Нишките на живота с Яна Хараланова

17/11/2025

На 17 ноември се отбелязва световният ден на недоносените деца.

Всяка година на 17 ноември светът се обединява за отбелязването на 💜 Световния ден на недоносените деца 💜, посветен на повишаване на осведомеността за преждевременното раждане и предизвикателствата, пред които то изправя най-малките и крехки новородени и техните семейства.

🌍 Защо е нужен този ден?
Преждевременното раждане е сред най-сериозните здравни проблеми в глобален мащаб:
➤ Всяка година в света се раждат над 13 милиона недоносени бебета – това е 1 на всеки 10 бебета на планетата.
➤ Преждевременното раждане е основна причина за детската смъртност под 5-годишна възраст.
➤ Последиците от ранното раждане се простират далеч отвъд оцеляването. Много преждевременно родени бебета се сблъскват със здравословни проблеми през целия си живот, а семействата им с емоционални, социални и финансови предизвикателства.

🌐 През 2025 г. Световната здравна асамблея официално добави Световния ден на недоносените деца към международния здравен календар на Световната здравна организация (СЗО) като глобална здравна кампания. Важно признание за ключовата роля на повишаването на осведомеността и за действие по отношение на преждевременното раждане с цел да се повиши шанса за живот, нивото на грижите и благосъстоянието на децата, засегнати от него.

Темата на деня за тази година е: „Да дадем на недоносените бебета силен старт за по-светло бъдеще” и напомня, че осигуряването на най-доброто възможно начало в живота на недоносените деца е както морална отговорност, така и необходима инвестиция в едно по-здраво и по-силно общество.

🌍 В днешния ден, Фондация “Нашите недоносени деца” се присъединява към глобалния призив да се предприемат мерки и да се инвестира за:
◦ Осигуряването на всички необходими специализирани грижи за недоносените или болни бебета
◦ Гарантирането на здравни услуги за всяка майка с цел превенция и предотвратяване на преждевременното раждане.
◦ Емоционална, практическа и финансова подкрепа за семействата

💜 Световният ден на недоносените деца е необходим, за да напомни на света, че е важно всяко бебе да получи шанс за най-добро бъдеще! 💜 Лилавото е официалният цвят на този ден и символизира изключителността на тези малки герои. Чрез един малък жест - да носите лилаво на този ден , да осветите в лилаво вашия дом, офис или любима сграда (ако е възможно) или да споделите този призив в социалните мрежи с хаштагове: #НашитеНедоносениДеца, вие също може да се включите в лилавата вълна на подкрепата.

В България, 17 ноември се отбелязва по инициатива на Фондация "Нашите недоносени деца" вече повече от десетилетие. Създадена от майки на недоносени деца през 2012 г., от родители за родители, фондацията работи с мисията да подкрепя семействата на недоносени бебета, по-добрите грижи и бъдещето на всеки малък герой, който се ражда у нас.
💌 Можете да се запознаете с нашата дейност и да я подкрепите като направите дарение на https://buff.ly/LJNQMkH или като изпратите 𝐃𝐌𝐒 𝐁𝐄𝐁𝐄 на номер 𝟏𝟕 𝟕𝟕𝟕.

#СветовенДенНаНедоносенитеДеца

31/10/2025

Време е за бюлетина на „Нишките на живота“. Утре сутринта абонатите ми ще го открият в пощите си.
Темите на броя са за идентичността ни и колко е лесно да бъде подменена, когато не знаем кои са. Както и за последните изследвания за рисковете при предизвикване на раждането, когато има подозрения за голямо бебе/тесен таз.

Ако все още не си се абонирала, не е късно да го направиш. Ще намериш линк в първия коментар.

21/10/2025

Независимо от причината да се стигне до асистирано зачеване, цялата тежест на процедурите се изнася от жената. Стимулации, цветни снимки, трансфери, тежки медикаменти, безкрайни изследвания… Това е сериозно предизвикателство.

Имала съм случаи на мъжки фактор, както и такива при които и при двамата имат физиологичен проблем, който пречи на естествено зачеване. Имала съм и случаи, в които единия или двамата партньори е асексуален и двойката няма сексуални контакти. Работила съм и с жени, които нямат партньор, но искат да имат дете.

