Maya Integria

Maya Integria Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Maya Integria, Alternative & holistic health service, Veliko Turnovo.

Maya Integria е ритуал на внимание, не клиника.
Тук симптомите се изслушват, не се потискат.
Ако се чувстваш изгубена – добре дошла у дома.🤍
Последвай ме и в Instagram: .integria

19/02/2026

ОбичаХ да пия кафе… Особено сутрин, на гладно... с цигара.
​Ехее, няма такъв кеф и тук само пушачите ще ме разберат. Това ми беше ритуалът...тишина, насаме със себе си, първата глътка, онзи прилив на яснота и усещане за ново начало.
​До една сутрин, в която отнова се озовах в бърза помощ с висок пулс, паник атака и усещане за буца в гърлото (което се оказа възпалената ми щитовидна жлеза).
​Тогава не осъзнавах колко реактивна е нервната ми система, но бях сигурна, че тялото ми вече не понася неща, които преди са минавали без проблем. По-късно излязоха и лабораторните резултати... хронично висок кортизол, възпалена щитовидна жлеза, а оттам изразена чувствителност към стимуланти, храни и емоционален стрес. Имах сериозна нужда да преосмисля начина си на живот.
​Това е историята как всъщност спрях кафето и цигарите... от страх, че този ден може да се повтори.
​.Но нека бъдем обективни:
Има доста сериозни проучвания, които показват, че умереният прием на кафе се свързва с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, Паркинсон и дори по-ниска обща смъртност. И тук за умерен прием имам предвид 2 до 3 чаши максимум (не като едната ми приятелка, която пие по 5-6 и "нищо" ѝ няма 😅).
​Кафето съдържа не само кофеин, а и полифеноли, антиоксиданти, хлорогенова киселина. При част от хората то има противовъзпалителни ефекти, може да подпомогне инсулиновата чувствителност и дори да има защитен ефект върху черния дроб.
​Тоест, кафето не е вредно. Но както всички обобщени данни, надявам се знаете, че те са популационни. Те показват какво се случва средно при големи групи хора. Обаче не описват как реагира конкретна жена на 40+, която има нощни събуждания, нестабилен прогестерон, хистаминова реактивност и хроничен стрес.

И тук биохимичният ни контекст е ключов..
Кофеинът е стимулант. Сутрин кортизолът ни физиологично е висок (при правилен ритъм) и това е механизмът, който реално ни събужда от сън. Когато добавим кафе веднага след ставане, особено на гладно, надбъбречната ос се стимулира допълнително и адреналинът скача.
​При стабилна нервна система това се усеща като фокус. Но при по-чувствителна система усещането лесно преминава в напрежение, сърцебиене, вътрешна тревожност, последвано от рязък спад на енергията по-късно.
​Кофеинът може да повиши и хистамина (по-плитък сън, по-трудно възстановяване). Ако добавим захар – кръвната захар играе. Ако добавим много мазнина (кафе със сметана) – натоварваме жлъчката и черния дроб, което в перименопауза изобщо не е неутрално.
​При мъж на 30 със стабилен сън кафето може да работи прекрасно. Но при жена на 45 с нощни събуждания и хроничен стрес, същата чаша може да засили тревожността и безсънието.
​И това е така, защото след 35–40 години хормоналният ни фон се променя. Прогестеронът намалява, а той е нашият стабилизатор. Толерансът ни към стимуланти пада. Нещо, което на 28 е било безобидно, на 40 дава съвсем различна реакция.

Какво да направите, ако не искате да спирате кафето?
Ако тялото ви реагира с напрежение, първо приемете малко протеин или балансирана закуска. Изчакайте 60–90 минути след ставане и чак тогава изпийте кафето си.
​Моята рутина с кафето и цигарата приключи като скорошна, отминала любовна история ...за която ще си спомням с носталгия и лек трепет, но за която знам, че вече е токсична за мен. Случи се, защото тялото ми се промени и аз трябваше да се съобразя с това.

