Ива Петкова - Iva Petkova

13/03/2026

„Той просто ходи на пръсти… това проблем ли е?“

И истината е, че в началото това може да е част от развитието.
Много деца, когато прохождат, експериментират с различни начини на ходене – включително и на пръсти.

Но когато това се задържи във времето, е добре да обърнем внимание.
Не защото задължително има проблем.
А защото походката има значение за цялото развитие на детето.

Как ходенето на пръсти може да се отрази на тялото

Когато детето ходи стабилно, петата е тази, която първа поема тежестта на тялото.
Това помага на мозъка да получава точна информация за позицията на тялото и за равновесието.

Когато детето ходи на пръсти дълго време:

• балансът може да бъде по-нестабилен
• центърът на тежестта се измества напред
• детето използва по-малка опорна площ

Затова някои деца могат да изглеждат по-несигурни при тичане, скачане или катерене.

Влияние върху грубата моторика

Персистиращото ходене на пръсти може да бъде свързано и с:

• по-слаба координация на движенията
• трудности при двигателното планиране
• по-трудно изпълнение на някои груби моторни умения

Това се наблюдава особено когато ходенето на пръсти се задържи след ранната детска възраст.

Какво се случва с мускулите

Когато децата ходят продължително на пръсти, мускулите на прасеца се използват постоянно.

С времето това може да доведе до:

• стегнатост в прасците
• ограничение в движението на глезена
• затруднение детето да постави петата на пода

А има ли връзка с проговарянето?

Самото ходене на пръсти не причинява забавяне в говора.

Но изследванията показват, че при част от децата, които ходят персистиращо на пръсти, могат да се наблюдават и други особености в развитието, включително в комуникацията или езиковите умения.

Това не означава, че едното причинява другото.
По-скоро понякога те могат да се срещат заедно като част от по-широк профил на развитие.

Най-важното, което искам родителите да знаят

Ходенето на пръсти понякога е просто етап.

Но когато се задържи след около 2–3 годишна възраст, е добра идея детето да бъде оценено от специалист.

Не защото непременно има проблем.
А защото ранната оценка помага да разберем дали детето има нужда от подкрепа.

И когато има – тя може да бъде дадена навреме.

Благодаря ти, че се интересуваш от развитието на детето си. 🤍

11/03/2026

Днес започнах деня си в детска градина.
Не в моята терапевтична зала.
А там, където се случва истинският детски живот – в групата.

Поводът беше покана от ресурсния екип и родителите на дете, с което работя от няколко месеца..
Те искаха да поговорим как се справя детето в групова среда.
Защото всички знаем нещо много важно:

Има огромна разлика между индивидуалната работа и работата в група.

С това дете работим от няколко месеца.
И промяната е видима.

✔ по-добри двигателни модели
✔ напредък в грубата и фината моторика
✔ по-добра концентрация
✔ по-добра координация
✔ значително по-спокойно поведение

Провокациите намаляха.
Движението в пространството вече е по-контролирано.
Инструкциите се изпълняват по-лесно.

Но…

Терапевтичната зала е подготвена среда.
Там всичко е по-предвидимо.

Истинското предизвикателство е детето да пренесе тези умения в ежедневието.

Затова тези срещи са толкова ценни.

Днес прекарах близо два часа с екипа.
Говорихме открито за трудностите.
Обменихме опит.
Показах им техники, които могат да използват.

Основната насока беше една:

Да се работи повече в група, а не индивидуално.
Защото индивидуално той вече се справя много добре.

Споделихме и няколко практични стратегии:

• редуване на движение и работа на маса
• кратки двигателни паузи
• ясни инструкции и структура на задачите
• подкрепа в груповите дейности

Малки неща.
Но когато се правят последователно – резултатът е видим.

Искам да благодаря на ресурсния екип за топлото посрещане.
За откритостта.
За желанието да надграждат и да търсят решения.

Благодаря и на родителите.
Те бяха хората, които инициираха тази среща. Благодаря за доверието и желанието да работим в една посока.

Когато родители и специалисти работят заедно,
детето усеща това.

То се чувства по-спокойно.
По-уверено.
По-можещо.

Това всъщност е работа в мултидисциплинарен екип.

И тя има огромен смисъл.

Тръгнах си от градината мотивирана, удовлетворена…
и с един красив букет цветя.

Малък жест.
Но голямо напомняне, че когато работим заедно –
се случват хубави неща за децата.

Благодаря 🙏🙏🙏

10/03/2026

Днес искам да ти разкажа за една група, с която сърцето ми е много свързано.
Нашата „група за напреднали“.
Тя съществува вече повече от година.
И честно казано… в началото не бях сигурна как ще се получи.

В групата са 5 деца между 4 и 7 години.
Работим всяка седмица по 3 часа.
Едни и същи деца.
Един и същ екип.
Една много ясна структура.
И именно структурата прави чудеса.
Работим на три маси.
Първата е работа очи в очи с терапевт.
Втората – с лека помощ от терапевт.
Третата – самостоятелна задача, която детето трябва да довърши само.
На всеки 5 минути има ротация.