Енергийната психология нежно и ефективно разрешава травматичните преживявания свързани с асистираното зачеване, без повторно травмиране.

Освен индивидуалните особености на всеки случай, работим по няколко направления:
1. Приемане на ситуацията такава каквато е.
2. Отработване на сложния емоционален фон, с фокус върху срама и вината (досега не съм работила със случай, в който да не присъстват под някаква форма).
3. Възстановяване на връзката с тялото.
4. Отработване на страхове и ограничаващи убеждения свързани с бременността, раждането и родителството по принцип.
5. С двамата партньори се работи за собствените им преживявания в утробата, както и ако са имали (заедно или поотделно) предишни загуби или травматичен опит.
6. С двамата партньори се работи за изясняване на мотивацията „защо искам дете“, както и за осигуряване на пространство за детето – чисто физически, но и в контекста на време и емоционален капацитет.
7. Често е наложителна работа и над взаимоотношенията между двамата партньори. Проблеми със зачеването могат да са сериозно изпитание за връзката, особено ако има и други проблеми в нея.
8. Работи се за психологическа подготовка за всяка от процедурите, също ако има някакви страхове свързани с тях.
9. Работи се за приемане на възможността за лош изход и възможността двойката да няма свои биологични деца.
10. С двамата партньори се работи в посока по-добро разбиране на ролята, която има жената в целия процес и как партньорът ѝ да участва по-ефективно за да се избегне усещането, че тя е сама в борбата за дете.

При жените без партньор се работи по-усилено за мотивацията. Доколко желанието за дете е здравословно. Също се работи много в посока, че жената ще бъде самотна майка по подразбиране и за осъзнаване и приемане на цялата тежест и отговорност, която идва с това. Съответно се работи и за развиване на уменията за създаване на общност, която да я подкрепя, умението да иска и получава помощ.

20/10/2025

Репликите „Ще стане, когато най-малко го очаквате!“, „Просто се отпуснете и не го мислете.“ и всички в този дух НЕ ПОМАГАТ!
Те нараняват.

Подобни реплики казват, че не е ок да имаш цел (бебето), че не е ок да полагаш усилия за да я постигнеш. Казват, че не е ок да копнееш да станеш родител, въпреки че това е съвсем нормално желание.

Винаги има какво да се направи, дори да става въпрос за „неизяснен стерилитет“ (тост няма медицинска пречка за зачеване).

Най-често работя със семейства, които попадат в тази категория. При неизяснен стерилитет е възможно да има проблеми в самата двойка (да, неподходящ партньор може да е причина за неслучващо се зачеване). Също често има емоционални и родови травми, както и ограничаващи убеждения, които да пречат на зачеването.

Имала съм случаи в които раждането на единия от двамата партньори е било толкова травмиращо, че за тялото и психиката бременност и бебе се превръщат в смъртна заплаха.

Случаи на травма от сексуално насилие също могат да възпроизведат такъв ефект.

Дори някой от двамата бъдещи родители да е болезнено обсебен от темата за дете, с подобни реплики няма да го извадите от обсесията. Една от стъпките за работа с двойки, които искат бебе, е да разгледаме възможността бебето никога да не се появи и да помогна на двойката да са в мир с тази възможност. Защото тя е реална.

Да, стреса също може да е причина за неслучващо се зачеване. Тогава изследваме какви убеждения и травми вкарват единия или двамата партньори в това състояние и търсим ефективни начини да помогнем на нервната система, психиката и тялото да се почувстват в безопасност.

(Не)осъзнат страх от бременност и раждане също могат да доведат до неизяснен стерилитет.

Предишен травматичен опит по време на бременността или загуба на бебе по време на бременността, при раждането или скоро след това могат също да доведат до така наречения вторичен стерилитет.

Има много причини бебето да не идва и никоя от тях не се решава с „просто не мисли за това“. Но енергийната психология със сигурност помага за откриване на скритите причини и често помага и за отстраняването им.

16/10/2025

Скръбта е част от сделката на любовта. Там където има любов има и скръб.

Рано или късно тя се появява, обгръща ни с вакум, в който сърцето ни застива. Сякаш повече не можем да обичаме, не можем да дишаме. Повече не можем да живеем, да се радваме, да сме щастливи. Всичко губи смисъл. Душите ни се потапят в мрака.

