19/11/2025
Звукотерапия е най-уместното название на практиката с тибетски купи.
Но ако трябва аз да я определя, може би ще е нещо не толкова кратко и събиращо. Аз бих го нарекла… спомняне на вътрешния звук чрез тибетски пеещи купи.
А какво е вътрешният звук?
Това е изначалната искра, която трепти на висока — не, на Божествена — честота, но често заглушена от тялото, мислите, околния свят, шумът на самия живот. Нужно е време, място, покой. Да се свържеш с нея. Да я чуеш. Да си спомниш.
Какво толкова трябва да си спомним?
Преди години… 12-13 някъде, бях попаднала в порочен кръг на ежедневие, което не просто ме правеше нещастна, а беше дълбоко подтискащо.
Да, думите не са пресилени. Буквално усещах тежест в душата си.
И ще ви споделя точния ред на мислите, които се въртяха в главата ми:
“Това ли е животът? Раждаш се, учиш, работиш, ядеш, пиеш, спиш, съвкупляваш се, раждаш деца, още повече бачкаш, умираш…”
Така мислех.
Гледах в една точка, с фас в устата.
Паник атаки. Тревожност. Тежки състояния.
Физическа диагноза — възпален троичен нерв.
Кога се възпалява лицевият троичен нерв?
Когато носим маска. Не изразяваме нашата автентичност. Не показваме истинското си лице.
Последва абсурден преглед при уши-нос-гърло.
Изписаха ми лекарство, което е спряно от производство от 20 години. Личната го намери в шкафа си — знаете ги онези стари дървени витрини с шишенца. И ми го даде. Имаше защо да е спряно. Но аз го пих един месец.
Развих тежки странични ефекти — дълбока депресивност, мрачни мисли.
Случвало ли ви е да усещате импулс, а на ниво мисъл да разбирате, че е абсурден… но все пак да го има?
Много е тежко.
Спрях ги от раз. Което не се прави, защото също води до ефекти. Но след онези — нищо не усетих, освен че изведнъж сякаш изгря слънце и на моята улица.
Бях в много гъста тъмнина.
Буквално.
И осъзнавам това чак сега, докато пиша.
В безкрайния мрак на заглушената искра.
Последва поредица от стъпки в посока:
“Аз не искам този цикъл на живот. Има повече за мен.”
Това е път, който вървя всеки ден. Избори всеки ден.
Не е „постигнато“.
Посока е.
По този път имах много подкрепа — невидима, но осезаема, понякога болезнено осезаема, за да ми напомня, че маските тежат.
От две години нямам възпаление на лицевия нерв.
От две години показвам моята автентичност.
Ако ме познавате от преди 12-13 години и се чудите
“Абе какво стана с това момиче, откъде дойдоха тия енергии и woo-woo stuff”…
Ето ви отговора.
Здрав дух — здраво тяло.
Нямам възпаление.
Защото си спомних звука на моя вътрешен Пламък.
Спомних си го през психотерапията, хипнотерапия, гонг и звукотерапия, регресия, тета хийлинг, констелации, женски кръгове.
И знаете — в част от тези практики съм обучена. Защото аз самата си ги спомних, водена в тях. И затова мога да бъда опора на жени, които са готови да чуят своя вътрешен звук.
Аз чувам своя вътрешен звук и съм тук, за да ти помогна да чуеш своя 🔥