И знаеш ли кое е най-интересното?
След известно време децата вече сами знаят къде да отидат.
Без напомняне.
Без напрежение.
Само това умение –
да спреш,
да станеш,
да смениш дейността,
да довършиш започнатото –
е огромна стъпка за много от тези деца.
Но групата не е само работа на маса.
Ние учим децата на ежедневни дейности.

Учим ги да:
• изчакват
• подават си предмети
• помагат си един на друг
• общуват по функционален начин
Готвим.
Правим фреш.
Садим цветя.
Играем функционални игри.
Все умения, които после са им нужни в детската градина… и в училище.
На всеки 45 минути правим и двигателна активност в залата по ерготерапия.
Трасета.
Игри в екип.
Игри, в които трябва да наблюдаваш,
да изчакаш, да подадеш.
Все неща, които изглеждат толкова естествени…
но за някои деца трябва да бъдат внимателно научени.
А сега ще ти кажа нещо, което много ни радва.
В началото децата почти не се общуваха едно с друго.
Трудно изчакваха.
Трудно прекъсваха любима дейност.
Смяната на масите беше истинско предизвикателство.
Днес…

Те работят заедно.
Изчакват.
Подават си неща.
Играят функционални игри.
Проблемните поведения почти изчезнаха.
И най-хубавото…
Те се превърнаха в малък екип.
Честно казано, това е нещо, за което съм изключително горда.
И за което съм благодарна на целия ни екип.
Но най-вече – на родителите.
На родителите, които ни се довериха.
Които следват препоръките.
Които работят и вкъщи.
Които са до децата си по този път.

И знаеш ли кое е най-хубавото?
Не само децата се сближиха.
Родителите също.
А това създава една истинска общност.
Благодаря ви за доверието ❤️❤️❤️

10/03/2026

„Моето дете разбира всичко. Просто не говори.“

Какво всъщност означава „разбира всичко“?

Тук говорим за рецептивен речник (пасивен речник).

Това са думите, които детето разпознава и разбира,
дори още да не може да ги изговори.

Разбирането винаги изпреварва говоренето.
Но не безкрайно.

И това е много важно.

0–6 месеца

Бебето не разбира думи,
но разбира хората.

– разпознава гласа ти
– реагира на интонацията
– успокоява се при познат глас
– стряска се при рязка промяна в тона

Това е ранно социално и емоционално разбиране.
Ако липсва реакция към глас и контакт – наблюдаваме внимателно.

6–12 месеца

Тук започва истинското езиково разбиране.

– реагира на името си
– разбира „не“
– търси с поглед предмет при позната дума
– изпълнява едностъпкова инструкция с жест

„Къде е лампата?“
И поглежда нагоре.

Това вече е разбиране.

Около 12 месеца

Очакваме:

– разбиране на 20–50 думи
– едностъпкова инструкция без задължителен жест
– търсене на социална оценка (поглежда към теб за реакция)

12–18 месеца

Рецептивният речник расте бързо.

– разбира 50–150+ думи
– изпълнява инструкции без жест
– намира предмети извън обичайното им място

Ако обувките не са в шкафа,
а ти кажеш „Донеси обувките“
и ги намери —
това е разбиране на думата, не на рутината.

Около 18 месеца

Тук вече проверяваме по-структурирано:

– двустъпкова инструкция
(„Вземи топката и я дай на тати“)
– разбира глаголи
– посочва части на тялото
– отговаря на „Къде е…?“

Само инструкции с жест не са достатъчни.

Около 3 години

Очакваме:

– 500+ думи разбиране
– двустъпкови инструкции без подкрепа
– разбиране на предлози (в, под, върху)
– разбиране на въпроси „кой“, „къде“, „какво“

Можеш да пробваш:
„Сложи мечето под масата и колата върху стола.“

Как реално проверяваме разбирането?

Не с усещане.
А с наблюдение.

✓ реагира ли на името си
✓ изпълнява ли инструкции без жест
✓ разбира ли думи извън контекста
✓ справя ли се с двустъпкови инструкции
✓ търси ли социална оценка

Понякога „разбира всичко“ означава „познава ситуацията“.

А това не е едно и също.

Разбирането е основата.
Без стабилен рецептивен речник няма как да очакваме активен.

И не го казвам, за да плаша.
Казвам го, за да сме честни.

Колкото по-рано видим реалната картина,
толкова по-лесно можем да помогнем.

Благодаря ти, че четеш внимателно.
И че избираш яснота.

08/03/2026

Честит 8-ми март! 🌷
На всички жени, които с търпение, грижа и любов са до децата – благодаря ви. Понякога именно вашата нежност прави най-голямата промяна.

04/03/2026

🪑 Защо децата често сядат върху краката си?

Виждаш го постоянно.
Детето е на стол…
но краката са под него.