Времето спира.

Абсолютната смърт.

И после изведнъж си поемаме отново дъх. И сърцето ни отново бие. И светът продължава да се върти, да се сменят изгреви и залези, а ние се оказва, че сме поляли мъртвото петно на скръбта със сълзите си.

Така отново поникват крехките стръкчета на радостта, щастието, любовта, живота. Промяната ни превзема, вдига тежестта на болката.

И през сълзи се усмихваме, благодарни, че тези които вече ги няма, са били част от живота ни, от сърцето ни, от душата ни и са ни позволили да ги обичаме.

**********
Вчера беше 15 октомври – ден посветен на съпричастността към загубата на дете по време на бременност, при раждането или в ранна детска възраст.

Това е сигурно най-тежката загуба. Може би защото ни се струва толкова противоестествена. Реда е уж родителите да си отидат преди децата си, но не винаги става така. Баба ми някога казваше, че наистина има ред кой кога ще си тръгне, но ние не го знаем.

Когато станем родители трябва да приемем, че децата ни могат да си отидат преди нас. Колкото ужасно и нечестно да ни се струва.

И точно заради тази несигурност кой е наред, си струва да се стремим да живеем не в страх, а в благодарност за миговете прекарани заедно в любовта, независимо дали са няколко часа или десетилетия. Както и да си показваме смело тази любов.

Защото само любовта лекува скръбта.

10/10/2025

В деня на психичното здраве ще ви разкажа защо не си оправям леглото. И да, свързано е с психичното ми здраве.

Оправянето на леглото никога не ми е доставяло удоволствието, че „си завършил нещо“ както твърдят разни гурута на продуктивността. Стаята изглежда малко по-подредена, но извън това ми е досадно, безсмислено занимание, което ми черпи от енергията. Никога не е било прост навик, за който не мислиш. Хората с невронетипични мозъци създаваме навици по съвсем различен начин.

През деня често си полягвам. Представете си да трябва да го оправям по няколко пъти на ден. Ама че досада и хабене на „лъжици“ (енергия), които мога да използвам за по-смислени неща.

Спалнята е лично ми тихо безопасно пространство. Трябва да ми е удобно и уютно в леглото. Използвам възглавниците и завивките да си правя гнездо. Всяко оправяне на леглото разваля гнездото ми. Когато имам спешна нужда от reset се бухвам в леглото и си получавам нужната доза дзен. Но това няма как да се случи, ако леглото е оправено и трябва тепърва да намествам всичко.
Тъмните пердета, плюшките, тапите за уши, маската за сън, всичко това са добавка към гнездото. Носят ми комфорт, усещане за нещо познато и безопасно. Помагат ми да успокоя претоварените си сетива и подпалената си нервна система.

Сигурна съм, че доста хора ще се припознаят в нуждата да имаш гнездо. Но и много хора нито ще разберат, нито ще прочетат какво съм написала, ами направо ще се юрнат да ми обясняват каква съм мърла, на какво уча децата си, колко съм мързелива и как само си търся оправдания за да не си оправям леглото.

На първите ще кажа, че няма нужда грижите, които полагате за себе си, да са смислени за другите. Достатъчно е да са смислени за вас самите и да ви дават това, от което имате нужда.

На вторите ще издам една тайна. Има едно голямо предимство да си възрастен и то е, че можеш да живееш по свои собствени правила.

Имам нужда да мисля за по-малко неща, но и да имам комфортно за мен пространство. Неоправеното легло ми осигурява и двете.

На вас мога да осигуря безопасно пространство, в което да откриете как да задоволявате нуждите си и да не се чувствате виновни за това.
Пишете ми за да ви кажа как.

02/10/2025

И двата пъти, когато раждах вагинално (VBAC), раждах на четири крака. Убедена съм, че това е помогнало да нямам никакви разкъсвания, въпреки 4 килограмовите бебета.

🦓🦓

📣През 2017 г. “Зебра” въведе напълно непознатата дотогава практика да се споделя статистика за свършената през годината работа - процентното съотношение между нормално раждане и раждане с цезарово сечение, тежест на разкъсванията, успеваемост на VBAC, какъв процент от жените са ползвали комфортът на ваната и какъв процент от ражданията са завършили във вода, кърмене vs. хранене с адаптирано мляко и др.