Най-важното, което можем да направим е да наблюдаваме как реагира собственото ни тяло и да адаптираме навиците си спрямо това, което реално ни носи стабилност.
​С обич,
Мая Интегрия 💚

Хистаминът, естрогенът и виното...бомба със закъснителПовечето от нас на възраст над 35години се сблъскваме със ситуация...
10/02/2026

Хистаминът, естрогенът и виното...бомба със закъснител

Повечето от нас на възраст над 35години се сблъскваме със ситуация, която в по-младите ни години не е била проблемна, но сега е взривяваща...и така...изяждаш нещо сладко следобед...
Вечерта след работа малко деликатесно сирене и за разкош чаша вино.
Нищо фрапантно или прекалено.
Но после…стомахът ти се подува, получаваш сърцебиене,
събуждаш се в 3 през нощта без причина,
въртиш се, нервната ти система е нащрек...и освен да скъсаш чаршафите и да "мразиш" партньора си, който спи спокойно и няма такива проблеми, сякаш друго не ти остава
На сутринта се чудиш..„Какво пък толкова направих?“
Физиологичният отговор е ..хистамин + естроген + алкохол, срещнали се в неподходящ момент.

Отлежалите сирена и виното са едни от най-богатите на хистамин храни.
Алкохолът допълнително блокира ензима, който разгражда хистамина (DAO).
А когато хистаминът се повиши, мозъкът влиза в режим на будност, защото хистамитът е стимулиращо вещество за нервната система.
Ако към това добавим и хормоналния контекст/естроген-прогестерон/ особено при жени след 35 ...картината става още по-обременена.
Естрогенът кара мастоцитите да освобождават повече хистамин.
Хистаминът от своя страна усилва естрогенната активност.Получава се затворен кръг на свръхстимулация, ..и тялото не може да слезе в дълбок сън.

Какво реално можеш да направиш?

Ако имаш подобни нощни събуждания, първо огледай вечерята си.
По-често създават проблем:
-отлежали сирена
-колбаси и деликатесни меса
-вино и бира
-ферментирали храни
-оцет
-шоколад
-домати (при по-чувствителни жени)

Нека не ти звучи като прикъда „никога повече“, а по скоро като препоръка да избягваш тези храни вечер и нека не са в комбинация.

Как да помогнеш на тялото си още днес?

За черния дроб:
-горчиви храни- рукола, цикория, глухарче
артишок или бял трън като добавка
-топла вода с лимон сутрин (просто, но работещо)
Черният дроб разгражда излишния естроген и когато е претоварен, симптомите се усещат много по-силно.

За мастоцитите и хистамина:
-витамин C
-кверцетин
-коприва (чай или екстракт)
-омега-3
Те действат стабилизиращо и намаляват склонността към освобождаване на хистамин.

Ако вече си се събудила и не можеш да заспиш, за да получиш реално облекчение можеш да опиташ от:

-магнезий (глицинат или треонат)
-няколко глътки топла вода
-малко бърз въглехидрат + протеин, например половин банан с лъжица тахан.

Звучи прекалено просто, но понякога нощното събуждане е и сигнал за спад в кръвната захар, а това автоматично активира адреналина.
Целта е да убедиш нервната система, че няма опасност и да приемеш, че просто си по-чувствителна от сина на свекърва ти:)

Приканвам те да се грижиш за себе си
С обич,💚
Мая Интегрия

АВТОИМУНИТЕТЪТ – ГРЕШИ ЛИ ТЯЛОТО МИ ИЛИ…?В едно от обученията, които преминах, беше засегната темата за имунната система...
25/01/2026

