Dr. Nikolai Bonev - психоаналитична психотерапия и клинична психология

22/10/2025

🎓 С радост споделям за едно събитие, корганизирано от Институт за психично здраве и развитие и Българската невропсихоаналитична лаборатория.

Тази инициатива събира в едно теория клинична дълбочина и международен диалог.
На 5 декември 2025 г. проф. Нанси Макуилямс и проф. Майкъл Гарет ще говорят по теми, които стоят в сърцето на нашата практика.
🔹 Не просто семинар, а среща на умове.
Когато на едно място се съберат Нанси Макуилямс и Майкъл Гарет, психоанализата и психиатрията не просто се срещат – те си подават ръка в полето на личността, диагнозата и психотерапията.

🔹 Какво означава да виждаш личността отвъд етикета?
Семинарът на 5 декември е покана към клиницисти, преподаватели и студенти да помислим за диагнозата не като край, а като врата към разбиране, промяна и интеграция.

🔹 Да слушаш тези двама автори е богатство. Да ги мислиш в клиничен контекст – предизвикателство.
Събитие, което търси смисъл отвъд симптома.

👥 📘 Организаторите са предвидили предварителен обучителен ден – 23 ноември 2025 г.
В рамките на деня ще бъдат разгледани четири ключови теми:
– Привързаността като биологична и психична основа на връзката (проф. Ваня Матанова)
– Личностовите стилове и организацията на привързаността (д-р Николай Бонев)
– Защитни механизми и нива на психично функциониране (Антония Борисова)
– Приносът на невропсихоанализата към съвременната концепция за ума (д-р Мартин Колев)

Обучителният ден е отворен за всички, които искат да се потопят в темите по достъпен и систематичен начин – студенти, обучаващи се в психотерапевтични школи.

ℹ️ Повече за програмата и регистрация: www.npsabg.com

11:15-12:30 - "Психични и биологични аспекти на привързаността" - проф. В. Матанова

23/09/2025

С голямо уважение споделям за една инициатива на колегите от Ателие за свободни асоциации - for Free Associations, които имат основополагащ принос във въвеждането на психоаналитичната психосоматика, като самостоятелно поле на клинична и теоретична работа.

Поредица от семинари, посветени на психоаналитичната психосоматика в духа на Парижката школа (IPSO).

От начина, по който са подбрали темите, изглежда, че това няма да е просто теоретична програма, а инициатива с клинично значение, която въвежда в един деликатен начин на мислене, нужен там, където думите са блокирани, а симптомите говорят вместо психиката.

📍Защо и как е важно?
Защото често се сблъскваме с пациенти, чиято болка е по-стара от появата на езика. А нашата задача не е само да „лекуваме“ симптоми, а да разпознаваме психичното, когато то е несъздадено, неосъзнато или соматизирано.

А темите, които са подготвили, звучат повече от интересно:
Майчината функция
👉 За съдържащото, поддържащо и „достатъчно добро“ присъствие, което прави психичния живот възможен.
Психоаналитична психосоматика
👉 Основни принципи на IPSO: как се мисли симптома, когато не е символ.
Ментализация и пасивност
👉 Какво става, когато психиката не мисли възбудата, а я „отдава“ на тялото?
Оперативно мислене
👉 Формата на мислене без емоционален резонанс – адаптирано, но без вътрешен свят на преживявания.
Въведение в работата на Мишел Фан
👉 Ранни модели на функциониране и как се формира „мислещият Аз“.
Есенциална депресия
👉 Депресия, която не скърби, а разрушава отвътре – в сянката на загуба без репрезентация.
Мястото на афекта
👉 Афектът като преломен момент между тяло и психика – преживян, мислен или изолиран.
Регресия и дезорганизация
👉 Когато психичното се разпада и телесното става единственото, което „говори“.


https://www.facebook.com/share/p/16utJSyjEL/

През октомври стартира годишната ни програма от семинари, посветени на психосоматиката в традициите на Парижката психосоматична школа.

Всеки месец, в рамките на 90 мин., ще бъдат обсъждани текстове и клинични случаи от практиката.

Програмата представлява въвеждане в начина на мислене и работа на ИПСО и не изисква предварително формиране или обучение.

23.10 Майчината функция
13.11 Психоаналитична психосоматика
11.12. Ментализация и пасивност
15.01 Оперативно мислене
5.02 Въведение в работата на М. Фан
12.3 Есенциална депресия
16.04 Мястото на афекта
14.5 Регресия и дезорганизация

Юни и юли - клинични обсъждания на случаи.

