Паяжината на психическия тормоз

14/11/2025

Случвало ли ви се е да искате да направите някаква “жертва”, за да доставите удоволствие на любимия човек? За да му е хубаво, да се почувства обгрижен и важен за вас.
- Например да изкарате време с него, когато всъщност имате нужда от това време за някаква своя дейност (учене, хоби, нищоправене и т.н.).
- Или пък да настоявате да спите в топла стая, защото любимият ви човек обича това, въпреки че изобщо не можете да спите на топло?

А случвало ли ви се е в следващия момент да започнете да му се гневите?
- Защото не можете да си свършите това, което е трябвало или от което сте имали нужда.
- Или защото не можете изобщо да заспите на топло.

А след това да го наказвате?
- Като се държите троснато, като се заяждате, като изведнъж куп неща у него ви дразнят.
- Или като се мятате и пуфтите в леглото. И т.н.

Прочитайки това, дали осъзнавате чия е отговорността за всичко това? Тя не е на любимия човек, а е лично ваша. Защото той не ви е помолил за тези жертви. Вие сами сте решили да ги направите. Водени от някакви ваши убеждения. Например - комфортът на любимия човек е по-важен от моя. Или - егоистично е да се грижа за себе си. И т.н.

Иначе казано “Пътят към Ада е постлан с добри намерения”.

А самият описан механизъм е нарцистичен - детски и незрял. Но при възрастен човек вече е проблем на структура на личността. Защото искайки да бъдете нещо, което вярвате, че трябва, но което е в конфликт със същността ви, с физическата ви природа и т.н., вие се превръщате в насилник. Т.е. в опитите да бъдете “добър, по-добър, най-добър”, вие ставате “насилник, по-насилник, най-насилник”. Който вероятно в следващ момент дори ще заяви “всичко направих за теб”, “жертвах себе си” и т.н.

Не го правете, ако не сте помолени.

А дори и да сте помолени, пак не жертвайте себе си. Това никога не води до добър резултат и до качествени свързвания между хората.

Боряна Григорова
#азсъмпредставатазасебеси
#борянагригоровакниги
#паяжинатанапсихическиятормоз

Илюстрация: Gerd Altmann, Pixabay

05/11/2025

Преди време (не много) дойде едно “момиченце” - тъжно, напрегнато, разочаровано, недоволно, отчаяно, затънало в ежедневие, което не харесва и което носи на гърба си.
Беше поемала всякакви отговорности за всички хора около себе си (имаше чувството, че без нея светът ще спре да се върти, което впрочем е преддепресивно състояние), беше си носила мъката сама (сериозна загуба на важен човек и тежките грижи преди това), опитваща се да оцелява и да бъде забелязана, подкрепена, оценена, уважена. И колкото повече се беше раздавала, толкова по-малко се бяха съобразявали с нея.

Постепенно осъзнаваше, проглеждаше и разбираше, че тя пише сценария за филма си и че той е такъв, защото така го пише - без осъзнаване за собствената си стойност като човек и в търсене някой отвън да я остойности. Все още заклещена в детския порив да получи похвала, да бъде харесана... от Родителя (който и да е значим възрастен, с когото е свързана).

Всеки следващ път идваше по-весела, по-осъзната, по-виждаща, по-уверена, по-центрирана, по-радостна, по-вдъхновена. От дете се превръщаше в жена (зрял възрастен)... като по учебник.

Наскоро ми прочете това:

“Не съм жената, която пазиш в тайна.
Не съм жената, с която се примиряваш.
Не съм жената, която ти запълва дупките,
докато скучаеш и чакаш да стане това,
за което мечтаеш.

Аз съм тази, за която мечтаеш.
Аз съм жената, за която започват войни.
Тази, която ще ти върти дома,
ще ти роди деца, ще ги отгледа
и ще са най-перфектните.

