот, не са само думи. Призванието ни е онази движеща сила, която ни избира, дори преди съзнателно да направим своя избор и да запишем да следваме това.

- Какво е най-важното, което сте научили от баща си, и кой е най-ценният съвет, който той Ви е дал?

Д-р Н. Харалампиев: Много ценни съвети ми е дал, времето и разговорите с него са ми винаги много ценни. Вероятно тези, които са се запечатали най-ярко и мога да изведа като квинтесенция, са: „Бъди честен, лоялен и открит с хората. Помагай безвъзвратно винаги, когато можеш, защото доброто винаги се връща.“

-Помните ли първия си ден като млад лекар?

Д-р Н. Харалампиев: : Да, разбира се, даже и датата – 16.01.1996 г. в УМБАЛ “Св.Георги“ - Пловдив, след като бях спечелил конкурса за специализация. Персоналът на цялата клиника ме посрещнаха много радушно.

-Имате над 25 години професионален опит. Какво най-много се е променило в ортопедията през това време?

Д-р Н. Харалампиев: : Даже са 30 години, ако трябва да сме буквално точни. Оттогава до сега, в медицинско отношение – техника, импланти, процедури- има невероятна промяна и всякакви иновации, които подпомагат значително нашата работа. Масово се премина към по-инвазивни методи на лечение, с цел по-бързо възстановяване на пациентите и завръщането им за максимално кратък срок към нормален ритъм на живот.

-Какво си спомняте за първата си операция ?

Д-р Н. Харалампиев: Тези неща не се забравят. Беше пациент с тежка фрактура на подбедрицата, на чиято операция имах щастието да асистирам на д-р Румен Бацелов, от когото в последствие съм научил много.

-Кои са Вашите учители в професията?

Д-р Н. Харалампиев: На първо място и безспорен фаворит в това отношение е д-р Бацелов, с когото работим и до ден днешен рамо до рамо и от когото съм научил почти всичко като млад специализант. Разбира се, това са също проф. Павел Ставрев и проф. Петко Токмаков, които бяха началници на клиниката по ортопедия и травматология по онова време.

-Има ли пациент, който Ви е научил на нещо важно и никога няма да забравите?

Д-р Н. Харалампиев: Всеки пациент е различен, но ги обединява това, че всеки от тях разчита да намери компетентна лекарска помощ за страданието си и човешко отношение. В този аспект житейските уроци са много, особено в изключително интензивното ми ежедневие.

- Правили сте операции, които изключително рядко се правят в България, както и операции за реплантация на отрязана ръка. Разкажете ни за тези случаи?

Д-р Н. Харалампиев: Още в началото на моята практика, след като бях придобил специалност, се сблъсках с тежък случай на ампутация на дланта на 14-годишно момче, което успя да се възстанови напълно след оперативната намеса и лечение от страна на мен и колегите ми.
Друг такъв случай е ампутирана през гривнената става ръка на един пастир. В успешна колаборация с колега съдов хирург успяхме да му възстановим функционалността на горния крайник на 100%.
Вероятно един от най-известните случаи, заради широкото медийно отразяване, беше след тежка катастрофа на АМ“Тракия“, когато ТИР удари и смаза лек автомобил. В него водачът беше млад мъж, получил тежка ампутация на нивото на раменната кост и значително размачкване на меките тъкани, което е изключително опасно за възникването на кръш синдром, който често води до необратими последици. В колаборация на нашия екип със съдови хирурзи и след няколко оперативни намеси, изходът беше благоприятен за пациента, като той възвърна предишния си живот, и до сега не пропуска празник, на който да не ни се обади и да ни благодари на всички лекари, които направихме това възможно. Това е най-голямата награда за нас- да видим благодарността и радостта от добре свършената работа в очите на нашите пациенти.
Сещам се и за един случай за ампутация на ходило над глезенната става, а пациентът даже е и мой познат. Извърши се в спешен порядък реплантация и възстановяване на структурите. Последва пълно възстановяване и завръщане към нормален начин на живот.

-От 17 октомври сте началник на Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ-Пазарджик. С какви приоритети и визия поемате новата отговорност?

Д-р Н. Харалампиев: Отделението по ортопедия и травматология има голям потенциал за растеж и развитие с първа цел грижа за пациента. В него работят изключително добре подготвени лекари специалисти, медицински сестри и помощен персонал. Основните ми приоритети като ръководител са постоянно повишаване на квалификацията-както на мен, така и на колегите ми, усвояване на нови техники, намаляване на предоперативния престой и елиминиране на следоперативните усложнения. Искам да можем да отговорим на нуждите на нашите пациенти с честност, откритост и яснота, защото в отношенията лекар-пациент доверието е водещо.

-В кои направления смятате да развивате отделението – технологии, хирургични техники ?

Д-р Н. Харалампиев: Има нови методики за лечение на фрактури и дегенеративни ставни заболявания. Медицината и в частност нашата специалност постоянно се развиват. За да бъдем винаги на ниво и част от световния стандарт по ортопедия и травматология, е необходимо да се стремим да повишаваме знанията и уменията си чрез квалификационни курсове и специализации. Ще работя в тази насока за моя екип, от който съм наистина изключително впечатлен.

