01/03/2026
Знаете ли, че домът на Баба Марта се намира в най-високата планина по нашите земи, на най-извисения ѝ връх, където растат еделвайси и почти цялата година е заснежено? Там се случва дори през юли и август да завали сняг. Някои от планинарите, както и служителите на високопланинската метеорологична станция „Мусала“, знаят точно в кой склон е скътана къщата ѝ, но не обелват нито дума за нея. Не разказват за това дори на децата си вкъщи, които много биха искали да зърнат дори за миг именитата Баба Марта. Но те пазят тайната от уважение към уединението ѝ, пък и от страх да не я разгневят.
От вратата на Баба Марта се излиза под ясносиньото, ширнало се небе на тясна полянка, окъпана от ярките слънчеви лъчи, където въздухът е кристално чист и ти се иска да дишаш и дишаш, все едно можеш да се запасиш за цяла година. Но така е само понякога. Често се случва върхът да е забулен от облачен воал и като излезеш през вратата и направиш няколко крачки, да ти се струва, че я да вдигнеш крак, и ще можеш да тръгнеш по самите облаци.
Домът на Баба Марта е издълбан в планинския склон и има само няколко малки прозорчета, скрити сред скалите. Повечето от стаите са дълбоко в недрата на планината и са осветени от старовремски светилници и широки камини, защото Баба Марта обича да ѝ е топло. Много от стаите Баба Марта ползва само за да подрежда там чудните си съкровища – семена от редки растения, рога от елени, пчелен мед от различни билки, златни късове от тракийските рудници, скъпоценни планински кристали и какво ли още не. Там тя реди и мартениците, които най си е харесала сред навързаните от хората по клоните на дърветата. Но най-много цени колекцията си от накити, народни носии и различни изящни одежди. Тя често сяда на ниско столче, покрито с рунтава кожа, и лъска пафтите и пендарите си или застава пред някое от големите огледала и пробва различни премени. Защото Баба Марта е гиздава, чете модни списания и обича винаги да изглежда добре.
В този чудат планински дом тя живее с двамата си по-малки братя. И двамата са кръстени Сечко, само на единия му викат Голям, а на другия – Малък. Те са вече зрели мъже, но докато живеят под крилото на по-възрастната си сестра, едва ли някога ще узреят и по ум. Големи пакостници са и постоянно правят поразии, с които ту ядосват, ту развеселяват сестра си Марта. Те обичат да се гонят по снежните върхове в най-големите виелици и да бутат сняг по склоновете. Като се случи да има лавина, тя все е тяхно дело. В най-страшните снежни бури им харесва да застанат на два съседни върха, да насъскват облаците един срещу друг и да се замерват с огромни снежни топки. А когато запролетее, често хващат някой кон от планинските стада и го яздят до изнемога по тревистите склонове. На Тодоровден понякога се предрешват като обикновени хора и отиват да се надбягват на конните състезания, които винаги печелят. От известно време се заглеждат и по мотоциклетите на магистралите, но Баба Марта строго им е забранила да се качват на мотор. Засега я слушат, но не се знае какво може да им щукне идната година.
Освен лудориите, интересите и страничните си занимания това странно семейство има много важна работа. На тях е отредена грижата за първите три месеца от годината. Януари е месецът на Голям Сечко. Негова работа е да вдига падналите дървета в горите, да оправя гнездата на птиците, да помага на хората да прокарват пъртини в снега и да почистват пътищата за колите, да следи полетата да са добре покрити със снежен юрган, че отдолу посевите в земята да дремят на спокойствие. Малък Сечко поема работата на брат си, но през февруари. Той помага на закъсали пътници в снежните преспи на планините, като им показва пътя, троши леда на замръзналите извори, чисти коритата на потоците от задръстили ги шума и клони, дупчи с пръст снега над напъпващите кокичета и им шепне окуражително да не ги е страх от студа, а да растат и да цъфтят, че да радват децата.
В тъмните януарски и февруарски вечери братята се прибират вкъщи, изнурени от цял ден ходене и работа в сняг и кал. Те сядат пред огнището, капнали от умора, и хапват набързо вечерята си. После си разказват кой какво е правил през деня или кроят планове как да навестят някоя хубава жена, която са измъкнали от преспите, та да се насладят на благодарността ѝ още веднъж. Но какъв разговор ще бъде без чаша червено вино? Обичат братята да си пийват след тежък работен ден. А виното им е бележито и те сами си го правят. Понякога братята прекаляват с пиенето и се увличат повече, отколкото е редно. Тогава стават и пеят хайдушки песни с гръмовни гласове, чупят столове и ги хвърлят в огъня, дрънчат светилници... А излязат ли навън да се развихрят, става още по-лошо. Братята подкарват свирепи зимни хали, трупат огромни снежни преспи, духат през уста пронизващи виелици. На сутринта хората в градовете и селата, като се събудят и излязат навън, се чудят и маят – какъв е тоя сняг, какво е това чудо? Най-старите баби и дядовци обаче не се чудят – те знаят, че Голям и Малък Сечко пак са прекалили с виното, затуй така е станало.