🥰 На тази картинка са показани в проценти позициите, в които жените са раждали своите бебета през 2020 г.

🤷‍♂️Все още няма много болници, които да харесват споделянето на тази толкова важна информация, която помага на двойките да избират накъде да се насочат при избора си на място за раждане.

☝️Въпреки това вярваме, че смисълът и ползата от статистическите данни за работата на лечебните заведения е от огромно значение, както за пациентите, така и за здравната ни система, така че ще продължим да Ви разказваме за тенденциите в нашата работа.

#10годиниЗебра #акушерки #бебе #бебе #бебета #майка #майки #родители #родителство

24/09/2025

Раждането на първо място е социално/семейно събитие. Майката, бебето, бащата са в центъра на събитията.

Раждането не е за специалистите, които присъстват на раждането. Не тяхното удобство, цели и принципи са на първо място.

Решенията, които семейството взема не са обида към знанията и уменията на специалистите, а поемане на отговрност от тези, които ще носят последствията от тези решения – семейството.

Няма безрисков избор и само семейството може да прецени кой риск е готово да поеме.

20/09/2025

Днес, 20 септември 2025, стават 10 години откакто се появи „Нишките на живота“.

Беше неочакван кариерен обрат. Никога не съм планирала или мечтала да се занимавам с психология (макар че винаги ми е била интересна), още по-малко, че ще работя с бременни и ще се превърна в такъв nerd по темата.

Вече познавах ТЕС и усилено го използвах в ежедневието си, помагах и на близките си с него. Но не мислех да се занимавам професионално въпреки стабилния натрупан опит.

Вече имах библиотеката си за слингове – първата в България и много се гордея, че отворих тази възможност за толкова жени. Готвех се усилено да стана Ла Лече Лига лидер. Предстоеше ми да мина курс за дула. Нещата бяха ясни, пътят – начертан.

Обаче нещо не ми достигаше. Покрай тревогите си за кърменето и дали добре вързват бебето в слинга, жените ми разказваха и за другите си тегоби – за травматичните си раждания, за вината, за депресията, за проблемите с партньора. А аз се чувствах зле, че не съм в позиция да им помогна за тях, въпреки че разполагах с инструменти да го направя.

Трябваха ми няколко ритника от Вселената (нелепи, но сериозни спънки свързани с акредитацията ми като ЛЛЛ лидер и отмяна на курса за дули в последния момент), за да седна и да помисля какво се случва.

За щастие, схванах намека. :) След което като на магия се озовах на курсовете на Ирена Рельовска-Бартън по ТЕС... и ето ме тук с теб десет години по-късно.

За това време имам над 1500 консултации с над 250 човека. Над 100 бебета на които съм била енергийна акушерка. Десетки лекции, предизвикателства и обучения, за които нямам статистика с колко човека съм се срещнала.

Гледам цифрите и не мога да повярвам. Но и се изпълвам с радост и удовлетворение за добре свършената работа.

А аз самата през колко събития и промени преминах за това време. Гордея се с онези минали мои аз, които ме доведоха до мястото, на което се намирам в момента.

19/09/2025

***СТАТИЯ ОТ САЙТА***
Какви са симптомите на пост-травматичен стрес при бебета и малки деца.

Да! Децата и бебетата имат чувства и преживяват травми. Често пъти много повече и по-големи отколкото ние възрастните си мислим. Не само възрастните могат да страда....

06/09/2025

Вече си майка! Опознай новото си аз.

След раждането вече си друг човек. Трансформацията е необратима.

Погледни се в огледалото и се виж в тази нова светлина.
Не само тялото ти е променено. Онова твое аз от преди момента, в който си прегърнала за първи път детето си, вече го няма. Части от нея още са там разбира се, но сега си преродена.

Потъгувай за живота преди.
Дай си време да опознаеш себе си в ролята на майка.
Не бързай. Дай време на това твое аз да се окопити, да се огледа, да се усети.

Не я критикувай. Не ѝ се сърди.

Бъди милостива към себе си. Така както майката прощава на децата си.

Не забравяй да запознаеш партньора и близките си с новото си аз.

03/09/2025

Нарочното пукане на водите за „подпомгане” на раждането, не е безобидно.