06/10/2025
Свикнали сме да разделяме емоциите и чувствата на добри и лоши..на позитивни и негативни. Често мои клиенти казват- това са негативни емоции или изпитвам „негативни чувства”, когато ги попитам с какво са негативни и кое ги кара да вярват, че са негативни, те ми отговарят-„ами обществото ги разделя така”. Съответно, ако изпитваме лоши чувства, значи сме лоши. Не трябва да ревнуваш, защото това значи, че си несигурен в себе си, не трябва да страдаш, защото това означава, че си със слаба психика, не трябва да се гневиш, защото иначе си жлъчен и злобен, на едно място даже прочетох, че ревността била психично заболяване. Не трябва, не трябва, не трябва да си човек. За съжаление позитивната психология също обърна фокуса натам, как Трябва да мислиш и да реагираш, насочено все към Позитивната страна на нещата. Само че хората, които постоянно бягат от емоциите си като гняв, тъга и т.н., потискайки ги развиват или психосоматични симптоми или имат едно нездраво поведение и нереалистично отношение към себе си.
❤️Мога ли всъщност да приема, че има една част в мен, която е гневна? Мога ли да приема, че има една част в мен, която страда, която завижда, която се страхува? И това не ме прави лош/а, не ме прави неспособен/на и т.н.
❤️Мога да изпитвам гняв, мога да изпитвам мъка, мога да изпитвам страх, мога, защото това е част от мен.
❤️Позволявам си да бъда и да изпитвам, защото това е част от моето Аз, позволявам си да бъда Аз.