13/11/2025
Когато започнеш да слушаш реакцията
Когато започнеш да слушаш реакцията, откриваш части от себе си, които просто са чакали приемане и разбиране.
Имаше време, в което дори не съзнавах, че правя следното:
* Правя всичко, още преди някой да ме помоли.
* Виждам всичко, което трябва да се свърши.
* Давам, дори без да ме питат.
* Съгласявам се.
* Не отвръщам.
* Трудно казвам „не“.
* Опитвам се да угодя.
* Избягвам конфронтации и конфликти.
Когато започнах да работя със себе си, ме беше страх.
Много страх — да не загубя нещо…
Но нямаше кой да ми каже какво точно е това, което изпитвам.
Просто знаех, че боли.
Усещах го с тялото си.
И все пак продължавах.
Вървях, търсейки и обръщайки се към себе си.
Така разбрах, че търся себе си — в някого друг.
Търсих признание, одобрение, разбиране, изслушване, приемане.
Имах изисквания към себе си.
Осъждах се.
Мислех, че ако се критикувам достатъчно
И постигам достатъчно ще стана „по-добра“.
Но това само ме отдалечаваше още повече от мен самата.
Продължих. И по пътя разбрах, че съм цяла.
Разбрах, че боли – и в това няма нищо страшно, стига да останеш с болката, да я приемеш и да я разбереш.
Когато започнах да отработвам и освобождавам застоялото, сякаш пласт след пласт от мен се разгръщаше.
И с всеки изминал ден се срещам все повече със себе си – точно такава, каквато съм.
