22/10/2025
Привет, мили хора!
Сутринта ми започва като на повечето родители. Сгушено дете, миене на зъби, плискане и тичане към детската градина / училище. 🙌
Докато се разминаваме като мушици бързащи за работа или други задачи, понякога забелязваме дребни детайли, които ни казват много.
Тази сутрин попаднах в такава ситуация. Много често може да не чуя възрастен какво казва, но чуя ли детски глас, проследявам думите му. Е, сигурно заради професията ми, но и интересът ми към детските мисли.
Днес в двора на детската градина срещу мен се зададе един баща с две момчета. Едното качено на раменете му като на конче, а другото леко подтичващо след баща си. И чух, че леко казва: "Тате, тате!". Бащата отвърна: "Какво, тате!?" И тогава чух как детето казва: "Да си поговорим!".
Не спряха да говорят детето не е и молело за това, може би са си разменили някоя дума в движение. Но как ми се сви сърцето и от радост и от малко тъга. Как вечно тичаме някъде, а децата искат просто да си поговорим или да си поиграем.
Това мило дете искаше да използва краткото време от вратата на двора до вратата на сградата за малък разговор.
Дайте този разговор на децата си! Дайте го и на себе си. Ей сега ще се обърнем и ще сме пред вратата на университета... ❤️
Мама Логопед