Psychoanalytic Studio

02/03/2026

👁️‍🗨️ "Завистниците не се наслаждават на нищо друго, освен на мъчението си без покой. Никога няма дъно, насищане, окончателно удовлетворение за завистта. Дори смъртта на обекта не може да укроти завистливия импулс. Защо? Защото завистта никога не е завист „за нещо“ (за някакво притежание или качество на другия), а е завист за живота му, за жизнеността на другия. Това, което завистниците не понасят, е проявата на живот, различността на другия с неговата генеративна сила."

— Масимо Рекалкати, психоаналитик

L'invidioso non gode di qualcosa se non del suo tormento senza pace. Non c' è mai un fondo, una sazietà, un appagamento definitivo per l'invidia. Nemmeno la morte dell'invidiato può placare la spinta invidiosa. Perché? Perché l'invidia non è mai invidia "di qualcosa" (di una proprietà o di una qualità particolare dell'invidiato), ma della sua vita, della vitalità della vita dell'altro. Quello che l'invidioso non sopporta è la manifestazione della vita differente dell'altro nella sua forza generativa.

Dal mio "I tabù del mondo" (Einaudi, 2017)
[Cover: Théodore Géricault, Alienata con monomania dell’invidia]

27/02/2026

🔴 „Психологическият екстремизъм — аз го наричам фанатизъм — е свързан с системи от вярвания и претенции за добродетелност тип „всичко или нищо“. Първоначално смятах, че са две отделни области: политическа сфера, като китайската реформа на мисленето, произтичаща от крайната маоистка идеология, която беше силно политическа — това беше една форма; и друга форма беше сектантската, при която екстремистки религиозни култове създаваха собствена общност или подобщност, изолирана от останалия свят, и имаха всезнаещ гуру, който създаваше своя реалност. Но с времето осъзнах, че тези две тенденции са част от едно и също нещо. Те са много по-сходни, отколкото различни. И това наистина ми се изясни, когато група млади хора, борещи се със ситуацията си в екстремистки религиозни култове тук, в Съединените щати, се разпознаха в един текст, който бях написал в книгата ми за китайския комунизъм — прословутата Глава 22 — и я превърнаха в нещо като ъндерграунд документ, който разпространяваха и използваха за своето т.нар. „депрограмиране“.“

— Робърт Джей Лифтън

Кои са 8-те критерия на всеки религиозен, политически или идеологически култ? Представям ви прословутата Глава 22 или “Осемте смъртни гряха на идеологическия...

27/02/2026

😱 ПСИХОПАТИ НЯМА. На практика всичко, което си мислите, че знаете за психопатията, е напълно опровергано. Но защо тази идея-зомби продължава да живее?

Когато хора, диагностицирани с психопатия, участват в експерименти за емпатия, тяхното представяне е напълно неразличимо от нормалните контроли. Т.е. хората, диагностицирани с психопатия, нямат дефицити на емпатия.

Защо има толкова малко доказателства в подкрепа на идеята за психопатия? Един възможен отговор е, че психопатията е пример за това, което учените разговорно наричат ​​идея-зомби: идея, която има качеството да бъде интуитивно привлекателна, но по същество е погрешно схващане за реалността. Точно като зомбитата, тези идеи, макар и развенчани – разкрити като мъртви идеи – някак все още успяват упорито да се задържат в залите на престижни университети, само за да заразят отново следващо поколение млади учени.

Има много исторически примери за идеи-зомбита, като френологията, расовата теория или геоцентричнната представа за вселената. Общото между тези идеи е, че всички те са били широко приети от учените, дори десетилетия след като са били напълно опровергани от научни изследвания.

Може би най-силното доказателство, че психопатията е идея-зомби е, че откакто учените изучават идеята, буквално не е имало напредък, основан на доказателства. Вместо това има нарастващи доказателства, че идеята е безпочвена. И все пак десетки изследователи продължават да се интересуват от нея, може би водени от собствените си пристрастия и заразителната привлекателност на идеята.