В скалистия дом на Баба Марта, в една от стаите най-дълбоко в планината, се намира семейната изба. В нея има няколко големи бурета и много стъклени бутилки, подредени на рафтове по стените. Баба Марта и Сечковците си имат собствено лозе, от което всяка есен правят вино, и още зима-пролет изпиват първо него, защото им се услажда повече от отлежалите вина. Често лозето дава обилен плод, но понякога не чак толкова. Когато така се случи, става проблем. Защото като братята изпият своето си вино, почват да се заглеждат по бурето на Баба Марта. Знаят, че не бива да го пипат, но какво да се прави – пакостлива им е природата. Тая вечер си точнат малко, друга вечер пак – та понякога се случва съвсем да пресушат бурето на сестра си.
А през това време Баба Марта сладко спи под пухените си завивки. Защото тя спи цяла зима, също като мечките. Тя може и да не спи, ако поиска, но така е решила – че трябва да спи за хубост, та като дойде нейният месец, да е свежа и красива, че да събира почит и възхищение от хората.
Но не само от суетност Баба Марта спи зимен сън. Много работа я чака през месец март, та трябва да си почине добре. Като се събуди, първо се протяга, после се разсънва, запретва ръкави и се залавя за работа. Тя трябва да обходи цялата страна, да надникне във всеки дол, да стъпи на всяка полянка, да прекоси всяка горица, да викне приветливо „ехооо“ над всеки планински склон, да застане насред всяко поле и да разпери собственически ръцете си. В Баба Марта има древна сила, стара колкото света. Където стъпи тя, снегът се топи и никне тревица; накъдето се усмихне, почват да се извиват зелени филизи; където погали земята, там надигат снага кукуряк и минзухар. А като вдигне глас да запее, гората се разлиства. Тя потупва дънерите на дърветата, за да ги събуди; милва клонките, за да напъпят; издишва топъл вятър към нивите; и говори на земята – хем строго, хем гальовно, и дава наставления какво следва да се прави. Защото често новият живот има нужда от малко помощ, за да се роди – иначе нямаше да съществува професията „акушерка“, нали?
Вечер Баба Марта се връща вкъщи сломена, прегърбена и се клатушка от умора. Мишците и кокалите я болят, едвам държи очите си отворени. В тези дни тя усеща годините си. Сяда пред огъня малко на раздумка с братята си, хапва каквото има за хапване и пийва от любимото си винце. А има ли винце?
Такааа... Понякога се случва да няма. И като се разфучи тая ми Баба Марта, като се развика, като почне да ги кълне: ИЗЕДНИЦИ НИЕДНИ, ПИЯВИЦИ ВРЕДНИ, ШАРАНИ ЖАДНИ, ПЛУЖЕЦИ ГАДНИ, ДА ОПУСТЕЕТЕ ДАНО! Братята се крият кой къде свари, но сестра им грабва тупалката и с нея отупва всеки ъгъл, зад всеки скрин и под всяка възглавница. А докато замахва, СИВИ ОБЛАЦИ СЕ СКУПЧВАТ НАД ПОЛЯТА, ЛЕДЕН ДЪЖД БИЕ НАД ГОРАТА, СВИРЕП ВЯТЪР ВИЕ В КОМИНИТЕ, СТУД СКОВАВА ГРАДИНИТЕ. И често леденият дъжд преминава в сняг. Тогава хората вдигат яките си, вадят отново от гардеробите зимните си палта и клатят глава: „Ех, тези Сечковци – пак са вбесили сестра си“.
Като пофучи, пофучи, Баба Марта вземе, че се умори – та седне да си почине. Първо гледа мрачно, а после погледът ѝ омеква и си казва: „Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я“. Защото тя ги е гледала от бебета, тя им е държала ръчичките, докато са прохождали, тя ги е учила на четмо и писмо. Та се усмихне Баба Марта умилно и ядът ѝ минава. Тогава измежду облаците се показва мартенското слънце и грейва над земята, а още същия ден Баба Марта отново подхваща пролетните си задължения. И така до следващия път, когато братята пак я вбесят с поредната си пакост. Затуй времето през месец март често се мени – защото зависи от настроенията на Баба Марта. И хората си знаят – държат си подръка и топли, и по-леки дрехи; и ги сменят както се наложи.
Като дойде април, Баба Марта доволно изтупва ръце, защото е приключила с работата си за годината. Сега вече може да се отдаде на заслужена почивка, разходки и пътешествия. Но където и да обикаля по света, най обича да ходи по зелената трева и да докосва с пръсти ароматните цветове. Често можете да я видите да се разхожда в някой парк, но дали ще я познаете? Ако видите младолика възрастна дама с червосани устни, безупречно облечена, с цвете в косите или шапката, която се усмихва на децата и поздравява непознатите по алеите с любезно „Добър ден“, да знаете, че това е тя. Ако сте съобразителни, набързо ще ѝ изрецитирате стих или изпеете песен за легендарната пролетна Баба Марта, за да я зарадвате. Защото Баба Марта е суетна и обича да я хвалят. Тогава тя ще ви щипне по бузките и тези бузки ще розовеят румени чак до следващата пролет; или ще ви погали по косите – и тези коси ще блестят на слънцето като коприна цяла година. А ако ви прегърне силно, да знаете, че болест няма да ви лови цяло лято, есен и зима.
(Тази приказка е вдъхновена от „Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта“ /Елин Пелин, 1908/ – незабравима история, вкоренена в българския фолклор. Също така е откъс от съвременния роман „Максимус Минимус“, издаден днес, на 1 март 2026 г., от Издателство Атеа.)