АВТОИМУНИТЕТЪТ – ГРЕШИ ЛИ ТЯЛОТО МИ ИЛИ…?
В едно от обученията, които преминах, беше засегната темата за имунната система. Проявявам сериозен интерес по въпроса и заради собствения си автоимунитет, който открих преди няколко години.
Истината е, че автоимунитетът не е „грешка на тялото“, а загуба на регулация в имунната система. В началото и аз си мислех, че става въпрос за „прекалено силен имунитет“. По-късно, когато започнах да уча по-задълбочено, разбрах нещо друго: в много случаи проблемът не е, че имунитетът е силен, а че е загубил способността си да различава кое е „свое“ и кое е „чуждо“.
В центъра на тази способност стоят регулаторните Т-клетки – T regulatory cells, или T reg. Това са клетките, които поддържат имунната толерантност. Те „учат“ имунната система кое е собствена тъкан и кое е реална заплаха, ограничават прекомерните възпалителни реакции и спират автоагресивните процеси.
При много автоимунни състояния не се наблюдава толкова „свръхактивация“ на атакуващите клетки, колкото недостатъчна функция на T reg – тоест липсва адекватен контрол и имунният отговор остава без спирачки. Това е една много важна разлика.
Ще дам личен пример, за да стане по-ясно как „мисли“ една свръхнапрегната система. При опит да си направя козметична процедура с филър, само след няколко часа попаднах в бърза помощ – високо кръвно, паник атака и ужасно висок пулс. Тялото ми реагира така, сякаш се бори с „външен нападател“. Не казвам това, за да плаша някого, а за да покажа колко силно може да е усещането за опасност, когато регулацията е разклатена.
Обикновено, когато стане въпрос за автоимунитет, особено в интернет пространството, почти винаги получаваш отговор: „Търси проблема в червата.“ И аз разбирам защо се казва това… но за много хора то звучи почти мистично и неясно. Какво точно да търся? И защо червата изобщо имат общо?
Причината е, че голяма част от имунната система се „обучава“ именно в червата. Там имунните клетки се срещат с бактерии, хранителни антигени и микробни метаболити. На прост език: храната, която ядем, средата, в която живеем, стресът, ритъмът ни, възпалението в тялото – всичко това взаимодейства с чревния микробиом и с чревната лигавица. Когато микробиомът е балансиран и лигавицата е здрава, имунната система получава сигнали, че „всичко е наред“ и по-лесно поддържа толерантност. Когато обаче има дисбиоза, възпаление или пропускливост на червата, този процес се нарушава. Тогава към имунната система постоянно достигат фрагменти от бактерии, хранителни протеини и токсини, които тя започва да възприема като потенциална опасност. Това поддържа хронична активация и постепенно изчерпва регулаторните механизми.
Но автоимунитетът не е само „чревен проблем“. Той е система от взаимосвързани процеси. Факторите, които участват, са много: стрес, хормонални промени, витамин D, тегло, тютюн, хранителни фактори, токсини и замърсяване, инфекции, лекарства и други влияния, включително такива, които все още не разбираме напълно. Важното е, че те работят заедно, а не поотделно.
Например витамин D е един от най-силните естествени модулатори на имунната регулация и подпомага баланса между възпалителните Т-клетки и регулаторните механизми. При ниски нива на витамин D често се наблюдава по-висока автоимунна активност. Омега-3 мастните киселини също не „потискат“ имунитета, а влияят върху посоката на възпалителния отговор към по-балансиран модел.
Минералите като цинк, селен и магнезий са кофактори в сигнализацията на имунните клетки. Цинкът участва в развитието и функцията на Т-клетките, селенът подпомага антиоксидантната защита и имунната регулация, а магнезият участва в огромен брой ензимни реакции, включително такива, свързани с имунната функция. Дефицитите в тези нутриенти директно намаляват способността на организма да се саморегулира.
Чревната лигавица има ключова защитна функция. Когато бариерата е нарушена, в кръвообращението по-лесно навлизат антигени, бактериални фрагменти и токсини. Това поддържа хронична имунна активация и изчерпва регулаторните механизми. Затова без работа по чревната среда често е много трудно да има трайна стабилизация.
Нервната система също е пряк участник. Хроничният стрес, симпатиковата доминация и нарушената парасимпатикова активност понижават функцията на T reg клетките и усилват възпалителния имунен отговор. Затова автоимунитетът не е само имунологичен проблем – той е процес, в който участват имунна система, нервна система и ендокринна система едновременно.
Хормоналният фон също има значение. Кортизолът, естрогенът, прогестеронът и тиреоидните хормони влияят върху имунната регулация. Ниският кортизол, например, може да доведе до по-слаб контрол върху възпалението. Колебанията в половите хормони могат да променят баланса между възпалителните и регулаторните пътища.
Когато всичко това се събере, става ясно защо няма една причина за автоимунитета. Това е система за саморегулация, която може да излезе от баланс, когато се натрупат достатъчно фактори. Оттук следва и един честен извод: само едно хапче или само отпадането на една храна рядко е достатъчно като подход. Обикновено е нужна по-широка промяна – стабилна чревна среда, адекватни нутриенти, нервна система извън режим на постоянна заплаха, работа с хормоналния контекст и постепенно понижаване на хроничното възпаление.
И все пак – какво може да бъде спусъкът?
Често има конкретен момент, в който автоимунитетът „се проявява“, но процесът е започнал много по-рано. При мен тригерът беше лекарство за стимулиране на имунната система. При други може да е тежка вирусна инфекция, раждане, операция, силен период на недоспиване, хормонален срив, развод, загуба или изтощение – нещо, което просто прелива чашата. И докато човек си задава въпроса „Добре, защо точно на мен?“, отговорът често е в комбинацията от генетика, микробиом, житейско натоварване и индивидуална способност за възстановяване.
Когато разбрах, че имам автоимунно заболяване, в началото ми носеше странното усещане, че тялото ми се е превърнало във враг. Доста по-късно осъзнах, че по-скоро тялото ми е загубило капацитета си да се самобалансира и самоуспокоява.
От психосоматична гледна точка проявата на автоимунитет може да бъде и знак за дълго задържан вътрешен конфликт. При мен беше свързано с години поставяне на себе си на заден план, живот в режим „трябва“, потискане на несъгласие и гняв, усещането, че нямам право да съм слаба или уморена. Разбира се, това не е „единствена причина“ и не важи еднакво за всички, но си струва човек да се запита честно: как постъпва със себе си и какво търпи твърде дълго.
Аз се опитвам да се уча от автоимунитета си – да поставям граници, да отказвам, да си почивам, да не се оправдавам и да си позволявам гняв, когато е нужно. Не защото „емоциите лекуват“ сами, а защото телата ни не са враг. Те просто показват кога сме излезли от баланс.
И точно тук холистичният подход има смисъл – не защото е „алтернативен“, а защото заедно с класическата медицина може да се работи върху механизмите на регулацията, а не само върху последствията.
С обич,
Мая Интегрия💚

