04/08/2025
Изборът на по-добри въглехидрати в диети с ниско съдържание на въглехидрати подобрява здравните резултати
В скорошно проучване, публикувано в списанието „Current Developments in Nutrition“, изследователи са изследвали връзките между различните модели на нисковъглехидратна диета (НВД) и промените в оксидативния стрес и биомаркерите на възпалението.
Хроничното нискостепенно възпаление допринася за развитието на различни заболявания, включително диабет тип 2, затлъстяване, невродегенеративни заболявания, рак и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), особено при възрастни хора. НВД са изследвани заради потенциала им да модулират възпалението и да намаляват риска от хронични заболявания. Въглехидратите от различни източници биха могли да повлияят различно на хроничното възпаление.
Висококачествените (HQ) въглехидратни диети се характеризират с повишена консумация на не-скорбялни зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки, пълнозърнести плодове и бобови растения, които са свързани с по-ниски нива на биомаркери на възпаление в кръвообращението. Обратно, нискокачествените (LQ) въглехидратни диети се характеризират с повишен прием на подсладени със захар напитки, рафинирани зърнени храни и сладки печени десерти и те насърчават хроничното възпаление чрез механизми като бързи скокове на кръвната захар (висок гликемичен индекс), намалено съдържание на фибри, загуба на хранителни вещества по време на рафинирането и образуване на съединения, задействащи възпалението (крайни продукти на напреднала гликация).
Настоящите доказателства от наблюдателни проучвания за връзките между LCD моделите и биомаркерите на възпалението са предимно напречни и ограничени до избрани биомаркери. Освен това много от тези проучвания не са изследвали качеството на въглехидратите. Ето защо дългосрочните връзки между LCD моделите, наблягащи на качеството на въглехидратите, и промените в оксидативния стрес и биомаркерите на възпалението не са адекватно проучени. Ключовото откритие на това ново изследване предполага, че качеството на въглехидратите може да е по-важно от простото количество въглехидрати, когато се стремим да намалим възпалението.
Настоящото проучване изследва дългосрочните връзки между LCD резултатите (LCDS) и промените в биомаркерите на оксидативния стрес и възпалението. Използвани са данни от кохортата на потомството от Framingham Heart Study (FHS). Кохортата включва 2225 участници със средна изходна възраст 59 години (56% жени, среден ИТМ 27,3 kg/m²). Участниците са се подлагали на стандартни медицински прегледи на всеки четири години, които са включвали антропометрични, диетични и лабораторни оценки. Проучването включва данни от седмия (1998-2001) и осмия (2005-08) цикъл на преглед, със средно проследяване от 6,7 години.
Въпросникът за честотата на хранене е използван за оценка на хранителния прием. Разработени са два LCDS, HQ-LCDS и LQ-LCDS, за да се оцени качеството на въглехидратите в LCD моделите. HQ-LCDS оценява процента на енергиен прием от LQ въглехидрати, докато LQ-LCDS оценява този от HQ въглехидрати. По-висок HQ-LCDS предполага по-нисък прием на LQ въглехидрати (като същевременно се запазват висококачествени източници и нискокачествените въглехидрати се заместват с мазнини и протеини), докато по-висок LQ-LCDS представлява по-нисък прием на HQ въглехидрати. Проучването също така взема предвид общия резултат за нисковъглехидратна диета (T-LCDS), който отразява по-нисък общ прием на въглехидрати и по-висок общ прием на мазнини и протеини, без първоначално да се отделя качеството на въглехидратите. Оценени са девет биомаркера за оксидативен стрес и възпаление.
Биомаркерите включват C-реактивен протеин, интерлевкин-6, P-селектин, моноцитен хемоатрактантен протеин-1 (MCP-1), междуклетъчна адхезионна молекула-1 (ICAM-1), активност и маса на липопротеин фосфолипаза А2 (LPL-A2), остеопротегерин, рецептор II на тумор некрозис фактор и изопростани в урината. Резултатът за оксидативен стрес и възпаление е оценен като сума от стандартизирани рангови стойности на отделните биомаркери (изопростаните в урината са изключени от този съставен резултат за възпаление поради голям брой липсващи наблюдения в началото). Основният резултат измерва промяната в този резултат за възпаление с течение на времето.