Жената, за която мечтаеш в леглото
и която ще направи всяка твоя фантазия реалност.
Ще ти помогне да забогатееш, да се издигнеш.
Жената, на която трябва да целуваш краката
и земята, по която стъпва.”

Илюстрация: MythologyArt de Pixabay

05/11/2025

АЗ СЪМ
Представата за себе си
Издателство Екрие дава възможност за предварителна поръчка, с 10% намаление.

#азсъмпредставатазасебеси
#борянагригоровакниги
#представатазасебеси

АЗ СЪМ ПРЕДСТАВАТА ЗА СЕБЕ СИ от Боряна Григорова. След успешната и широко четена книга „Паяжината на психическия тормоз“, която даде глас на

02/11/2025

АЗ СЪМ
Представата за себе си

Съдържание:

• Реалността като субективно понятие
• Формиране на представата за себе си
• Представата за себе си, рода, родителите и ранните детски преживявания
• Когато измислените вярвания за правилно възпитание са по-важни от грижата
• Привързаността и ранните вярвания за себе си
• Как насилието и унижението в детството изграждат представата за себе си
• Задушаващата любов и връзката между страховете на родителя и представата за себе си на детето
• Представата за себе си, когато детето е използвано като инструмент
• Как родовите вярвания за любовта и собствената стойност се предават и изкривяват през поколенията – предадената омраза и страх от разкриването
• Защо разказвам тези човешки истории...
• Различни семейни динамики с един и същ резултат
• Етапи на формиране на представата за себе си
• Раждането и първите месеци
• Родителските директиви (драйвъри) – посланията, които формират убеждения
• Примери за родителски послания и последствията им
• Властовата родителска злоупотреба – когато възпитанието се превръща в контрол
• Основни типове властова злоупотреба
• Емоционално недостъпните, незрели родители
• Симптоми (сигнали, следствия) у хора, които са отгледани от емоционално недостъпни родители
• Симптоми (сигнали, следствия) у хора, които са отгледани от емоционално незрели и строго изискващи и критични родители
• Как представата за себе си управлява отношенията ни
• Как представата за себе си влияе върху избора на партньори и динамиката в отношенията
• Ефектът на „самосбъдващото се пророчество“ в междуличностните отношения
• Представата за себе си и границите ни
• Поглед през различните терапевтични призми
• Невробиологията
• Родовото наследство и представата за себе си
• Представата за себе си и концепцията за вътрешното дете
• Представата за себе си и епигенетиката
• Представата за себе си и позитивната психология
• Представата за себе си и невро-лингвистичното програмиране (НЛП)
• Представата за себе си и когнитивно-поведенческата терапия (КПТ): мислите ни създават нашата реалност
• Представата за себе си и петте емоционални рани
• Оригиналното християнство и представата за себе си
• Представата за себе си и астрологията: как космосът влияе на нашето самовъзприятие
• Представата за себе си – пресечна точка на много концепции
• Аз-реално, Аз-идеално и Аз-огледално
• Практики
• Азбучник

Боряна Григорова
Издателство Екрие

(В печатницата е, очакваме я :)

#азсъмпредставатазасебеси #представатазасебеси
#борянагригоровакниги

18/10/2025

“Реалното отношение е важно, разбира се, но решаващо е усещането на детето, неговата интерпретация за всичко случващо и неслучващо се. И когато родителите си мислят, че детето е достатъчно голямо, за да разбира, или достатъчно малко, за да не разбира, правят основните си грешки. Децата знаят и разбират всичко, но ние не потвърждаваме това, което те чувстват и наблюдават. Ние ги лъжем, че се обичаме, че се справяме, че сме стабилни,че сме щастливи, че ги обичаме... Когато те усещат друго, това ги „счупва“, счупва личната им представа за себе си и те поемат отговорността и вината за нашата нечестност, думи, липса на капацитет да бъдем отговорни за собствените си слабости, качества, недостатъци, страхове и лъжи.”

АЗ СЪМ Представата за себе си, Боряна Григорова, 2025

Снимка: ambermb, Pixabay

16/10/2025

“Привет, мила Боби!