-Ендопротезирането е едно от направленията, в които имате богат опит. Какви са съвременните тенденции в тази област? На какво най-важно искате да научите колегите си?

Д-р Н. Харалампиев: Ендопротезирането на големи стави отдавна вече е широко разпространена и достъпна интервенция у нас. За съжаление, огромната част от българските пациенти се лекуват консервативно и чакат, докато болките и ограничението на движенията им станат нетърпими. Това често довежда до незадоволителни резултати и по-продължителен рехабилитационен и възстановителен период. Още преди около 15 години, при една от специализациите ми в тази област в Белгия, водещите им ендопротезисти ни обърнаха особено внимание на така наречения „тайминг“-или иначе казано, най-благоприятен момент за оперативно лечение. Извършена в точното време, една такава интервенция гарантира, че очакванията и постигнатите резултати се припокриват. Бих искал да работя в това направление и с моя екип, на местно ниво да се опитаме да повишим информираността на пациентите за нуждата от ранна диагностика и лечение.

-Какво е най-голямото предизвикателство в работата на един ортопед?

Д-р Н. Харалампиев: Огромното физическо и психическо натоварване, тъй като травматичните пациенти са много рискови и изискват особено внимание, бърза реакция и ясна мисъл. Често се оказват с комбинирани травми и се налага мултидисциплинарен подход.

-Имате специализации в редица европейски клиники – кои добри практики от там искате да внедрите и тук?

Д-р Н. Харалампиев: Добра предоперативна подготовка на пациентите, добра колегиалност и комуникация между различните звена на лекарите, изключителна стерилност и една спокойна, приятелска среда в екипите ни. Не на последно място- много добри следоперативни грижи и проследяване на пациентите.

-Какво Ви впечатли най-силно в тези клиники?

Д-р Н. Харалампиев: По-бързо внедряване на новите технологии и апарати в хирургическите отделения. Добрата колаборация между производителите на импланти и клиничните звена, тоест- и лекари от съответните специалности да участват в разработването и подобряването на дизайна и биомеханиката на новите импланти. Много ме впечатли и наличието на собствена система за автохемотрансфузия в техните операционни.

-Какво според Вас е бъдещето на ортопедията – роботизирани операции, биоматериали, 3D протези?

Д-р Н. Харалампиев: Да, определено това е бъдещето. Робот- асистирана хирургия, все по-честото използване на индивидуално изработени ендопротези, анатомично преконтурирани импланти, костни заместители, керамични заместители и други иновации.

-Каква роля имат рехабилитацията и последващите грижи за успешното възстановяване?

Д-р Н. Харалампиев: Без физиотерапия и ЛФК не може да очакваме бързи и добри резултати, тъй като и най-добре извършената операция е без значение, ако пациентът не се вертикализира и възвърне към възможността за самостоятелно придвижване възможно най-скоро.

-Как подхождате към младите лекари – какво искате да им предадете като опит и начин на работа?

Д-р Н. Харалампиев: На първо място- да имат вяра и самочувствие в собствените си сили и възможности, да бъдат твърдо убедени в избора си на специалност, да не се огъват пред трудностите, да преследват целите си с вяра и устрем, да не се притесняват да се допитват до по-опитните си колеги. Да помнят, че това, което отличава блестящия хирург от посредствения, е готовността му да се отдаде изцяло на благородната си професия.

- Какъв е д-р Харалампиев извън болницата?

Д-р Н. Харалампиев: Иска ми се да вярвам, че съм добър човек, който се ръководи във всички свои решения от моралния си компас. За семейството ми съм всеотдаен съпруг, баща на три деца-Хари (27г.), Аделина (18г.) и Николета (8г.) и мисля, че добър син. За приятелите ми съм човек, на когото винаги могат да разчитат и с когото да се забавляват.

-Как бихте се описали с няколко думи?

Д-р Н. Харалампиев: Бих казал, че съм оптимист и сангвиник по характер, но е трудно да говоря сам за себе си. Вероятно трябва да попитате хората около мен за това.

-Какво Ви зарежда и усмихва?

Д-р Н. Харалампиев: Обичам да се веселя с децата, особено с най-малката, която е на 8 г. и все още е във фазата на игрите и приключенията. Много е привързана към мен, изключително любознателна и обожава да майсторим нещо заедно. Много ме развеселяват и нашите домашни любимци - куче и коте, които са много забавни, но и внасят невероятно спокойствие и допълнително любов в дома ни. Зареждам се също като работя в градината, когато пътуваме цялото семейство до различни нови или любими стари места в страната и чужбина. Изобщо, умея да ценя и да се наслаждавам на ежедневни, макар и дребни неща.

-Когато вземате трудни решения, какво следвате – разума или интуицията?

