02/11/2025
Възможностите за задържане на вниманието при днешните деца намаляват, ето защо похватите към предизвикването му трябва да бъдат променени!
https://eurocom.bg/epizod/bukvite-tantsuvat-kak-zhiveyat-detsata-s-disleksiya/
!!! Опитвам се да насоча вниманието на учителите и бъдещите учители към нещо много специфично – способността за задържане на внимание. В епоха на непрекъснати дигитални стимули и информационно пренасищане, именно вниманието се превръща в най-ценния ресурс – както за учещите, така и за самите педагози.
Ако проследим тенденцията от изображението:
2000 г. - 12 секунди
2013 г. - 8 секунди
2019 г. - 6 секунди
Виждаме намаление от около 2 секунди на всеки 6 години.
Ако тази тенденция се запази, през 2025 г. средната продължителност на вниманието би могла да бъде около 4 секунди.
Но по-интересното е не само числото, а качеството на вниманието.
Изследванията от последните години показват няколко важни уточнения:
!!! Не става дума за по-малко внимание като капацитет, а за промяна във фокуса – хората преминават по-бързо между стимулите.
!!! Мозъкът се адаптира към дигиталната среда, развивайки реактивно внимание (бързо, но плитко), вместо дълбоко внимание (бавен, но задълбочен фокус).
!!! Когнитивното претоварване от многозадачността и постоянните нотификации съкращава „прозореца на присъствие“ – особено при подрастващите.
!!! Все пак се наблюдава обратна тенденция при практики като медитация, водене на дневник, арттерапия и аналогови активности – те възстановяват способността за поддържане на внимание над 10 минути в спокойна среда.
➡️ Средната продължителност на внимание през 2025 г. вероятно ще бъде между 4 и 5 секунди, но осъзнатото внимание при хора, които практикуват фокусиране и дигитален детокс, може да е над 20 секунди активен фокус . Разривът между „разпиляните“ и „осъзнатите“ хора ще става все по-голям.
Тези данни поставят важен акцент върху необходимостта педагогическите практики да се адаптират към новата реалност на краткотрайно и фрагментирано внимание, като насърчават активното участие, паузите за фокус и обучението чрез преживяване.
За нас, преподавателите, това означава да създаваме среди, в които вниманието не се изисква насила, а се поканва – чрез движение, емоционална ангажираност и смислено преживяване на съдържанието.
Колкото по-кратко става вниманието, толкова по-голяма става отговорността на учителя да събуди не просто интерес, а присъствие !
Проф. д-р Севджихан Еюбова, психолог