31/07/2025
По-зелените градове намаляват рисковете от деменция, свързани със замърсяването на въздуха
Неотдавнашно проучване в „Scientific Reports“ изследва дали екологичността влияе върху връзката между праховите частици (PM) с диаметър по-малък от 2,5 микрометра (PM2.5) и озона, и дали тази връзка влияе върху тежестта на заболяванията, свързани с болестта на Алцхаймер (БА) и други деменции.
Деменцията е съвкупност от симптоми, свързани с намаляване на когнитивните способности, като загуба на паметта, затруднено мислене и намалена способност за решаване на проблеми, които влияят върху ежедневието. БА е вид деменция, която е идентифицирана като седмата водеща причина за смърт в световен мащаб. Приблизително 55 милиона души по света са диагностицирани с БА и се прогнозира, че този брой ще нарасне до 79 милиона до 2030 г. и 139 милиона до 2050 г.
Глобалните разходи за здравеопазване са се увеличили значително поради високата разпространеност на деменцията. Като се има предвид повишената разпространеност, е изключително важно да се идентифицират модифицируеми рискови фактори, особено за предотвратяване на БА и други деменции и намаляване на икономическата тежест на заболяването. Световната здравна организация (СЗО) и Комисията Lancet независимо една от друга идентифицират замърсяването на въздуха като нововъзникващ рисков фактор за болестта на Алцхаймер (AD).
Замърсителите на въздуха предизвикват оксидативен стрес и невровъзпаление в мозъка, като по този начин увеличават риска от множество заболявания, включително метаболитни нарушения, сърдечно-съдови заболявания и деменция. Предишни проучвания са установили връзка между PM2.5 и AD. През 2015 г. приблизително 28% от смъртните случаи и 30% от годините живот, коригирани с инвалидност (DALY), са били свързани с деменция, причинена от замърсяване с PM2.5 в околната среда.
Интересно е, че мащабно проучване, проведено в САЩ, подчертава, че по-високата степен на озеленяване в кварталите намалява риска от AD и свързаните с нея деменции. Това явление се дължи на по-зелена среда, намалявайки стреса чрез насърчаване на физическата активност и облекчавайки неблагоприятните ефекти от замърсяването на въздуха. Не много проучвания са изследвали доколко по-зелената среда влияе върху връзката между замърсяването на въздуха и глобалното бреме на болестите от AD и други деменции.
Анализът на глобалното пространствено разпределение разкри, че най-високата честота на БА, смъртност и DALY, дължащи се на БА и други деменции, е наблюдавана в Япония през 2017 г., следвана от Италия. За разлика от това, Катар и Обединените арабски емирства показват най-ниската честота на тези заболявания. Според глобалния пейзаж, средните нива на PM2.5 и озон са по-високи в Азия и Африка и по-ниски в Европа, Океания и Америка.
Наблюдавана е силна отрицателна връзка между зеленината и деменцията, особено при умерени нива на зеленина, с по-слаби или незначителни връзки при много високи нива на зеленина, което предполага нелинейна връзка. Тежестта на заболяванията е била значително по-висока в страни с нисък социално-демографски индекс (SDI) в сравнение със средните или високите категории SDI. По подобен начин, по-високо съотношение на процента на болестта на Алцхаймер (AD) и други видове деменция е било свързано със страни с нисък брутен национален доход (БНД).
Настоящото проучване показа, че както PM2.5, така и озонът са свързани с намалено вредно въздействие върху тежестта на деменцията (а не с действителен „защитен“ ефект) в райони с високи нива на зеленина и че в някои от най-високите квартили на зеленина, връзките между замърсителите и болестите стават незначителни или дори обърнати.
Констатациите тук показват положителна връзка между средните годишни концентрации на PM2.5 и експозицията на озон и честотата, смъртните случаи и DALY (годините живот на живот) на AD и други деменции. По-зелената среда би могла да смекчи тази връзка, особено при умерени до високи нива на зеленина. Следователно, увеличаването на зелените площи в световен мащаб би повлияло положително на здравето, въпреки че защитните ефекти на зеленината може да не се увеличават линейно при най-високите нива на растителност.
Boosting greenery may protect against air pollution's impact on dementia, revealing a potential strategy to reduce Alzheimer's disease burden globally.