Средната промяна по метода на най-малките квадрати в оценката за оксидативен стрес и възпаление в квинтилите на LCDS е изчислена с помощта на многофакторна линейна регресия, коригирана за пол, възраст, енергиен прием, прием на алкохол, индекс на телесна маса (ИТМ), менопаузен статус, тютюнопушене, физическа активност, употреба на кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни лекарства, анамнеза за сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) и настоящ диабет, хипертония или дислипидемия и лечение за тях. Анализите на чувствителността, като например коригиране за обиколка на талията вместо за ИТМ и изключване на участници, приемащи лекарства за хипергликемия, като цяло потвърждават основните констатации за HQ-LCDS.
Най-високите квинтили и на двата LCDS включват по-висок дял жени, диабетици, тютюнопушачи и лица с по-висок ИТМ. Общият прием на въглехидрати е приблизително с 19% по-нисък в най-високите квинтили и на двата LCDS в сравнение с най-ниските квинтили.
Ниските въглехидрати (LQ) са със 17% по-ниски в най-високия квинтил на HQ-LCDS, отколкото в най-ниския квинтил, докато висококачествените въглехидрати са с 13% по-ниски в най-високия квинтил на LQ-LCDS, отколкото в най-ниския квинтил. Наблюдава се обратна връзка между HQ-LCDS и промяната в резултатите от оксидативния стрес и възпалението през периода на проследяване. Тоест, оксидативният стрес и възпалението се увеличават при лица с най-нисък HQ-LCDS (промяна в резултата на възпалението: +0,28) и намаляват при тези с най-висок HQ-LCDS (промяна в резултата на възпалението: -0,31; Ptrend=0,001 след пълна корекция). T-LCDS също показа значителна обратнопропорционална връзка с резултата за възпаление и оксидативен стрес (промяна в Q5: -0,32; Ptrend=0,02), подобна, макар и малко по-скромна от наблюдаваната при HQ-LCDS.
LQ-LCDS не показа значителна връзка с промяната в резултата за оксидативен стрес и възпаление. При вторични анализи HQ-LCDS е обратнопропорционално свързан с промени в активността на LPL-A2 (намаление с приблизително 4% в групите с най-висока спрямо най-ниска адхезия; Ptrend=0,001) и ICAM-1 (намаление с приблизително 5%; Ptrend=0,003). В същото време LQ-LCDS е положително свързан с промени в масата на LPL-A2 (увеличение с приблизително 3%; Ptrend=0,04) и MCP-1 (увеличение с приблизително 1%; Ptrend=0,04), което предполага, че по-голямото адхезия към LQ-LCDS е свързано с повишено възпаление.
Резултатите показват, че LCD моделите, които дават приоритет на заместването на нискокачествените въглехидрати (като рафинирани зърнени храни и добавени захари) с висококачествени източници на въглехидрати (като зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения) или със здравословни източници на мазнини и протеини, са свързани с благоприятни промени в оценката на оксидативния стрес и възпалението, потенциално намалявайки биомаркерите на възпалението с количество, еквивалентно на намаление от 0,31 точки на съставния резултат при пациентите с високо съдържание на въглехидрати. По-специално, HQ-LCDS показва силна обратна връзка с промяната в оценката на оксидативния стрес и възпалението, потенциално намалявайки риска от хронични заболявания. Обратно, LQ-LCDS не показва значителна връзка с промяната в оценките на оксидативния стрес и възпалението. Проучването подчертава, че подходът за намаляване на въглехидратите, по-специално чрез намаляване на нискокачествените видове, като същевременно се запазват висококачествените, е критичен фактор при обмисляне на нисковъглехидратни диети за управление на възпалението. Това предоставя практическа информация: да се даде приоритет на пълнозърнестите храни, плодовете и зеленчуците пред сладките закуски и рафинираните зърнени храни в рамките на нисковъглехидратна диета.
A long-term study of the Framingham Heart Study Offspring cohort found that low-carbohydrate diets emphasizing high-quality carbs, like whole grains, fruits, and vegetables, were linked to reduced inflammation and oxidative stress. Diets low in carbohydrate quality offered no such benefits.