23/10/2025
„Искам“ и „имам“ са като два различни свята — не само по смисъл, но и по усещане, вибрация и дори по химията в тялото.
Опитайте следното: визуализирайте нещо, което силно желаете, и започнете да си повтаряте „искам го, искам го, искам го…“. Ще усетите напрежение, стягане, едно леко неспокойство. Това е енергията на недостига — на липсата, нетърпението и дори на отчаянието.
От гледна точка на хормоните, „искам“ е свързано с допамина — хормонът на стремежа, на амбицията и на наградата. Именно допаминът ни държи в търсене — да скролваме безкрайно в социалните мрежи, в очакване на следващия миг удоволствие. Нашето общество живее на допамин — в постоянно очакване „нещо хубаво да се случи“.
Но истинското удовлетворение идва не от „искането“, а от имането.
Тогава влизат в действие серотонинът и окситоцинът — хормоните на присъствието и свързаността.
Серотонинът е радостта от простите неща: от глътка въздух след труден ден, от слънчев лъч, който топли лицето ти, от усещането „тук и сега всичко е наред“.
Окситоцинът е топлината на човешката близост — допир, усмивка, споделен поглед, благодарност за това, че не си сам.
Това е енергията на „имам“. Тя е спокойна, топла, мека и усмихната.
Затова и в закона на привличането се казва: „Представи си, че вече го имаш.“
Когато тялото повярва, че притежава желаното, то започва да вибрира на тази честота — и всичко останало постепенно се подрежда около нея.
