Холистичен център "Веда", Сливен

01/11/2025

🛡️Когато мъжът не обича жената – той започва да воюва с нея⚔️

Любовта е онова, което прави отношенията живи, но когато тя изчезне, не винаги настъпва тишина и раздяла. Понякога мъжът не си тръгва – остава. Не от обич, а от страх. И тогава връзката се превръща в поле на битка.

Отнемане вместо топлина

Когато в сърцето няма любов, човек губи способността да дава. Вместо това започва да отнема. В отношенията това често се проявява чрез критика, сравнения, обвинения, подигравки. Жената иска внимание, но получава мълчание. Полагането на усилия се посреща с думите: „Пак не е така“. Това не са обикновени спорове, а израз на вътрешна враждебност към самото усещане за несвобода.

Страхът от самотата

За мнозина мъже самотата е по-страшна от нещастната връзка. „По-добре нещо, отколкото нищо“ се превръща в техния вътрешен лозунг. Жената остава до тях като витрина – не обичана, но необходима, за да не се почувстват „никой“.Така партньорът не я избира истински, но и не ѝ позволява да избере собствен път. Липсата на любов той компенсира чрез желание за контрол, което му дава илюзия за значимост.

Когато разговорът се превърне в битка

Мъжът, който вече не обича, възприема всяка дума като заплаха. „Боли ме“ звучи като „ти си виновен“. „Уморих се“ се чува като „ти си слаб“. Хиперчувствителността към всяка истина прави диалога невъзможен. Вместо близост възникват атаки, защото искреността се възприема като обвинение.

Вината не е в партньорката

Често жените си задават въпроса дали са „недостатъчно добри“. Истината е, че дори най-топлата, най-търпеливата и най-отдадената жена не може да промени мъж, който носи убеждението, че близостта е слабост. Той воюва не заради нея, а заради собствените си вътрешни конфликти. Доброто отношение дори може да го дразни – защото напомня за неговата неспособност да отговори със същото.

Любовта не воюва

Разликата е проста: мъжът, който обича, може да се ядоса, да бъде уморен или резък – но няма намерение да унищожава. Когато обаче ежедневието се усеща като поле на битка за достойнство, чувства и дори за собственото тяло, това вече не е брак. Това е психологически капан, в който единият плаща цената за чуждата неспособност да си тръгне честно.

Запомни: любовта не е бойно поле. Ако се събуждаш с усещането, че трябва да защитаваш себе си, това не е връзка, а капан. Не си длъжна да плащаш със собственото си достойнство за чуждата неспособност да обича или да си тръгне. Истинската любов не воюва – тя остава, за да гради, да поддържа и да дава свобода.

Чрез Деси Хърсева

#осъзнатост #осъзнатживот
#себепознание #самооценка #себеразвитие #себеприемане #емоции #саморефлексия #трансформация #психология #онлайнпсихолог #онлайнконсултации #консултация #семейство #партньорство #връзки
#мъж #жена

29/10/2025

ЖИВОТНИТЕ СА ПАЗИТЕЛИ ОТ ПО-ВИСШИ ИЗМЕРЕНИЯ

Има причина животните да бъдат привлечени от определени хора. Това не е съвпадение.

Това е енергия.

Животните са пазители от по-висши измерения във физическа форма.
Те са дълбоко свързани с невидимия свят. Присъствието им на Земята не е случайно.

Те са тук по задача.

Повечето животни, особено кучетата, котките, конете, делфините и птиците, действат от чисто сърдечно пространство. Те са настроени на честоти, които повечето хора не могат да възприемат.

Те усещат промени в енергията преди нас.

Те знаят кога някой лъже,
когато опасността е близо или кога душата е изпълнена с любов. Те усещат емоциите ви и отразяват състоянието ви на съществуване.

Когато куче се взира в очите ви
в продължение на минути, без да прекъсва контакт,
това не е просто любов. Това е признание.
ТЕ ВИЖДАТ ВАШАТА ДУША.

