12/11/2025
Наскоро имах много поводи да си припомня техниката за 4те "С"та на д-р Лора Маркам.
Преди години записах видео по темата за моя ютюб канал, ще го споделя в коментар.
Как ни помага тази техника в момента на силната детска емоционална буря - ето ги 4 те С:
🧡 Саморегулация:
Как съм аз, възрастният? Какво мога да направя, за да се самоуспокоя и да мога да присъствам за силните емоции на детето? За кога мога да си насроча среща със себе си, за да огледам натрупалото се в мен напрежение и да не потулвам собствения пожар?
🧡 Свързване:
Заставам на нивото на детето, докосвам го, ако желае, мълча или казвам тихо нещо, което може би най-вече подкрепя мен самата като: “Тук съм" или "Ще се справим” или "Не ме е страх от силните емоции, добре дошли са" или "Излей го/Поплачи си" или "Нормално е да ти е трудно".
Уверявам се, че детето и околните са в безопасност, ако се налага чрез тялото си поставям граница. Винаги и веднага първи приоритет е да спра поведението, което ранява - като хващам силно и нежно ръцете, които удрят; като премествам детето; като - ако има друго дете, което е било наранено- първо се уверявам, че то е добре; като поставям разстояние или предмет - възглавница между мен и детето. Но не оставям само детето в емоционална буря - стоя наоколо.)
🧡 Съпровождане:
Когато емоциите утихнат, подкрепям детето в разрешаване на ситуацията, обсъждаме и опитваме по-подходящи начини за справяне в такава ситуация.
Относно уменията за справяне със силни емоции:
Може да покажем на детето през игри с играчки, които изиграват сходна сцена и се допитваме до него за решения. Може да е с личен пример.
Ето някои идеи, според това на каква възраст е детето:
🧸 "Ех, толкова се дразня, че леля ти отмени нашата среща, чаках я с нетърпение. Иде ми да я нарисувам с магарешки уши, за да си изкарам лошото/трудното"
🧸 "Усещам, че имам нужда от пауза/почивка. Ще излезна от стаята. Това няма общо с тбе- всичко е наред. И аз имам силни чувства и отивам да се погрижа за себе си".
🧸 "Хайде да си пуснем музика и да изтръскаме от раменете си Мрънчото/Дранкочето на раздразнението" и т.н - каквото работи за нас. Нека експериментираме :))
🧡 ВъзСтановяване = това си позволих да го добавя аз
На тази стъпка обсъждаме и всички последствия - как може да се оправят нанесените щети по вещи, време и отношения. Споделяла съм, че сме семейство, което се стреми да не се наказва, но това не значи, че не уча себе си и децата да носим отговорност.
Как поправяме щетите, нанесени върху отношенията - с мен самия, между мен и детето и другите деца, които са присъствали, ако съм си изпуснала нервите*, между детето и другите. Важно е да стане по начин, достъпен за детето в момента - може да е рисунка, спонтанна прегръдка, но не под наш натиск. А да ги водим според техния искрен копнеж, когато са готови. Аз например посочвам на децата - “О, Ванко, виждам, че носиш тази играчка на Мими, а тя е взе. Явно сте готови да си оправите отношенията"
Много ми помогна идеята от детската книга на Дебора МакНамара "The Sorry Plane".
И също се опитвам със сигурен върастен (в партньорство за изслушване) да чуя себе си и наблюденията си - какво в ситуацията е било твърде много за детето и за мен? За какво не е било готово? Как да го подрепя и подготвя следващ път? А себе си? Кое още имам да приемам у себе си и може би отричам в детето ми?
Тази илюстрация с гасенето на огъня е изключително силна и често умът ми някак ми я подсказва, когато виждам гневно дете - стоящо пред мен или вътре в мен.
И много ми се ще да намерим заедно кой е илюстраторът. Имате ли идея как?
Кое "С" Вие най-трудно? А най-лесно?
Ако темата за гнева Ви интересува и се случва да си изпускате нервите пред партньора или детето - не сте сами. Заповядайте на:
💜 "Какво ти казва гневът", среща на 18 ноевмри, която водим в "Майчинския кръг" на Прегърната - клуб за майки в София
💜 "Как да се справим с гнева и вината", онлайн обучение, което водя за Осъзнати родители на 30 ноевмри и 7 декември
Пишете ми, ако се интресувате.
* Нещо, което аз често пропусках - ако си изпусна нервите пред едното ми дете, а другите са там, пропусках да дам знак на присъстващите, че всичко е наред, че те не носят вина, да призная, че най-вероятно съм стреснала и тях, да изкажа на глас, че съжалявам. Без да изпадам в детайли и да търся прошка и без да се извинявам за чувствата си.