25/08/2025
Някой ден нашите деца ще седнат срещу някого – може би приятел, може би срещу партньор, може би срещу терапевт – и ще разкажат какво е било да растат с родители като нас.
Не само какво сме направили за тях, а как сме ги карали да се чувстват.
Дали са се чувствали в безопасност, когато са влизали в стаята си?
Дали са били чути дори, когато са избрали тишината?
Дали са се чувствали обичани, когато са грешали, когато са се сривали или разпадали?
Дали са усещали защита или пък пренебрежение?
Защото това, което ще запомнят най-силно, е не какво сме правили, а как сме ги карали да се чувстват и това ще носят в сърцата си цял живот!
То ще оформи начина, по който ТЕ ще обичат другите.
Ще бъде котвата на тяхното чувство за сигурност в света.
Ще се превърне в гласа, който чуват в главата си, когато се провалят или не успеят.
И тази история, която ще носят в себе си – историята за това какво е било да бъдат около родители като нас – ще стане чертежът на тяхната собствена самооценка.
Това е, което изграждаме.
Не просто спомени. Не просто етапи.
А наследство, изтъкано от присъствие, баланс, сигурност и истина.
Това е истинското богатство, което се предава през поколенията.
И започва точно тук. С нас.✨