Отвъд мистичното- Австралийски цветни есенцииЕдна от основните системи с които работи холистичния подход е нервната сист...
17/01/2026

Отвъд мистичното- Австралийски цветни есенции

Една от основните системи с които работи холистичния подход е нервната система. Всеки от нас има изграден травматичен характер още от ранна детска възраст и събития, които през живота ни са изградили моделите, чрез които реагира нервната ни система. От холистична гледна точка има няколко входа за работа с нервната система-през тялото, през хормоните и биохимията, през дишането, през психиката и през сетивата.

Австралийските цветни есенции, които са своеобразен наследник на Цветните есенции на Д-р Бах, са представители на сетивният метод за работа с нервната система.

Истината е, че аз дълго време подхождах много предпазливо към тях. Не защото не ги харесвах, а защото съм от хората, които искат да разберат къде точно се вписва едно нещо в цялата картина на тялото. При жени с хормонални сривове, паникоподобни кризи, нисък кортизол, проблеми с щитовидната, висок хистамин… всичко, което е представяно за нежно ми звучеше някак малко недостатъчно да се справи с тези състояния. Защото в тези моменти тялото не е в режим на релакс, а в режим на оцеляване. После, след като започнах да ги ползвам имах различни усещания ...може да звучи странно, но за мен те участват в процеса на препрограмиране на нагласите ни към заобикалящия ни свят...и да, те не са лечение, не са заместител на нищо, а една по различна подкрепа за нервната система. Като нещо, което помага тялото да слезе една идея по-надолу от постоянното напрежение. Защото можем да подреждаме хормони, да стабилизираме кръвна захар, да мислим за щитовидна жлеза, надбъбреци, черва… но ако нервната система все още е в режим „опасност“, всичко това се държи много по-трудно. Тялото не влиза лесно в режим на възстановяване. И точно тук виждам смисъла на австралийските цветни есенции, защото те влизат като едно ненатрапчиво подпомагане на вътрешното усещане за сигурност, и защото не винаги ни трябва нещо, което да ни влияе рязко и силно на телата и душите ни, а по скоро нещо което да позволи малко отпускане.

Харесва ми, че те могат да вървят заедно с всичко останало – медицина, добавки, терапия, хранене. Не влизат в конфликт, не изискват избор „или-или“. Просто допълват. И може би най-важното за мен: те работят с емоциите като с реална част от физиологията. Защото мозъкът ни не прави разлика между физическо и емоционално – то реагира на всичко като на информация за безопасност или заплаха.