Понеже засега нямам възможността да си запиша час за консултация, реших, че мога поне да ти напиша едно писмо. Отдавна се каня.
При мен нещата вървят добре! Продължавам да работя, започна и новата учебна година и някак успявам да маневрирам между двете… Причината? Изнасям се! Юхууу! Освен това съм половин шофьор, хаха… взех си вече листовките и ми остана кормуването.

Искам да ти благодаря искрено! Често се присещам за теб и за много от нещата, които си ми казвала, а са ми били трудни за възприемане в началото… като например, най-скандализирана бях като ме посъветва да “променя историята”… Доста вътрешна съпротива имах, докато не погледнах от различен ъгъл на случващото ми се това лято (а то не беше малко) и изведнъж ми просветна!

Когато дойдох при теб наистина се чувствах като един счупен, малък човек с множество прегрешения, за които не можех да си простя. От които изпитвах унищожителен срам и гняв към себе си. Вина, с която не можех да се справя.

И ти благодаря, благодаря, благодаря! Защото имах спешна нужда от теб и точно твоя подход! Продължавам да се уча, да се лекувам от нещата, които се противопоставят на нрава и характера ми… И по пътя се изумявам какво съм криела в себе си - и хубаво и лошо. Но при всички положения вече не изпитвам нуждата да се скрия! Когато дойдох при теб, исках да си остана в един пашкул. Сега обичам да виждам и не ме е страх да ме видят. А моментите, в които оставам насаме със себе си, покрай всичките ми ангажименти, са ми по-ценни от всякога - не ги пропилявам. Изумявам се всеки ден.

Също бих искала да “рапортувам” за това, което в крайна сметка се случи с Х… Бях на ръба да се върна към онова емоционално влакче на ужасите. Но знаеш ли? От последната ни среща ми остана нещо от теб, което беше като ехо в главата ми… “Не искам да влезеш в този капан.” Разликата е, че този път емоционалната мама Меца в мен видя големия капан и не си пъхна лапата. Гледаше капана и беше отвратена, дори скръбна, че изобщо е сложен. Но не го обърка за убежище и този път се върна при себе си бързо-бързо.

Още се разтрепервам, тъй като в работата има възможност и вероятно пак ще го срещна, въпреки че е уволнен, поради покъртително отношение към шефа. Но това е място, на което съм ценена и което ми дава всичко нужно, докато се изуча. И се научих да се боря за мястото си.

Но какво странно нещо е съдбата! Питаш я “Защо ми се случи това и това?!” , а тя не те разочарова и ти отговаря по най-чудноватия начин…
А по пътя човек винаги среща правилния наставник… ако търси. :)”
---------------------------
Публикувам това съобщение с изричното съгласие на автора.
И благодаря за него :)
Целта на публикуването е - и ТИ можеш! Когато има желание, има начин.

Снимка: Long Pham, Pixabay

15/10/2025

"Аз съм
Представата за себе си "

дебне зад ъгъла на октомври и щастливо се досготвя, за да ви бъде поднесена 😍

14/10/2025

Предвкусване 😍

АЗ СЪМ
Представата за себе си

Книга като кутия с вкусни бонбони, всеки от тях - с изненадващ вкус.

Началото на ноември.
Отново с Издателство Екрие

01/10/2025

Днес, в консултация, ми хрумна нещо. Докато слушах историята на една “лоша” връзка, опитвайки се да хвана динамиката, моделите, проблемните поведения и думи при двамата участници, пред мен излезе като по учебник Нарцистичното личностно разстройство с абсолютно всичките си компоненти. Знаем, че са достатъчни пет от деветте симптома. Тук имаше девет от девет.

Характерното за това личностно разстройство “разделение” на личността, за което съм писала и в “Паяжината на психическия тормоз”, и в статии, в което човекът с разстройство (нарцисистът) сякаш става носител на всички качества, които е харесал у другия, а върху другия прехвърля (проектира) всички недостатъци, които вижда у себе си... в тази връзка беше абсолютно ясно и очевидно.

