ИЕФЕМ - БАН / IEFSEM - BAS

01/03/2026

🌞 Честит 1 март!
🌸Баба Марта носи пролетта, надеждата и оптимизма. Екипът на Националния етнографски музей пожелава на всички здраве, успех, късмет и топлина!
📺 В над 80 минути интервюта за различни медии екипът на музея разказва повече за:
🔴 традициите на 1 март,
⚪ народните представи за Баба Марта,
🔴 каква е символиката на червеното и бялото,
⚪ кога се сваля мартеницата
✅ и още много за обичаите по време на първия ден от третия месец на годината.
Приятно гледане и слушане! 📺🎧✨
#1Март #БабаМарта #Мартеници #БългарсиТрадиции #Пролет #БялоИЧервено #НационаленЕтнографскиМузей #БАН

С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюш....

26/02/2026

На 24.02.2026 г., по време на събитието “Разговор за традиционната българска култура и нейното съвременно изследване“, освен представянето на трите монографии „Родството и неговите институции в българската прединдустриална култура“, т. 1–2 (2024); „Предоговаряне на родството. Калоферци от средата на XIX до първите десетилетия на XX век“ (2023) и „Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос“ (2024), отбелязахме и юбилея на нашата обичана колежка, вдъхновен и неуморен изследовател - доц. д-р Еля Цанева. Пожелаваме й още дълги години да бъде част от научния живот на ИЕФЕМ - БАН, да не спира да ни изненадва с нови търсения и да продължава да бъде подкрепа за младите учени в колегията!

24/02/2026

Семнарът по проект „3D данни за културното наследство чрез триизмерна, автоматизирана, научнообоснована цифровизация“, с лектор д-р Йоана Чолакова, който се проведе в „Зимната градина“ на ИЕФЕМ – БАН, и разработването на система за 3D цифровизация на традиционното българско танцуване като част от нематериалното културно наследство, предизвика широк отзвук сред медиите.

От най-древни времена танцът е начин хората да изразят своите чувства и емоции, тоест той съчетава физическа, психична и естетическа активност. Смята се, че именно т...

24/02/2026

Винаги, когато обединим усилия с катедра "Етнология" към Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски", резултатът е отличен. Така стана и вчера, когато представихме филма на Влада Томова "Змей прелете", посветен на изключителната етномузиколожка Марта Форсайт. Както казва и самата авторка, филмът е мост между пространства и поколения. Но това не е само мост от двете страни на океана или от бабите към внуците, а мост между традиционната култура и постмодерността - разговор на съвременния мовек с архива. Лентата оставя усещането за един дълбоко личен разказ за уважението към и от една американка, посветила живота си на изучаването на българския двуглас.

Ако сте пропуснали да посетите събитието, днес можете да видите филма в Дома на киното от 19.00 ч.

23/02/2026

🌍 По повод на световния ден на антропологията бе представен филма за изложбата „Пътят до трапезата“, създаден в рамките на проекта Европейска нощ на учените (FRESHER 2020). Изложбата бе част от богатото експозиционно минало на Националния Етнографски музей и нека си припомним за нея.
🤩 Приятно гледане!

Филмът представя поминъците, чрез които храната достига до трапезата на българина. Интерактивна и ползваща различни музейни медии, изложбата разказва за врем...

20/02/2026

Секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“ при ИЕФЕМ – БАН

ви кани на семинар

„Народни изкуства и културно наследство – интерпретации и предизвикателства“

🕔 на 26 февруари 2026 г. от 11 ч.
📍в зала Зимна градина на ул. Московска 6а
📚на лекция : „Окопното изкуство – прояви и преоткриване“,
лектор - докторант Десислава Тихолова.

Анотация: Окопното изкуство (от англ. trench art) е световно явление, свързано с творчески прояви на войници при изработването на предмети от отпадъците на войната. В условията на Първата световна война, определяна като „окопна“ и „позиционна“, са създадени множество артефакти, които свидетелстват за места и дати на военни сражения, модели на военна пропаганда, героични събития, лични емоции. Голяма част от тях попадат в музейни и частни колекции още в периода на войната и са представени като част от нейната култура.
Интересът към артефактите като съвкупност и свидетелство за явление, свързано с глобалната тема за военен конфликт, както и с темите за изолацията, травмата, личното преживяване и творческата потенция, се поражда в периода на 80-те г. на ХХ в. в Европа.
Години по-късно темата се превръща и в обект на научен интерес, а явлението получава своето заслужено внимание в множество научни текстове, които описват и категоризират самите артефакти, техните автори, собственици, материалите, от които са изработени, посланията, които отправят, както и техния устойчив социален живот като знаци на паметта.
Българският модел на това явление представя специфики, характерни за динамиката на следосвобожденското обществено и културно развитие. В контекста на двете Балкански войни и паметта за загиналите в тях, българското окопно изкуство приема облика на мащабна благотворителна акция за подпомагане семействата на загиналите и отбелязване паметта за бойните другари. Влиянието на европейското явление определя предпочитанията на войниците към форми, характерни за модерността, белязала общественото развитие в края на XIX и началото на ХХ век.