За информация и записвания:
education@psychosomatic.bg

Снимка: IPSO

08/09/2025

🟦 POST 3/3 - FINAL
📘 Книга за разбиране, не за съвършенство

Никой текст не може да обхване сложността на това да си дете в затруднение – нито да си родител, учител или специалист, който търси път в многогласния свят на подкрепата.
Но тази книга се опита да бъде първа крачка – към по-чуваща, по-свързана и по-човешка среда за децата, които често остават в сянката на системата.

🙏 Сърдечно благодарим на РЦ за подкрепа на процеса на приобщаващото образование-София-град , без чиято подкрепа, визия и прозорливост тази книга нямаше да бъде възможна.
Това е институция, която не просто изпълнява функции, а откликва, разпознава нуждите и търси език, който свързва, вместо да разделя.

🙏 Още по-топли благодарности отправяме към нейния директор Damyanov, който винаги е имал усет за визия, стратигическо планиране, кураж и човешкото разбиране, с които създава пространство за сътрудничество между професионалисти от различни области. Да повярваш в нуждата от подобна книга, означава да имаш чувствителен слух за нечути истории, отворено сърце за трудните каузи и доверие в смисъла на диалога.

📌 На кого е посветена тази книга?
– На родители, които се чувстват изгубени между етикети и очаквания.
– На учители, които искат да помогнат, но често остават сами.
– На психолози и специалисти, които усещат, че само диагноза не стига.

📌 Какво разглеждаме?
– Кога „трудното поведение“ е зов за помощ
– Как диагнозата може да бъде диалог, а не клеймо
– Как да чуваме онова, което не се казва с думи
– Как институциите могат да се срещнат, вместо да се разминават

📌 Какво вярваме?
– Че всяко дете има право да бъде разбрано
– Че разбирането е процес, който започва от доверието
– Че приобщаващото образование е път, не декларация

✍️ Даваме си сметка, че този текст не е завършен.
Част от неговите идеи днес вече имат нужда от развитие, редакция и надграждане.
Но вярваме, че всяко усилие да се говори за трудностите с човечност е ценно – дори когато не е съвършено.

✨ Честит нов старт следващия понеделник!
Пожелаваме на децата да бъдат чути и видени, на родителите – да усещат, че не са сами, на учителите – да срещат разбиране, а на специалистите – сили и съмишленици.
Нека тази учебна година донесе не само знания, но и връзки, които развиват.
Petya Varcheva
#ПсихологичнаГрижа #ПриобщаванеСмисъл #ТруднитеДецаСаНаши

05/09/2025

📘POST 2/3
❓Защо тази книга?
👶Когато дете с трудности се окаже между институциите – училище, социална служба, психолог, педиатър – започва едно прехвърляне на вина и отговорност, което често задушава именно това, от което детето има нужда: пространство за разбиране.

🧑‍⚕️Тази книга се роди от терапевтичната и консултативната ни практика с Petya Varcheva – от десетки срещи, в които родители се чувстват обвинени, а специалистите – безсилни.

🤝Какво става, когато всички искат най-доброто за детето, но не могат да говорят помежду си?

👉 Включихме теми като:
🔗Привързаност и травма
🧩Диагноза като помощ или като пречка
🏘️Ролята на специалиста в общността
🧠Несъзнаваните послания в срещата между родител и професионалист

#родители #образование #детскоразвитие #приобщаващообразование #психология

03/09/2025

🟦 POST 1/3
📘 Навечерието на учебната година е напрежение, надежда, очакване.
За някои деца – то е вълнение.
За други – тревога, претоварване, нова борба.

А между тях стоят възрастните – родители, учители, психолози, ресурсни учители, логопеди, директори – понякога като съюзници, друг път – като враждуващи страни.

В това време, в което тревожностите, очакванията и надеждите се срещат, ви споделям един труд, в съавторство с д-р Петя Варчева Petya Varcheva , посветен на:
📍 комуникацията между родители и професионалисти
📍 травмата и нейните ефекти върху децата
📍 клинични и консултативни подходи в системата на образованието
📍 ролята на възрастния в срещата с детето в нужда

👩‍🏫 Подходяща за учители, психолози, ресурсни учители, родители, социални работници и всички, които се стремят към приобщаващо образование с човешко лице.
✨ Издадена през 2021 г., с рецензии от проф. Ваня Матанова и доц. д-р Павлина Петкова.
🏛️Текстът е подготвен по покана и с подкрепа на "Регионален център за подкрепа на проццеса на приобщаващото оброзвание" - София град

🎓 Подходяща и като базова литература в университетски програми.
📖В тази книга се срещат психологическата практика и полето на образованието. Темите са чувствителни: трудни срещи между родители и специалисти, травма и привързаност, разбиране и объркване.
📖В този текст се опитахме да дадем глас на онези срещи, които се случват на ръба на разбираемото, по ръба на емоциите, в сянката на диагнозата или в тревожната липса на думи.
📖Това е книга за хората зад диагнозите. За историите, които трябва да бъдат чути.

