06/11/2025
Всяка една от нас минава през своите трудности и загуби.
Едно от най-важните неща, които могат да ни помогнат, е да осъзнаем, че този процес изисква голяма доза приемане и нежност. Приемане на това, което се случва вътре в нас.
Първичната ни реакция често е да избегнем чувствата от раздялата – болката от загубата, усещането, че нуждите ни не са били посрещнати. Това не е само защото е трудно да се срещнем с тези чувства, но и защото много от нас са израснали в семейства, в които трудните емоции не се назовават. Не се говори за раздяла, за загуба, за тъга.
Затова днес ми се иска да насоча вниманието към първата стъпка, когато преминаваме през много болезнен етап – да приемем вътрешната тъга, която носим. Да признаем, че вътре в нас се пробуждат усещания, които имат нужда от подкрепа.
Понякога, за съжаление, тогава разбираме, че не знаем как да се подкрепим. Че имаме отчаяна нужда от грижа, но не знаем как да си я дадем. Не знаем как да останем с тъгата, как да се прегърнем, когато ни боли. Затова раздялата, загубата, трудните отношения и непосрещнатите нужди са толкова тежки процеси.
Още по-болезнено е, че често се опитваме да се „стегнем“, да се справим на всяка цена. Имаме работа, имаме отговорности. Сякаш нямаме позволение да си кажем: „Трудно ми е. Боли ме. Тежи ми. Не знам какво да правя.“
Това е голяма забрана и голяма рана, която много жени носят – трудността да се облегнем на някого. Живеем с убеждението, че трябва да носим всичко сами, вместо да си позволим да се доверим, да се разплачем, да бъдем прегърнати.
Затова раздялата и загубата са толкова тежки. Това не са неща, които трябва да подценяваме. Напълно нормално е да усещаме, че светът ни се срутва, че нямаме посока, че стоим пред огромна промяна. Понякога тази промяна идва по наше решение, а понякога ни се стоварва като природно бедствие – нежелана, болезнена, неподготвена.
Колкото повече си позволяваме да назоваваме това, което е вътре в нас, без да го омаловажаваме или да се насилваме „да бъдем силни“, толкова по-леко минаваме през процеса. Колкото повече се стягаме, толкова по-болезнено става.
И аз самата често го преживявам. Като майка на малко дете, с всички промени и отговорности, които това носи, усещам колко силна може да бъде съпротивата срещу това да кажа: „Трудно ми е. Идва ми в повече. Имам нужда от подкрепа.“
Затова много оценявам всяка моя клиентка, която идва със сърцето си, позволява си да бъде разбрана, да назове това, което ѝ тежи. Ние имаме дълбока нужда от грижа. Много сме ранени в грижата. А животът става все по-сложен. Когато сме израснали със задължението сами да се справяме и да не говорим за болката, това тежи особено силно при големи житейски промени – раздяла, загуба, майчинство, непосрещнати нужди.
В тези моменти помага първо отпускането. Но за да се отпуснеш, трябва да усетиш подкрепа. А понякога първо трябва да я изградиш вътре в себе си. Парадоксално, но тя се изгражда, като се довериш първо на жена отвън!
Подкрепата означава вътрешно усещане, че можеш да се облегнеш на някого. Терапията е място, което изгражда точно това – вътрешна опора, пространство, в което можеш да бъдеш разбрана, да извадиш неща, които носиш сама от години.
В най-трудните моменти е важно да чуем вътрешния глас, който казва:
„Можеш да ми се облегнеш. Важно е това, което ти се случва. Виждам, че те боли. Няма нужда да се стискаш.“
Една проста физическа практика, която може да ти помогне:
Постави едната ръка на главата, другата – на сърцето. Наведи леко глава и дишай дълбоко. После премести ръката от главата върху корема и продължи да дишаш. Накрая прегърни себе си и си кажи: „Тук съм.“
Може да дойдат сълзи. Може да не дойде нищо. Може да си блокирана или свръхстегната. Тогава е нужна повече практика или подкрепа от терапевт. Не всички сме получили този вид грижа в детството, но тя може да бъде изградена. И можем да се справим с раздялата.
Защото при раздяла се появява огромен страх – че няма да обичаме пак така, че няма да имаме партньор, че „отново не се получи“. Тогава най-много имаме нужда да се държим. Да си кажем:
„Имаш право да чувстваш това. Съжалявам, че е толкова тежко. Тук съм. И можем да се справим.“
Тук съм за теб,
Марина
Аз съм Марина Байрактарова, любовен терапевт за жени. В моята практика преплитам терапия при травми от детството, болезнени и нараняващи връзки, нарцистични отношения, раздели, загуби, както и възстановяване на връзката със женското, разбиране на женско - мъжката полярност, което е в дълбочината да имаме любовен съюз, в който мъжът да е отдаден, ангажиран, грижовен съпруг. Любовната терапия помага жените да разбират повече вътрешния си свят, да са отворени и в доверие, да внесат мекотата и отпускането в отношенията си, да разпознават и разбират мъжете, които са стабилни и загрижени за тяхното благополучие.
НАВЪТРЕ към Женската Същност
(пътят към дълбока, трайна и щастлива любовна връзка с подходящия мъж за теб)
Запис/oн-лайн
https://marinabayraktarova.com/2025/05/13/ново-навътре-към-женската-същност/
Лична терапия: http://marinabayraktarova.com/индивидуални-програми/лична-консултация/
Youtube канал: https://www.youtube.com/