18/02/2026

Експертен съвет по нематериално културно наследство ИЕФЕМ – БАН

Семинар: "Опазване на нематериалното културно наследство – проблеми и перспективи"
член кореспондент, професор, доктор на изкуствознанието Мила Сантова

П О К А Н А
5 март (четвъртък) 2026 г., 11 часа,
Образователен център на НЕМ – ул. Московска 6а

Процедури за вписване в Представителната листа на елементи на нематериалното културно наследство (НКН)
I. Формални и съдържателни аспекти България

16/02/2026

ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
и
ВРЕМЕННО СТРУКТУРНО ЗВЕНО „МЕДИЦИНСКА АНТРОПОЛОГИЯ“
в рамките на проекта „Европейският Левиатан: Наследството на следвоенната медицина и „общото благо“ (“Taming the European Leviathan: The Legacy of Post-War Medicine and the Common Good” [H2020 ERC-2019-SyG; GA ID: 854503]), финансиран от Европейски научен съвет, програма „Синергия“,
Рамкова програма „Хоризонт 2020“ и на семинара „Европейският Левиатан – Медицинска антропология“

Ви канят на Семинар 38 (на английски език) на тема:

МУЗИКОТЕРАПИЯТА: СЪВРЕМЕННО СЪПЪТСТВАЩО ЛЕЧЕНИЕ И
НОВ ПОДХОД ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

с лектор ЕМИЛ АНТОНОВ, председател на Българска асоциация по музикотерапия

26 февруари 2026 г.
16.00 – 18.00 ч., зала 204, ул. „Московска“ 6А и онлайн

Анотация: Музикалната психотерапия (или просто музикална терапия) е терапевтичен подход, който използва музиката целенасочено, за да подпомогне емоционалното, когнитивното и социалното благополучие. Водени от обучен терапевт, клиентите могат да слушат музика, да импровизират, да пеят, да пишат песни или да обсъждат текстове на песни, за да изследват чувствата и преживяванията си по безопасен и структуриран начин. Използва се с хора от всички възрасти за справяне с проблеми като тревожност, депресия, травма, нарушения в развитието и неврологични състояния.
След Втората световна война това води до формализиране на областта на психотерапията и музикалната терапия се развива бързо – създават се първите университетски програми за обучение (напр. Мичиганския държавен университет през 1944 г.). Това развитие е базирано особено в САЩ и Великобритания. В Западна Европа подобни професионални организации и програми за обучение се развиват през 50-те и 70-те години на миналия век, повлияни от психодинамични, хуманистични и медицински модели. Изследванията се засилват в края на XX в., особено в полето на неврологичната рехабилитация, аутизма, лечението на травми и др. В България имаме образование и практика по музикотерапия от 90-те години на миналия век и процесът на превръщане на тази психотерапия в по-видима и разпознаваема в българското общество продължава.

Линк за онлайн участие:
https://us02web.zoom.us/j/87862164488?pwd=0wh9qRub730ve3LzBcKV16HxBN25kD.1
Meeting ID: 878 6216 4488
Passcode: 911530

Ако желаете да разберете повече за дейностите на екипа на проект „Левиатан“,
може да посетите следните интернет страници:
https://leviathan-europe.eu
https://medicalanthropologybg.com

16/02/2026

Сборникът „Разказващият човек и светът на фолклора“ е посветен на проф. д.ф.н. Албена Георгиева (1954 – 2024), учен със значими приноси в областта на фолклористиката, етнологията и антропологията, дългогодишен изследовател в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. В него са включени разширените текстове на четиридесет доклада, представени на едноименната научна конференция, проведена в Института на 24 и 25 октомври 2024 г. Статиите в сборника представят нови изследвания в богатия набор от теми, проблеми и терени, по които е работила и Албена Георгиева – фолклорната словесност в миналото и днес, фолклор и религиозност, образи на другостта в традиционната и съвременната култура, отношенията между устни и писмени словесни форми, фолклор и литература, разкази и разказване, градски пространства и мигрантски опит, локални традиции и съвременни културни практики. Включващ многообразие от изследователски терени, гледни точки, научни методи и подходи, сборникът има ярко изразена фолклористична насоченост, с подчертано внимание към българския фолклор и словесните фолклорни жанрове (приказки, предания, легенди, разкази за чудеса, лични разкази, анекдоти, клетви, песенни форми и др.), към традиционни и съвременни аспекти на фолклорната култура. Тази насоченост прави изданието привлекателно не само за специалисти, но и за широк кръг от институционална (училища, читалища, музеи) или любителска читателска аудитория с интерес към фолклора и фолклористичната проблематика.

Ангелина Илиева, Анелия Манова, Валентина Ганева-Райчева, Мария Славчева, Мариянка Борисова, Николай Вуков (съст.) 2025. Разказващият човек и светът на фолклора. Сборник, посветен на проф. д.ф.н. Албена Георгиева. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 496 с. ISBN 978-619-245-561-3

16/02/2026

📚 Разговор за традиционната българска култура и нейното съвременно изследване
📅 24 февруари | 🕔 17.00 ч.
📍 Зала „Зимна градина, ул. "Московска"6А, ИЕФЕМ – БАН
Каним Ви на среща–разговор, инициирана от трима автори етнолози, посветена на техните новопубликувани изследвания върху прединдустриалното родство в България.
В рамките на събитието няма да бъде представяно детайлното съдържание на книгите, а ще бъде поставен акцент върху актуалното състояние на методологията и методиката в изследванията на традиционната култура, върху достъпния изворов масив, теоретичните концепции и научната парадигма, в която се развиват съвременните проучвания на родството.
Разговорът ще се опре на следните издания:
• Мария Иванова, Еля Цанева, „Родството и неговите институции в българската прединдустриална култура“, т. 1–2 (2024);
• Дария Василева, „Предоговаряне на родството. Калоферци от средата на XIX до първите десетилетия на XX век“ (2023);
• Ангел Янков, „Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос“ (2024).
Трите изследвания обхващат различни равнища на традиционната култура – общоетнично, регионално и локално – и очертават цялостния концептуален, пространствен и социален диапазон на проучванията върху българското родство.
Събитието е отворено за изследователи, преподаватели, студенти и всички, които проявяват интерес към проблематиката на традиционната култура и нейните съвременни интерпретации.
Очакваме Ви!