👩‍🏫В следващите дни ще разкажа защо я написахме, какво има в нея и какво се надяваме да се промени.

23/08/2025

🧠💬 В последните седмици често говорим за тялото като свидетел – на несъзнавани конфликти, на загуби без думи, на емоционални тежести, които не намират символизация.
✍️ Говорихме за това как тялото помни, как страданието може да се превърне в език и как болестта – вместо враг – може да стане път към разбиране.

🎯 Днес с радост споделям един пост на колеги, които споделят чувствителността към психосоматичното и разбирането за границата между тяло и психика.

🤯”Тялото мисли…”, “ организмът решава…” - често чуваме това обяснение, когато лекарят открие дисфункция, дисбаланс, когато тялото боледува или трупа килограми, когато процесите на стареене се ускорят... 💁‍♀️

🥸Тялото ни “мисли” - разбира се, не буквално, както не буквално “разбират” бебетата. Но то е една интелигентна и сложна цялост, свързана с другото “мислещо” в нас - нашето психично. И много често, когато умът не може да “мисли” възбудата, т.е. прекомерното напрежение и енергия, тя остава за “мислене” от тялото.🤓

😅Твърде много винаги създава трудност и това най-просто казано е началото на всяка болест.🥼

🤠Да се учим да разбираме тялото и себе си обаче съвсем не е просто. Изглежда естествено, но е плод на много усилия - както това да яздим, да караме ски… както това да сме щастливи!✨

🐳Съвременният човек, макар да живее в най-комфортното исторически време - на цивилизация и възможности, се оказва още по-затруднен в тези процеси. Залят от скролване, информация, възможности и мигновенност на всяко задоволяване, той се задъхва под натиска на всичко достъпно.🥲

👥Как да мислим спокойно себе си и тялото си, какво ни казва психоанализата за тази връзка и как да инвестираме не просто в поредния ретрийт или режим, а в едно реално пътуване към себе си? Над тези въпроси ще мислим заедно през идната есен!👥

💫Очаквайте ни! Работата ни е в процес…💫

20/08/2025

🎂 Днес Hanna Segal щеше да навърши 107 години.

Да си я припомним с едно от последните й интервюта за The Gurdian: https://www.theguardian.com/science/2008/sep/08/psychology.healthandwellbeing

🖋️ „Истината е лечебна, дори когато боли.“
Hanna Segal е вярвала, че търсенето на истината – не абсолютната, а психичната реалност – е в основата на всяка терапия.

👵 На 90 е продължавала да води супервизии по телефона от цял свят. Казвала с усмивка, че тялото ѝ е като „нарцистично бебе“ – винаги искащо внимание.

🎨 Изкуството, за нея, е начин несъзнаваното да стане видимо. Тя е една от малкото, които разглежда символизацията не само като защита, а и като път към красотата и субективната истина.

📚 Ученичка на Melanie Klein, но със собствен глас. Работата на Клайн нарича „откровение“, докато писането на Фройд ѝ се струвало прекалено академично.

🕊️ Родена в Полша, преживяла бягството от нацистите, Segal се утвърждава във Великобритания като водеща фигура в психоанализата – с принос, който продължава да вдъхновява.

📌 Понякога е нужно цяло столетие, за да разберем какво е истина и какво я прикрива.

14/08/2025

🛋 Психотерапията не е въпрос на трикове.
В нов текст за The Guardian, психотерапевтката Моя Сарнър пише, че:
🩹 Бързите решения не лекуват болката
Авторката критикува модерната мания по „лайфхакове“ – приложения за медитация, списъци за благодарност, мотивационни цитати – като начин за избягване, а не за работа с истинските проблеми. Те често успокояват на повърхността, но не лекуват в дълбочина.

🛋 Същинската терапия не предлага „трикове“ – тя създава пространство
Психотерапията, особено психодинамичната или психоаналитичната, не дава готови съвети. Тя създава време и пространство, в които човек може да изпита, изговори и разбере трудните си чувства – и това само по себе си има лечебен ефект.