Цветните есенции не действат по класическия биохимичен начин. В тях няма активно вещество, което да се метаболизира, да влияе на рецептори, ензими или хормонални пътища, както го правят лекарствата и добавките. Няма молекула, която да лекува в медицинския смисъл на думата. И това е важно да се казва честно.. Те не са лечение и не заместват медицина, както и няма да коригират лабораторни ти показатели. Но са намерили своето място, защото не всичко, което влияе на тялото, минава само през химията. Част от регулацията минава през нервната система, през възприятието за безопасност, през вътрешното състояние на организма. А там нещата не са линейни и не винаги се обясняват с вещества. Когато говорим за квантово ниво, не става дума за магия, а за това, че живата система не работи само като механичен сбор от части. Тялото е електрохимична, електромагнитна и информационна система. Нервната система не реагира само на молекули, а и на сигнали, на режима за който говорим, обстановка и обстоятелства в които сме, намерения и нагласи, асоциации, памет. И тук есенциите работят като носител на информация. Много близко до начина, по който работят музиката, гласът, докосването, ритуалът, символът. Нищо от това няма молекула лекарство, т.е. ефектът не е фармакологичен, а е неврофизиологичен и психо-соматичен. Когато човек вземе есенция, той не получава химично действие, а сигнал, че може да се отпусне малко и няма заплаха. За нервната система това не е малко. Това понякога е решаващо. Науката още не може да опише напълно този тип въздействие. Но това не означава, че го няма. Просто сме свикнали да приемаме за реално само онова, което можем да измерим с апарат. И тук за мен идва една много важна позиция: Не е нужно да разбираме всичко, за да го отхвърлим или да го приемем. Достатъчно е да го наблюдаваме честно. И ето..Аз Стоя в средата-нито вярвам сляпо, нито го отхвърлям, а просто наблюдавам как реагира тялото ми. И ако нещо носи повече спокойствие, стабилност и мекота, за мен е напълно достатъчна причина то да има място в пространството на Maya Integria.

С обич,
Мая Интегрия💚

За Много Години, мили Дами! Бъдете здрави, неотразими в своята душевна красота и прекрасни в женствеността си. Отделете ...
05/01/2026

За Много Години, мили Дами! Бъдете здрави, неотразими в своята душевна красота и прекрасни в женствеността си. Отделете време да помислите колко много сте постигнали в уникалното пътуване на живота си , отпразнувайте човека, в който сте се превърнали , обичайте себе си- поставяйте граници, казвайте "не" и се отнасяйте към себе си с добротата, която толкова лесно дарявате на околните. Помислете, че точно сега заслужавате любовта, щастието и душевния мир, които извират от самите вас, вярвайте в себе си и в това колко съвършени сме всички ние по природа......днес e ред на „Ако кризите се повтарят: какво означава това и какви са следващите стъпки.“
Ако спешните мерки не са достатъчни и кризите започнат да се повтарят, това вече не е просто моментна реакция. Това е сигнал, че в системата има по-дълбок дисбаланс и е време да погледнем малко по-широко.

От опита си съм забелязала няколко ключови неща.

1. Щитовидната жлеза често е част от картината- От опита си съм забелязала още нещо много важно – тези кризи почти винаги зачестяват, когато хормоните на щитовидната жлеза FT4 и FT3 отиват към долна граница. Когато щитовидните хормони са ми в по-оптимални стойности, тогава или нямам кризи, или ги усещам много по-леко. Затова редовното проследяване на щитовидната жлеза е изключително важно, особено при смяна на сезоните, при преходи от топло към студено и обратно. Тук със сигурност не говоря за проследяване само на TSH, а за реалистична и пълноценна преценка на щитовидния панел. Ако имате хипофункция, нещата рядко се оправят с едно хапче ...не се заблуждавайте– това често е дългосрочен процес, който включва работа с хранене, черва и черен дроб. Когато към картината се добавят и други хормонални дисфункции, хипото наистина се превръща в предизвикателство. Хиперфункцията, понякога може да изненада жената с присъствието си, тя е много изтощаващо състояние, което лесно може да припокриете по симптоматика с висок кортизол. За това изследвайте се редовно.

2. Храненето И КРЪВНАТА ЗАХАР са фундамент- Не говоря клиширано за „здравословно“, а за балансирано и редовно хранене с цел стабилна кръвна захар. Драстичните пикове и спадове на КРЪВНАТА ЗАХАР са директен спусък за адреналинови кризи. Сутрешното кафе на гладно с цигара, което, когато бяхме на 25години и минаваше безнаказано, в този етап вече често е рецепта за срив. Яжте в рамките на първия час след ставане, приемайте достатъчно протеин, полезни мазнини и въглехидрати. Много помага за определен период да се даде почивка на тялото от глутен, казеин и соя – не завинаги, а докато се опитвате да стабилизирате системата. Вечерята също има значение – не прекалено рано, но и не твърде късно. Тук няма как да не спомена захарта и любимия шоколад. За човек като мен, който цял живот е „оцелявал“ на шоколад, спирането му беше истински кошмар. Понякога още се колебая кое ми липсва повече – баницата или шоколадът. Истината е, че вече и двете често ми причиняват чувството, че съм зле, когато реша да си кажа „и аз съм човек“. Тялото реагира и това е информация. Равномерната кръвна захар е ключова не само за кризите, а и за това как остаряваме – и тук изобщо не говоря за външен вид. Няма „грешна“ диета – кето, палео, нискохистаминова, противовъзпалителна – всичко зависи от конкретното тяло и съпътстващите проблеми. Но поне три основни хранения плюс междинни често са добра основа. И да – изследвайте кръвната си захар и инсулина. Инсулин над 8 mIU/L често загатва за инсулинова резистентност, дори глюкозата да е „в норма“.

