14/11/2025
Днес е Световният ден за борба с диабета.
И няма да ви говоря със статистики.
Ще ви разкажа нещо истинско.
Не за да ви уплаша, а защото тази история може да бъде историята на всеки.
Мъж на 51, който работи в логистиката.
Животът му е бърз, напрегнат и плътен. От сутрин до вечер телефон, хора, доставки, камиони, ангажименти.
Става рано и ляга късно.
Храни се между другото - кафе сутрин, нещо набързо следобед, обилна вечеря.
Тялото му е на автопилот.
Умората отдавна е станала фон.
Сутрин се събужда трудно, а вечер е напрегнат и гладен.
Раздразнителен е, но го нарича „характер“.
Свикнал е с напрежението дотолкова, че вече не го нарича стрес.
Функционира. Работи. Нищо не го спира.
Докато една вечер не усеща тежест в гърдите.
Няма криза, няма срив.
Само едно упорито, притискащо усещане, което не минава.
Отива в болница „за всеки случай“.
Правят му пълни изследвания.
Диагнозата е сърдечен проблем.
Но това, което никой не е очаквал, включително той самият, е другото:
недиагностициран диабет тип 2.
Когато го питах как се чувства сега, той ми каза тихо:
„Чувствам се излъган. От самия себе си. Толкова време съм вярвал, че щом се държа, значи съм здрав.“
Това е историята, която ви споделям днес.
Не защото е рядкост.
А защото се повтаря твърде често при хора, които не изглеждат болни, не се чувстват болни, но живеят години наред в изтощение, което минава за нормално.
Диабетът не започва с аларма.
Започва тихо.
С адаптация.
С компенсиране.
С ритъм, който тялото вече не може да поддържа без последствия.
И точно заради това, ако живееш под постоянен натиск,
ако се храниш нередовно,
ако вечер усещаш глад, който не можеш да обясниш,
ако имаш фамилна обремененост,
или просто усещаш, че тялото ти е изморено по различен начин - изследвай се.
Глюкоза. Инсулин. Гликиран хемоглобин.
Прости изследвания.
Но могат да ти дадат време.
Вярвам, че разказаната навреме история може да промени други истории.
Ако тази история те накара да се замислиш, направи още една крачка.
С грижа,
д-р Ан 💙
#диабет #здраве #профилактика