Това не е лош навик.
В повечето случаи е търсене на стабилност.

📌 Защо се случва?

🔹 **Липса на опора**
Когато стъпалата висят, тялото губи стабилна база.
Подгъвайки краката си, детето си създава опора.

🔹 **Сензорна нужда (проприоцепция)**
Натискът върху ставите дава повече усещане за сигурност и организация на тялото.

🔹 **По-нисък мускулен тонус**
Поддържането на изправена позиция изисква усилие.
Седенето върху краката „заключва“ тялото и го прави по-стабилно.

📚 Как влияе това?

Когато позицията не е ергономична:

– намалява издръжливостта
– влияе на вниманието
– влошава качеството на писане
– увеличава въртенето и местенето

Стабилните ходила = по-стабилни ръце = по-добро обучение

✅ Как изглежда добра позиция?

✔ Стъпала стабилно на пода или поставка
✔ Колене около 90°
✔ Масата на нивото на лактите
✔ Тазът стабилен

Това е основата.

🛠 Как можем да помогнем?

✔ Поставка за крака
✔ Регулируем стол
✔ Движение и паузи
✔ Упражнения за стабилност на тялото

---

Ако детето почти винаги седи върху краката си, бързо се изморява или избягва задачи на маса – това е сигнал да погледнем по-задълбочено.

Не за да търсим проблем.
А за да дадем подкрепа.

Седенето не е просто седене.
То е основа за внимание, писане и учене. 💛

03/03/2026

02/03/2026

Билатерална координация?!🤔

Звучи като нещо между медицински термин и нова йога поза.
Но всъщност няма нищо мистично. ✨

Освен ако не сте се опитвали да обуете чорапи на двегодишно дете. 😄

✨ Билатералната координация е умението двете ръце (и двете страни на тялото) да работят заедно.

Не поотделно.
Не всяка със собствен план.
А в екип.

Тя ни помага да:

🧦 Държим чорапа с едната ръка, докато другата пъха крачето.
✂️ Държим листа, докато режем с ножица.
🍞 Намажем филия – едната ръка държи, другата маже.
👕 Закопчеем копче (без да обявим национална криза).

А ако вкъщи имате дете, което:

– сменя ръцете постоянно
– избягва задачи с две ръце
– се затруднява с ножица, копчета или нанизване
– или изглежда „несръчно“, когато задачата изисква координация

Това не означава, че „не се старае“.
И не означава, че „е мързеливо“.

Много вероятно е просто билатералната координация още да се развива.

А тя се развива чрез движение.
Чрез практика.
Чрез игри с две ръце.

Странен термин? 🤷‍♀️
Съвсем естествен процес.

01/03/2026

Честита Баба Марта!🤍❤️

Вярвам, че както пролетта идва постепенно, така и всяко дете разцъфтява в своя собствен ритъм. Понякога с малки крачки. Понякога с повече усилие. Но винаги с много смисъл.

Нека мартеницата ни напомня да бъдем търпеливи, да бъдем нежни и да не спираме да вярваме във възможностите на децата – дори когато пътят изглежда по-труден.

Благодаря ви, че ми се доверявате и вървим заедно по този път.
Пожелавам ви светла, спокойна и изпълнена с усмивки пролет. 🌷

С обич,
Ива 💛

25/02/2026

Работата с деца е трудна.
Но работата с родители е още по-трудна.

Не защото родителите не искат.
А защото, когато си вътре в картината…
е почти невъзможно да я видиш отстрани.

Когато си майка.
Когато това е твоето дете.

Обективността боли.

Пиша всички тези публикации за нормите в развитието по една единствена причина –
информираност.

Не за да стресирам.
Не за да поставям етикети.
А за да има ориентир.

Аз самата съм майка на три деца.
И съм минала през пътя на съмнението с моето трето дете.

Онзи момент, в който си казваш:
„Може би нещо не е съвсем наред.“

Тежко е.
Но е и повратна точка.

Децата не могат да вземат решения вместо нас.
Не могат да потърсят консултация.
Не могат да поискат подкрепа.

Това е нашата роля.

Последните години виждам все повече деца със затруднения.
И още повече – деца, които формално са „в норма“,
но им липсват умения за самостоятелност, адаптация, справяне.

Тези умения не се появяват случайно.
Те се изграждат.

Изискват опит.
Изискват излизане от комфортната зона.
Изискват участие на родителя.

Моята работа не е да плаша.
А да давам проверени, международно признати ориентири.

Защото разговорите в парка не са критерий.
Данните са.

И ако има притеснение –
идеята не е да живеем в стрес.

А да проверим.
Да вземем информирано решение.
Навреме.

Най-честото изречение, което чувам в кабинета, е:
„Ако бяхме дошли по-рано…“

Точно затова пиша.

Отговорността не е на децата.
Тя е на нас.

И информираността е форма на грижа.

Благодаря ти, че четеш.
И че избираш да бъдеш осъзнат родител. 💛