Когато котката ви се свива до вас всеки път, когато изпитвате болка, това не е просто обич. Това е изцеление.
Те движат енергия и изчистват блокажи, за които не сте знаели, че имате.

Животните не съдят по външния вид. Те разчитат вибрациите. Дивото животно ще се приближи до дете с чисто сърце и ще избяга от възрастен, изпълнен с гняв.

Това не е инстинкт.

Това е Божествена Интелигентност.

Тези същества са тук, за да защитават невинните, да успокояват съкрушените и да ни напомнят какво е чувството на безусловната Любов.

В по-висшите сфери животните служат като пратеници, защитници и водачи.

Когато ги сънуваме или се срещаме с тях по странни начини, това често е духовен знак. Те ни предупреждават, утешават ни или потвърждават нещо, което вече чувстваме дълбоко в себе си.

Някои казват, че животните нямат душа.
Това е лъжа. Много животни имат повече душа от хората, които ходят по тази Земя. Душите им са древни.

Те помнят истината.

Те помнят откъде сме дошли и защо сме тук. Някои дори са от духовно семейство, които са избрали да се въплътят в животинска форма, за да останат до нас през този живот.

Ако някога сте губили любимо животно, знаете, че мъката е по-дълбока, отколкото повечето хора разбират. Това е така, защото те никога не са били просто домашни любимци. Те са били пазители на сърцето ви. Когато си отидат, духът им често остава близо, продължавайки да ви защитава и напътства до вашето събиране в следващия свят.

Животните не са по-нисши същества.

Те са майстори на любовта.

Те не се нуждаят от религия, политика или притежания. Те учат чрез Битие.

Тяхната лоялност, чувствителност и смелост ни напомнят за това, което сме забравили.

Че този живот не е за контрол.

Той е за Връзка.

Животните около вас не са случайни дарове. Те са изпратени. Отнасяйте се с тях като със Свещените пазители, каквито са.

Защото, когато светът изстине и всичко останало изчезне, тяхната тиха Любов ни напомня кое е Истинско ❤️
- Стивън Бриземайстер -

#осъзнатмъж #куче

25/10/2025

Жертвата в една връзка звучи „благородно“: „Ще издържа за него“, „Ще се откажа от себе си за семейството си“, „Ще го спася, дори и да боли“.

Но в действителност жертвата винаги предполага загуба и започва със загубата на себе си.

В семейните констелации виждаме как една жена, избирайки да бъде жертва, постепенно губи женската си сила.
Тя става тежка, уморена и затворена.
Сърцето ѝ спира да обича.

Мъжът до нея също губи подкрепата си.
Защото мъжът се отваря в контакт с жена, която е жива, която е силна.
И когато тя се жертва, той губи жената в нея – и самият той отслабва.

Любовта не изисква саможертва.
Любовта изисква честност: „Толкова много ме боли“, „Това не е правилно за мен“, „Аз избирам различно“.

И именно тази честност връща живота във връзката.

Зрялата любов не е за това кой колко може да издържи. Става въпрос за двама души, които остават в силата си и се срещат в своята пълнота.
И тогава любовта тече свободно, вместо да замръзне в болка.
Защо е така ние учим в МЕТОД Легализация на истината.

22/10/2025

https://www.facebook.com/share/p/1D7HWjAs8n/

Всеки ден е ново начало и възможност за промяна!
Нека я направим сега!
С Любов
НИ
#ХолистиченцентърВеда
#звукотерапия #арттерапия
#мотивация #творчество
#баланс #промяна

