16/10/2025
Тренировка на емоциите беше първата практика от систаматизирани методологии за самоусъвършенстване и покой в поредицата “Присъствие в тялото и дъха”.
Правихме разгрявка, сканиране на тялото и дишане в различните зони и завършихме с разиграване на 6 житейски сценария с цел тренировка на емоциите и връщане към покоя.
Ето, откъс от книгата “Тренировка на тялото и на духа”, Мирзакарим Норбеков.
“Илюстративна схема, по която трябва да протичат заниманията ви за тренировка на емоциите, спомагащи по-скорошната подготовка на душата за съединяване с образа на младостта и здравето. Тренировката на емоциите раздвижва буксуващия камион на духа ни, за да може без проблем да се измъкне от ямата, в която е затънал. Мнозина от нас са с изхабени нерви, плачливи, често самите ние не разбираме защо изведнъж избухваме и несправедливо обиждаме близките си. Всичко това са признаци за нарушаване на емоционалното ни (душевното) равновесие. Ако подобно състояние се запази за по-дълго време, то може да доведе до невроза, а след време и до по-сериозни проблеми. Ние смятаме сълзите за признак на слабост, срамуваме се от тях дори когато са уместни. Това особено важи за мъжете. Често сме сковани от съмнителни условности, емоциите ни са потиснати от фалшиви нагласи, станали сме неестествени, забравили сме как да се държим. Спомнете си колко са естествени децата в изразяване на чувствата си. Сигурно затова смехът им е тъй заразителен и плачът - така непоносим. Нека и ние се превърнем временно в деца - искрени, чисти, абсолютно свободни. Нека и ние освободим емоциите си и позволим поне за кратко на чувствата си да вземат връх над разума ни. Ще попитате: "Защо ни е това?" За да постигнем чувство на дълбока вътрешна безметежност, подобна на детската - ето отговора. Спомнете си с каква лекота детето се успокоява. Секунда-две, сълзите изсъхват, личицето грейва в лъчезарна усмивка, очите блестят. Детето всичко е забравило, всичко е простило и е готово за нови игри. Трябва да върнем на духа си емоционалната гъвкавост, така че, разлюлян като дърво сред вихри, той да придобие способността да издържа натиска на житейските бури и винаги да се връща в неутралното умиротворено състояние. Животът е театър, хората са актьори.”