3. Надбъбреците не са само кортизол- изследвайте и DHEA, ACTH, 17ОН Прогестерон, а при нужда и кортизол в слюнка (4-точков профил).... Най-важното за надбъбреците е просто и често трудно за спазване...РЕЖИМ. И високият, и ниският кортизол са проблем и се усещат ужасно. При хронично високият кортизол най-много помага стабилна вечерна захар, сънят/ непрекъснат поне мин. 6 часа/, движението, но сутрин не вечер; магнезий,фосфотедилдисерин, л-теанин; Разбира се има и други добавки, но те трябва да бъдат съобразени с останалия контекст на тялото. Кортизолът трябва да е висок сутрин и постепенно да спада вечер. Ако ритъмът е нарушен, подходите са различни и не може да се пие пантотенова киселина или ашваганда просто защото е модерно..пак казвам... контекстът е всичко. Ниският кортизол е бич за не малко жени, при които отдавна фазата на високия кортизол е прехвърлена. И тези жени трябва да са не по-малко внимателни към себе си -редовно хранене, достатъчно сол, бавен старт на деня, подкрепа за черния дроб и червата, внимателно движение.

4. Магнезият е друга тема, по която има много заблуди. Не бива да отидеш в аптеката и просто да поискаш магнезий. Най-често добре се понасят бисглицинат и таурат. И не, глицинът не „сваля кортизола“, както някои смятат, а действа успокояващо на нервната система и може да създаде усещане за нисък кортизол . Във функционалната медицина се говори за прием на големи количества магнезий, когато трябва да има лечебно въздействие, но при много чувствителни жени, според мен не бива да се започва с високи дози, а напротив с ниски, защото рязкото успокояване може да даде обратния еефкт и тялото да реши да пусне адренални стрели. При проблемни/чувствителни черва често са по-подходящи магнезиеви лосиони, трансдермалното въздействие заобикаля чревния тракт. При жени с тежки калцификати, най подходящата форма е малат или цитрат. Универсални правила няма!

5. Задължително следете витамин D, B12 и феритин. Дефицитите много често допълват паникоподобната картина и могат да я направят почти непоносима. Попълвайте дефицити. Липсата на желязо и феритин е сериозен проблем при много от жените...и темата за тези дефицити засягат една много голяма скрита тема, която също е обект на интереса ми и не може просто ей така да бъде отбелязана в една точка- а именно червата и стомаха. Защото, замислете се...дефицитите в голямата си част/изключвам генетична невъзможност за усвояване/ са следствие от това ,че не сме успели да усвоим полезните микро и макронутриенти.

6. Движението, но ПРАВИЛНОТО - Най-добре е да има леки упражнения сутрин или дълги разходки. Упражненията със собствено тегло или малки тежести са супер, защото така най-много гликоген се изразходва от мускулите и това е по-сигурният вариант да помогнете на килограмите си. Освен това този тип упражнения действат прекрасно на ставите ви в този период. Преумората и интензивното кардио често влошават състоянието, като натоварват надбъбреците отново.
Обърнете внимание и на външните дразнители – парфюми, гримове, рол-они, силни миризми. Колкото са по-изчистени от синтетични аромати, фталати, парабени и агресивни консерванти, толкова по-добре. Смятам, че всеки може да намери продукти с максимално естествени съставки на приемливи цени, както и че има не лоши български марки.

7. Как да заспя?- най-болната тема или Как да заспя отново, ако се събудя в 4 сутринта? Да, липсата на хормони е гадно, но храненето, движението и подходящите добавки могат поне малко да подобрят нещата. Тук ключови са отново стабилната кръвна захар, сутрешното движение, глицин и другите добавки, които са благодатни за кортизоловия ритъм. Ключът често е в стабилната вечерна кръвна захар – и не, не е „яж по-малко вечер“. По-скоро: лека вечеря + малка „заключваща“ закуска, ако знаете, че се будите. Пример: кисело мляко/кокосово кисело мляко с малко мед; яйце + парче плод; малко сирене + половин банан. Ако се събудите – първо топлина (чорапи/одеяло), няколко бавни издишвания и чак тогава решение дали ви трябва вода/щипка сол/малко хапване. Понякога „хакът“ е да не влизате в битка със събуждането.