🧬 Промяната идва от разбиране на несъзнаваното
Терапията помага човек да осъзнае дълбоки модели, формирани в детството, които продължават да влияят на мислите, изборите и отношенията му. Не става дума за това какво „трябва да правиш“, а за това кой си и защо страдаш.

🍵 Истинското „по-добре“ може да изглежда просто
След време терапията може да доведе до нещо много фино, но истинско – да изпиташ удоволствие от обикновени неща: разходка в парка, хубав филм, шоколадово бисквита и чай – без вина, напрежение или самокритика.

📖 Прочети тук: линк към статиятаhttps://www.theguardian.com/lifeandstyle/2025/jun/02/therapy-isnt-about-life-hacks-the-best-solutions-are-simpler-and-more-complex

What we want is quick, clever fixes. What we need is quite different: the ability to tolerate intolerable feelings, to sustainably change and grow

13/08/2025

🧠 Как телесният образ е свързан с ранните ни връзки?

💬 Нови изследователски подходи...

🧍‍♀️ Телесният образ не е просто отражение в огледалото. Той е отражение на грижата, контакта, признатата болка и първичната сигурност, получени или отнети в най-ранните отношения.

🧸 Психоанализата разбира образа на тялото не като продукт само на културата и социалните норми, а като вътрешно преживяване, формирано в отношенията с първичните фигури – майката, бащата, близкия друг.

🔍 При травматична или несигурна привързаности:
– Тялото се превръща в сцена на загубата
– Външният образ става начин за търсене на приемане
– Липсата на отражение се компенсира с хиперфокус върху тегло, здраве, външен вид

📖 Статията на Bonev & Matanova (2021) показва как: – Нарушената привързаност се „вписва“ в телесния опит
– Травмата се въплъщава, когато не може да бъде представена с думи
– Отношенията от ранното детство оформят не само психиката, но и чувстването на тялото

🔗 За тези от нас, които се интересуват от психоанализа, психосоматика и травма – това е текст, който не само се чете, а води до размисъл.

📎 Виж статията тук: https://www.frontiersin.org/journals/psychology/articles/10.3389/fpsyg.2021.724329/full

11/08/2025

Продължаваме поредицата за тази толкова сложна взаимовръзка между ума и ношите тела.... с Бесел Ван Дер Колк и "Тялото помни".
🔻 1. Когато думите отсъстват, тялото започва да говори
Това, което не може да бъде мислено, чувствано или казано – се изразява в тялото.
Казано в традицията на Франц Александър и по-късно Феликс Дойч и Пиер Марти, тялото е последната граница на психичното. Когато вътрешният свят е изпълнен с несвързани афекти, телесното започва да носи и показва непоносимото.

🔻 2. Повторението – връщане към сцената на травмата
Ван дер Колк описва как пациентите се „въртят“ около травмата, без да могат да излязат от нея.
Това е класическа сцена на повторение без припомняне (Freud, 1914), където субектът действа, преживява или проектира травмата – вместо да я мисли. В психоанализата това е част от борбата между принципа на удоволствието и принципа на реалността – между търсенето на символизация и заплахата от разпад.

🔻 3. Дисоциацията като защитна структура
Много от травмираните хора „отсъстват“ от живота си.
В обектните отношения и в клайнианската традиция това може да се разбере като разделяне между добри и лоши обекти – вътрешна организация, в която ужасът не може да бъде интегриран. Дисоциацията е защитата, която позволява оцеляване, но на цената на вътрешно отчуждение.

🔻 4. Контейнирането като лечебен акт
„Истинската терапия започва, когато някой чуе това, което никога не е било чуто.“
Моделът на Бион за „контейниране“ помага да разберем защо терапевтичното присъствие – и не толкова техниката – е в основата на възстановяването. Когато травмата е непоносима, другият (террапевтът) трябва да стане временен носител на преживяното, за да може то да се превърне в мисъл.

🔻 5. Тялото като свидетел и архив на несъзнаваното
„Хората реагират на настоящето така, сякаш живеят в миналото.“
Това е травматичният навик на реалността, при който Аз-ът не различава тогава от сега. Тялото е вписало не само симптома, но и времето на психичния срив – несимволизираното събитие, което се повтаря чрез физиологията.

🔻 6. Самосъстраданието като акт на ре-субективиране
Да разбереш, че не си луд, не си лош, а си бил наранен – това е началото на връщането към себе си.
В човешката рамка, травмата често води до вътрешен разпад на добрия образ на себе си. Самосъстраданието е част от възстановяване на един обичащ вътрешен обект – който не наказва, а разбира.