Сега ще го обясня и ще ви помоля, който има желание, да се включи със споделяне дали в своята токсична връзка намира потвърждение на наблюдението ми.

Двете фази, които се следват непрестанно - фазата плюс (обич, възхита, обожание) и фазата минус (критика, омраза, насилие) отговарят на това “разцепване” на личността му.
И двете фази не са свързани с вас и не се отнасят до вас. Те са свързани само и единствено с него.

- Във фаза ПЛЮС - той изразява наистина това, което го е привлякло у вас - нещата, на които се възхищава. Това са вашите ценни качества (според неговата призма и структура на личността)
- Във фаза МИНУС - той мачка, но критиките, които ви отправя, се отнасят до него самия, той всъщност изразява отношението си към свои черти и поведения, които проектира върху вас. Не наказва вас, а себе си чрез проекцията върху вас. Нещо подобно на случките, в които дете се удря в масата (защото не внимава), но бабата казва: “Уууу, тази лоша маса, дай да я набием.”

Ако успеете да запазите центъра у себе си (фокуса) и да присъствате като наблюдател, а не като дете, което е направило беля и се чувства виновно и грешно, ще можете ясно да видите, че нещата, в които ви обвинява, са негови характеристики.

Защо не може да ги поправи, може би ще попитате. Защото той не знае, че са негови. Той винаги ги проектира навън и там, навън, колкото и да се бори, критикува, мачка и насилва проекцията, тя е само една проекция и не може да поправи източника.

Благодаря ви, ако решите да участвате :)

Текст: © Боряна Григорова
#паяжинатанапсихическиятормоз
Снимка: Yakup Ipek, Pixabay

10/08/2025

Паяжината на психическия тормоз

“Ставаш голям, когато го решиш. Когато откажеш да отговориш на агресията с агресия. Когато външната агресия ти служи, за да се изчистиш от съжаления и от страдания. За да осъзнаеш, че си цял и колко си силен, когато си цял. Когато използваш чуждата разрушителна сила, за да я превърнеш в собствена градяща сила. За себе си и за тези, които искат да са част от това. Всеки има право на избор.
Не всеки се осмелява да го направи по собствено желание и хрумване. Тогава е подарък, ако животът те изправи пред този момент на определяне. Когато трябва да избереш и да заявиш пред себе си дали искаш да бъдеш откъм светлото или откъм тъмното. В този миг черният тунел се изпълва с рисунки – арабески, сивият бетон става коридор от ефирни растения и колкото по-напред вървиш, крачка по крачка, всичко наоколо ти разцъфтява. Страшно е, преди да си тръгнал. След това всичко е непредвидено очарование.

27 септември 2016”

Текст: © Боряна Григорова
#паяжинатанапсихическиятормоз

06/08/2025

Страданието не е да видим и да приемем реалността.

Страданието е, когато храним илюзията, че реалността не е това, което виждаме.

Когато отказваме да видим, стискаме очи и се надяваме като ги отворим, тя да се е превърнала в това, което ни се иска. Десетки, стотици пъти се сриваме - при всяко моментно отваряне на очите, преди да ги стиснем отново. Болката да искаш нещо (или някой) да е различно от това, което е, е най-парещата, смазващата, отчайващата, безкрайна и тревожна болка. Признак на незрялост е магическото мислене, което ни придържа към илюзията за нещо и ни кара да сме нещастни, разочаровани и огорчени, когато то се разминава с нея.

Реалността, колкото и да е тежка понякога, е много по-поносима, тя е просто един факт. В крайна сметка, нашето нежелание и отказ да я приемем, не я променят. Порасналите, зрели хора се научават да стоят в реалността и да напредват в нея.

Снимка: Jupi Lu-Pixabay
Текст: © Боряна Григорова
#паяжинатанапсихическиятормоз