8. Консултирайте се с гинеколога си за локален естроген за вагинална сухота, и прогестеронов крем, който също може да ви помогне да се чувствате по-спокойни и да спите по-добре... Да, прогестероновият крем може да бъде много полезен. Но само в правилния контекст. Прогестеронът не е универсално успокоително. Той работи добре, когато нервната система има ресурс да го понесе и когато надбъбреците не са в остър стресов режим. В ранната перименопауза жените често се опитват да ползват прогестерон преди да е стабилизирана кръвната захар, кортизоловият ритъм и сънят. Тогава, вместо да донесе спокойствие, може да усили симптомите – повече замайване, вътрешно напрежение, ниско кръвно, нестабилност. Затова прогестероновият крем не е първа стъпка, а последваща. След като има режим, храна, сън и малко повече стабилност. И винаги – с ниски дози и внимателно наблюдение на реакциите. Има разбира се и най-различни добавки като витекс/аврамово дърво, вечерна иглика, и много други, ..но не при всички и не на всяка цена.

9. Цялостният подход е ключов- т.е. нещо което е трудно наистина... да намериш специалист, който гледа картината в цялост, а не на парчета. Не човек, който ще каже само „хормоните са виновни“ или „всичко е от стрес“. А някой, който може да види връзките между: – нервната система – надбъбреците – щитовидната жлеза – половите хормони – храненето – съня – и личната история Тези състояния рядко се свеждат до едно нещо, което ти има, а е комплекс, заради взаимодействието между всичко. И когато някой помогне да разбиреш какво се случва с теб, когато има логика и смисъл...някак аз лично се чувствам по-спокойна/което разбира се хумористично мога да оправдая с желанието си за постоянен контрол над всичко/.

10. Магическо хапче няма. Има желание да вложиш усилие. Махнете устройствата вечер, правете неща, които ви носят удоволствие – плетене, рисуване, танци… дори да дразните мъжа си (дано мъжете ми простят) – важното е да ви харесва. Мерете си кръвното, записвайте как се чувствате, пийте електролити. Може готови, може домашни – вода, мед, лимон, щипка сол. Пийте течности – повечето сме хронично дехидратирани. Медитация, рейки, йога, дишане, таро, астрология – използвайте всякакви патерици. Цветните есенции също имат много хубаво съпътстващо действие и ще ги разгледам отделно. Работа с травми и психолог е изключително важна част от пъзела – тялото носи памет.

За кризите – искам да кажа още нещо много важно, защото виждам колко жени се плашат от самите кризи..и аз самата съм в тази група. Никоя от нас не иска да се чувства зле...аз всеки път в него момент се успокоявам, че пикът ще премине и, че просто е остър момент.. да не ми става по-приятно изживяване в него момент.. но някак чакам просто да се свърши Факт е, че тялото влизайки в такива състояния е с разклатена регулация . И още нещо важно ...страхът сам по себе си подхранва следващата криза.
В основата на всичко стои нещо много интересно...нервната система – и тук по-важното е как тя възприема заобикалящият ви свят..още преди момента, в който тялото или съзнанието може да разбере какво се случва...и това е много интересно за мен лично..Възприятието и как може да се работи върху него...защото си струва да се мисли в таки посока и ще ви кажа защо...защото когато нервната система е в режим „опасност“, всичко останало я следва – хормони, кръвна захар, кръвно налягане, сън, храносмилане. Тялото започва да реагира на дребни стимули като на заплаха. Затова една безобидна ситуация, храна, добавка или дори мисъл може да предизвика бурна реакция...т.е ще търсим обратния ефект и ще говорим и за това.
И последно за днес , но много важно правило- Ако нещо/добавка, храна, начин на битуване/ ви влошава – спирате го. Дори да сте го въвели за полезно. Дори да е препоръчано. Дори да е модерно. Слушайте телата си, защото те винаги дават обратна връзка. Нашата работа е да я уважим. И няма нужда да правите всичко наведнъж. Не е нужно да сменяте живота си за една седмица. Не създавайте революция в телата си. Слушайте се.
С обич,
Мая Интегрия💚

Много искам да продължа последната тема за перименопаузата и моментите, когато не се чувстваме добре, защото искам да сп...
28/12/2025

Много искам да продължа последната тема за перименопаузата и моментите, когато не се чувстваме добре, защото искам да споделя практични действия, които могат да помогнат. Едно е да слушаш или четеш за дадено състояние, друго е да видиш конкретни стъпки, които могат поне малко да те накарат да се почувстваш по-добре.

