08/03/2026
Плаках два дни преди операцията.
Беше ме страх. Много.
Но знаех, че това е единственият начин да дойдеш при нас.
Страхувах се дали ще успея да те видя, когато поемеш първата си глътка въздух.
Дали ще мога да те прегърна.
Дали ще мога да те вдигна.
Дали ще бъдеш добре.
Странното е, че нито за миг не помислих за себе си.
Дали ще боли.
Как ще се възстановя.
Как ще съм аз.
Ти беше единствената ми мисъл.
Сега разбирам какво означават думите на майка ми…
как се обича дете.
Какво е да усещаш как сърцето ти бие извън тялото ти.
Белегът ми още е пресен.
Но го нося с гордост.
И не искам да изчезва.
Защото винаги ще ми напомня с благодарност,
че точно ти ме направи твоя майка.
Обичам те от момента, в който те видях като малка точица на монитора.
И всеки ден… още повече.
Честит празник на всички жени!
И на всички майки, които всеки ден обичат повече, отколкото са знаели, че могат. 💜