We all have at least one example in mind when we think of a ‘psychopath’, either fictional or real, usually a serial killer – someone who lacks empathy so profoundly it renders them into ruthless predators with no remorse or conscience. It’s such an intuitive idea that psychopathic personality disorder is one of the oldest mental health diagnoses and there have since been hundreds of empirical studies into the concept. There’s only one small problem, as the philosopher of science Rasmus Rosenberg Larsen writes:’

‘Today, virtually every single claim about psychopathy has been either thoroughly refuted or failed to find empirical support in experimental settings. Psychopathy may not exist at all.’

In this Essay, Larsen proposes that given the overwhelming lack of experimental evidence supporting its existence, psychopathy may be a ‘zombie idea’ – a concept that has been falsified but sticks around, undead like the horror creature, ‘only to once again infect another generation of young scientists’.

Read or listen to this Essay in full here. https://aeon.co/essays/psychopathy-is-a-zombie-idea-why-does-it-cling-on

18/02/2026

🔴 Драги колеги и приятели, четвъртият семинар на Психоаналитично студио на 21.02 ще бъде с променена тема: "Тоталистичната идеология: защо и кога изглежда като спасение, вместо като поквара? (Джефри Рубин, PhD)". Поради засиления интерес към психологическите аспекти на затворените общества, организирани около харизматичен лидер и екстремистка идеология, ще бъде интересно да поговорим как психоанализата може да послужи като превенция на тоталистичното мислене.

🔴 Кои са 8-те критерия на всеки религиозен, политически или идеологически култ? Научете от Глава 22 от „Реформа на мисленето и психологията на тотализма“ на световноизвестния психиатър и изследовател на екстремизма, Робърт Джей Лифтън (1926 - 2025). Линк в коментар.

🔴 Ако не сте регистрирани за цикъла "7 безплатни семинара по статии от съвременната психоанализа", можете да го направите на линка в първия коментар. Очаквам ви на 21.02, събота от 16:00 ч.

15/02/2026

🔵 В разгара на драмата "Петрохан", точно преди да лансират "официалната" версия, участвах в семинар в памет на световноизвестния психиатър, изследовател на екстремизма, Робърт Джей Лифтън (1926 - 2025). В една от книгите си „Реформа на мисленето и психологията на тотализма“ от 1961, той извежда 8 критерия на тоталистично организираната система (независимо дали става въпрос за група, организация, общество или държава). Тези 8 критерия са изброени в така известната Глава 22, за която казват, че хората, оцелели след пребиваване в затворени общества и сектантски култове, носят разпечатана в джоба си, за да си припомнят за какво трябва винаги да са нащрек. Ето кои са 8-те критерия, а в линка в коментар можете да прочетете цялата Глава 22.

1. Контрол върху средата
2. Мистична манипулация
3. Изискване за чистота
4. Култ към изповедта
5. „Свещената наука“
6. Клиширане на езика
7. Доктрина над личността
8. Разпореждане със съществуването

На снимката е д-р Джефри Рубин, един от големите изследователи на Робърт Джей Лифтън, посветен още на търсене на допирни точки между психоанализата и будизма.

15/02/2026

Фантазията за всемогъществото налага тежко бреме на отговорност върху потенциалната разрушителност на вътрешния ни живот. Това ни кара винаги да сме нащрек д...

05/02/2026

Акцент от лекцията "Да дължиш и да ти се дължи: срамът като непризната отговорност към другия (Питър Шабад, PhD)"

05/02/2026

🔸„Социалното несъзнавано и бащинството: Релационна психоанализа и групова психотерапия“

🔸 3rd Panhellenic Symposium of the Institute for Relational and Group Psychotherapy, 5-6 Jan, 2026

01/02/2026

🟢 В свят, който постоянно ни подканва да се „оптимизираме“, добрата стара психоанализа предлага нещо радикално различно: време, внимание и смисъл. И понякога точно това е “терапията”, от която човек не е знаел, че има нужда.

В света на психотерапията изборът днес е стъписващ. От лабораторно разработени методи за решаване на конкретен проблем, до екзотични практики, разчитащи на вярата ...