Д-р Н. Харалампиев: На нас, лекарите, често ни се налага да вземаме такива, но отговорът на този въпрос е комплексен. Първото, което изниква в съзнанието, е интуицията, но тя винаги е подкрепена от дедукция, като един от видовете формална логика. Разумът ни води на база проверими факти, критерии и опит, но интуицията ни кара да поискаме да направим още едно изследване (примерно) преди да пристъпим към окончателно решение и точно това се оказва ключово за конкретния случай. Имал съм много такива ситуации при пациенти, които е било трудно да получат решение за проблемите си, които са ги изправили пред нуждата да потърсят специализирана лекарска помощ. Вярвам, че всеки добър лекар слуша интуицията си, но я валидира през опита и разума си.

-Кое е най-ценното нещо, което сте наследили от родителите си?

Д-р Н. Харалампиев: Моите родители ме научиха на доброта, честност, труд, щедрост, почтеност, кавалерство, лоялност, отговорност, борбеност и благородство, изобщо на фундаменталните човешки ценности.

-Имате ли хоби или занимание, което Ви откъсва от работата напълно?

Д-р Н. Харалампиев: Зимата обичам да карам ски, цялото семейство харесваме този спорт. Лятото обожавам да бъдем често край морето, което ме зарежда, като нищо друго. Там сравнително от скоро открих ново забавно хоби и това е падъл бордът. С приятели понякога играем волейбол и футбол.
Много обичам да работя в градината ни, досегът със земята и растенията ми действа изключително релаксиращо, успокояващо и омиротворяващо.
Обичам много да чета и да слушам хубава музика.

- Вашият баща обожава изкуството, изкушен е от писането, има огромна библиотека и колекционира картини. Кои от тези неща споделяте и вие?

Д-р Н. Харалампиев: Да, баща ми пише, а аз съм определено добър читател и слушател. Със съпругата ми също харесваме изобразителното изкуство, често посещаваме изложби тук или световно известни галерии и музеи, когато пътуваме в чужбина. Обичаме да храним сетивата си с изкуство. Имаме свой вкус и предпочитания за произведения на родни творци и сме създали у дома естетика и уют чрез подбрани техни картини. В нашия дом също имаме голяма библиотека, опитваме се да възпитаме и предадем на децата си тази страст, така както сме я наследили от нашите родители.

-За какво Ви се иска да имате повече време?

Д-р Н. Харалампиев: Определено за семейството ми, които са до мен винаги и ме подкрепят в решенията и стоят зад изборите ми. Лекарската професия е свързана с чести отсъствия от дома и ако нямаш до себе си партньор, който да те разбира, подкрепя и да създава уют и баланс у дома, няма как да работиш спокойно. В това отношение съпругата ми е балансьорът и винаги е проявявала разбиране към моята заетост и отдаденост към медицината, което ми е помогнало да се фокусирам върху своите цели и задачи в работата.

-Какво бихте казали на младите хора, които днес мечтаят да станат лекари?

Д-р Н. Харалампиев: Да се борят за мечтите си. Защото, както е казал Ричард Бах: „Никога не ти се дава мечта, без да ти се даде шанс да я осъществиш.“

-А за какво мечтаете Вие?

Д-р Н. Харалампиев: Аз съм благодарен за всичко в живота си.
Да имаме здраве, щастие, хармония и любов за цялото семейство и занапред. Мечтая за добра перспектива и светли хоризонти. За мир, разбирателство, доброта и взаимопомощ между хората като цяло. В частност за това да видя как децата ни са пораснали и станали добри хора, успешно са реализирали потенциалите си и са се посветили на професии, които им носят удовлетворение, но и радост, щастливи са и имат до себе си стабилни партньори, а тогава ще мечтая и за внуци.

06/11/2025

Пациентка на Хирургично отделение отправи думи на благодарност към медиците от отделението и работещите в Спешно отделение на МБАЛ – Пазарджик.
В благодарственото си писмо Роза Димова разказва, че попада в болницата в нощта на трети срещу четвърти ноември след силна алергична реакция, ниско кръвно налягане и колабиране, при което пада и си удря главата.

„Помня само медицинската сестра Цветанка Кочева – толкова мила, дори ми държеше ръката през цялото време. Цвети, ти си родена с призвание! Благодаря ти от сърце!

Д-р Теодора Петканова – млада, усмихната и добра. Благодаря Ви от сърце, д-р Петканова!

Санитарката – мила дама, която ме возеше по коридорите за изследвания. Благодаря от сърце!

Наложи се да ме настанят в Първо хирургично отделение и да ми зашият раната. Там за мен се погрижи д-р Гергана Вълева – истински професионалист и добър човек. Благодаря!

Сърцати и добри бяха и всички останали от Първа хирургия.

Доброто съществува! Благодаря на всички вас!
Бъдете здрави, щастливи и все така отдадени на професията си!
И най-вече – останете си добри хора!“, пише с благодарност Роза Димова.

МБАЛ - Пазарджик

16/11/2025

14/11/2025

12/11/2025

11/11/2025

11/11/2025

10/11/2025

08/11/2025

07/11/2025

06/11/2025

Address

Website

Alerts

Contact The Practice

Shortcuts

Share

Category

МБАЛ - Пазарджик