01/03/2026
Всички сме заложници на времето. Всеки от нас разполага с един и същ брой минути и часове в рамките на деня, но aко си в Коста Рика не се усеща, че отредените дни са разпределени съвсем редно. Винаги престоят ми се струва твърде къс. Дните- пълни, и едновременно с това- безметежни. Сам си и си с всички и всичко. Както един от участниците каза- цялата джунгла сякаш те гледа, и едновременно с това ти СИ джунглата.
Най-правилното описание за мен за живота в Коста Рика е това, което най-добре изразява начина на живот на язовците - те се появяваха пред залата ни всеки ден, цяло семейство:
Правилното нещо е да не правиш нищо, мястото да го правиш е на скрито, а времето да го правиш е възможно най-често.
Вече получих обратна връзка от някои от участниците, че времето за мързелуване не е било достатъчно, че желанията изискват твърде интензивна работа и че вълшебствата са се случвали без да ги очакваш. Че животът е приключение, ако го живееш с душа и сърце. Че тоталността на отдаването на живота е важно условие за сбъдване.
Защото ТИ си Дървото на живота и желанието те осъществява, а не ти него.
Благодарна съм.
Напускайки и любимата Носара, изпращаме групата с моя добър приятел и прекрасен ко-водещ Sasson Гал Сасон, с напомнянето:
Не мислете за количеството работа, която трябва да се свърши, за трудностите, които трябва да се преодолеят, или за целта, която трябва да се постигне, а се заемете усърдно с малката задача пред вас, нека тя бъде достатъчна за деня.
Така се сбъдваме по малко всеки ден.