20/10/2025

https://www.facebook.com/share/v/1LBw5amuJW/

20/10/2025

https://www.facebook.com/share/p/1GgsEADk2k/

19/10/2025

https://www.facebook.com/share/p/17EsZ2CLzA/

НОВОТО НЕНОРМАЛНО
Някога наричахме буйните деца шовръкливи, пакостливи, днес ги наричаме хиперактивни, но за съжаление това се смята за диагноза, а не за индивидуално различие. По-свитите бяха някога срамежливи, саможиви, днес говорим за аутистичен спектър. Разсеяните някога днес се оказва, че били болни от дефицит на вниманието.
Тази опасна тенденция да се патологизира нормалността много ме притеснява. Дори и в справочника на болестите искат да въведат като диагнози различията ни. Да сме различни днес се превръща в патология. Нужно е да сме тухли в стената, за да е спокойна Системата, и за да могат фармацевтичните компании да бълват лекарства, които да лекуват какво – да лекуват нормалността. Т.е. – природната, божествената, естествената ни природа да бъде напъхана в болестни етикети, това се нарича разболяване, а не лекуване. Дори целебният траур е на път да бъде внесен във въпросния справочник като болест и патология?!
Разбира се, че има и истински симптоми и те си имат своя смисъл – идват, за да ни кажат нещо и тогава е необходима терапия, но преди всичко психотерапия, защото повечето телесни симптоми са следствие на неразрешени проблеми в психиката ни. Но да обявяваме за биполярни хора, които просто са по-експресивни и емоционални, да смятаме, че дори естественото изразяване на емоциите е патология, е опасно, много опасно.
Разпространението и подбуждането на паниката дори е противозаконно. Но днес Системата слага една огромна лупа, на всичко, дори на микроскопични вируси. И те започват да изглеждат като десетоглава ламя. Тогава хората не са болни от вирус, а ги гони десетоглава ламя – паника. Е, от ламя може и да умреш.
А обратното на страха е... любовта! Обратното на страха е вярата във възможностите ни да здравеем всеки ден.
Нужно е опомняне, нужно е провиждане. Системата се опитва да вмени, че норма е еднаквостта. А различните ни темпераменти, а различните ни характери и личности?
Напред към роботизирането на човека. Напред към ходещите обезчувствени и обезприродени киборги. Какво „напред“ е това? Това е най-назад от природното и божественото. Но човешката арогантност няма край... Всъщност, има, но... е най-страшният. Защото само страхът води до най-страшния край!"
Мадлен Алгафари
Да си различен е норма, а не отклонение!
#ХолистиченцентърВеда
#различен #норма #приемане

19/10/2025

https://www.facebook.com/share/p/1HibcGdpjJ/

Синдромът на Даун е кръстен на Джон Лангдън Даун, британски лекар, починал през XIX век. От години той не само научно описва това състояние, но решава да го погледне с очите на човечеството.
По това време хората с интелектуални увреждания са били изоставяни, наказвани и затваряни в нечовешки институции. Даун реши да промени нещата. Когато става директор на Института Ърлсууд, той забранява телесните наказания, въвежда хигиенни и образователни дейности, предлага възможност за занаятчийски труд, градинарство и дори изкуство и музика. Той не ги виждаше като "медицински случаи", а като хора.

Един от най-революционните му ходове бил да снима пациентите по достоен начин - в елегантни дрехи и горди пози - за да им върне красотата и идентичността, които обществото им е отказало.

През 1868г. той купува имение и го превръща в Нормансфийлд - не лудница, а истински дом. Там хората със синдром на Даун биха могли да живеят, учат и развиват талантите си в спокойна среда. Мястото съществува и днес като Лангдън Даун Център и запазва театъра, който той сам е основал - символ на неговото виждане.

Ето защо името „синдром на Даун“ не е унизително: кръстено е на лекар, който е знаел как да вижда хората, а не на етикети.

Неговата история ни напомня, че истинската революция не е нито научна, нито техническа - тя се случва, когато се научим да признаваме.

(Неизвестен автор)
От мрежата
В Холистичен център "Веда" се грижим за различните деца и възрастни с по-специални нужди.
За консултация се свържете с мен, Nelly Ivanova

#ХолистиченцентърВеда #Ерготерапия #ДецасъсСОП