23/10/2025
– КАКВО ИМА ЗА НЕРАЗБИРАНЕ?
На страницата на една позната вече втори ден се обсъжда удивителен, направо невиждан случай – жена обича и страда, а мъжът все не може да се определи с намеренията си.
Срещнала мъж, който започнал да я ухажва. Познатата буквално разцъфнала. Изведнъж мъжът изчезнал – не звъни, не пише, не реагира. Познатата потъва в печал, но още държи фронта: „Какво пък, зарязал ме е – случва се.“
Минава половин година – мъжът пак се появява. „Не мога без теб“, казва, и гледа с онзи разтапящ поглед! Момичето посумтя малко, ама сърцето не е камък – любовта им разцъфва като във възрожденски роман.
Минава месец – и хоп! – пак не е на добро.
„Не“, казва любимият, „няма да стане между нас. Злата съдба пречи, а също и някаква неведома сила.“
И пак изчезва.
Познатата от тия обрати вече е отслабнала повече, отколкото е планирала. Пострадала, преживяла – и... той изпълзява отново.
„Разбрах всичко – ти си съдбата ми, хайде да се женим.“
На сватбата не се появява. Праща SMS: „Извини ме.“
Булката припада, после – година на хапчета.
И ето го пак – нов заход: „Отдавна не сме се виждали.“
„Не се оплаквам“, пише познатата. „Искам да разбера! Това е някакъв сюр – вече откачам от тая въртележка. Ту ме обича, ту не. Какво, по дяволите, има предвид?!“
В коментарите – консилиум:
– Това е детска травма – майка му не го е обичала, затова не става за брак.
– Не, това е нарцистично разстройство – трябва му всички да мислят за него по всяко време, затова държи всички нащрек.
– Не, дресира я – натиска границите, за да може после по-лесно да я контролира.
– Не, вие всички сте глупаци – не виждате, че човекът си има друга. Даже не една.
– Не, глупаците сте вие – всъщност Гюлчатай просто не го задоволява.
Двама коментиращи вече се блокираха взаимно, още двама са на път – толкова е висок градусът на дискусията! Всички зарязаха каквото правят и се опитват да разгадаят причините за това необяснимо поведение.
Когато бях млада и прекрасна, но, за жалост, вече омъжена, първият ми съпруг имаше доберман на име Цой. Самият мъж беше обикновен смотаняк, а Цой – опасен луд. Такъв му беше темпераментът – доберманите са с тънка душевна организация.
Веднъж, с цялата мъжка рода, отидохме на вилата. Беше началото на юни – сиреч, студ зверски, тревата мокра, вилата – неотоплена. Запалихме печката, залостихме вратата, седим и зъзнем. А Цой тича навън в обичайния си „фин душевен“ маниер – събаря всичко, което не е хванато за пода. От градината се чуват пращене на чупени храсти, дрънчене на обърнати кофи, трясък на някакви търкалящи се бидони. А вътре – студ, всички се завили в одеяла и се наслаждават на уюта.
Изведнъж отвън започва зверско блъскане по вратата, придружено с вой. Свекърва ми спокойно става да отвори, казвайки:
– Горкото куче се е затъжило, иска при нас.
Горкото куче връхлита като тайфун, прави два кръга из стаята, събаря табуретки, пързаля се по плочките, стига до вратата и започва да се мята в нея с цялото си тяло – този път отвътре. Свекърва ми отива да отвори, като реди:
– Иска да излезе, горкото куче, скучно му е с нас.
Горкото куче изхвърча в градината – отвън пак нещо пада, троши се и пращи.
Минута по-късно – пак блъскане по вратата и вой. Вратата се тресе. Свекървата става... и т.н.
Цикълът се повтаря шест пъти.
Когато свекървата ми тръгна да отваря за шести път, аз шепнешком я питам:
– Не разбирам... Какво иска всъщност?
А тя, вече прозряла всички тънкости на доберманската душа, мило отговаря:
– Какво има за неразбиране? Иска да тича насам-натам.
МАЛКА ЛОРЕНЦ
https://myreflektion.blogspot.com/2025/10/blog-post_23.html