И така, когато говорим за кризи като онези моменти, в които изведнъж ставаш ледено студена, трепериш, зъбите тракат, сърцето препуска, при някои от нас има позиви за уриниране или дефекация и имаш онова ужасно усещане, че нещо страшно се случва… В огромен процент от тези ситуации не полудяваш, не умираш и не се случва нищо мистично – това е остра адреналинова реакция, задействана от функционален и често рязък спад или нестабилност на кръвната захар.

Сега много от вас ще кажат: „Какви неща говоря… досега писах за надбъбреци и адреналин, а сега се прехвърлих към кръвна захар.“ Но имай търпение – защото всичко е свързано.

През нощта физиологично кортизолът трябва да е по-нисък, за да може тялото да спи, но нисък и стабилен – не сринат. Проблемът е, че при жени с хроничен стрес, перименопауза и изтощени надбъбречни резерви, той слиза прекалено рязко или прекалено рано. Резултатът? Няма кой да поддържа стабилна кръвна захар и тя става нестабилна и спада, като това обичайно се случва между 2 и 4 през нощта, когато чернодробният гликоген се изчерпва.

В отговор кортизолът и адреналинът скачат рязко, за да те „спасят“, и точно това създава цялата тази паникоподобна картина.

Като допълнителни фактори за „разкош“ в перименопаузата имаме колебания на естрогена, липса на достатъчно прогестерон, който нормално служи като буфер срещу адреналиновите пикове, и на всичкото отгоре – известна степен на инсулинова резистентност.

По друг начин казано, адреналинът е нашата аварийна система, която реагира на комбинация от нестабилна кръвна захар, нисък или колебаещ се кортизол, изчерпан чернодробен гликоген, липса на прогестерон и нарушена инсулинова регулация.

Както се казва – честита перименопауза. Повярвайте ми, аз се ужасявам не по-малко от вас. Истински. С усещането, че понякога съм пленник на физиката си, и с четенето как това били „естествени промени на тялото“. Да, естествени – но при баба ми. Сигурна съм, че ако се направи статистика, в момента много повече жени изживяват перименопаузата проблемно в сравнение с преди 50 или 100 години, и това има връзка с външните фактори на средата, в която живеем – но това е тема за друг разговор.

И така, по същество – практични съвети.

1/ Спешни мерки

1. Най-бързото нещо, което помага – често повече от всяка добавка – е комбинация от бърз въглехидрат с протеин, плюс вода с малко сол. Да, звучи банално, но работи. В този момент тялото има нужда от гориво и сигнал за безопасност.
Примери: портокалов сок със щипка сол и парче сирене или кашкавал; банан или фурма с ядки или тахан и вода със сол; чай с мед и малко прясно или растително мляко.

2. Напълно нормално е да имаш позиви за уриниране или дефекация – при някои жени кортизоловият пик действа точно така, и при мен е по същия начин. Отидете до тоалетната – това често намалява напрежението.

3. Нормално е кръвното налягане временно да се повиши, устата да пресъхне и да има усещане за вътрешно разпадане. Аз приемам няколко таблетки мента, глог и валериан, но може да помогне и друго леко успокоително, което вече познаваш и знаеш, че ти понася.
Ако горната граница на кръвното налягане надвиши 140 и не се чувствате добре – защото усещането за кръвно е различно при всеки (например моето нормално е около 90/60 и при 120/80 се чувствам ужасно) – и въпреки успокоителното няма подобрение, потърсете бърза помощ. В този момент се цели овладяване на симптома, не геройстване.

4. В този момент усещам пресъхване на устата и започвам прием на повече течности. Много жени са хронично дехидратирани, а това допълнително влошава картината. Щипка сол във водата често прави огромна разлика.

Още няколко малки, но важни неща, които често помагат в самия момент:

5. Важно е да знаете, че тази реакция има пик и спад. В повечето случаи най-интензивната част трае между 10 и 30 минути. В момента изглежда безкрайно, но самото знание, че това има край, често сваля част от напрежението и адреналина.

6. Дишането. Не говоря за медитации и сложни техники, а за нещо чисто физиологично. Опитайте се да удължите издишването – например вдишване за 4 секунди и издишване за 6–8. Дългото издишване директно активира парасимпатиковата нервна система и изпраща сигнал, че опасността отминава.

7. Позицията на тялото. Много жени започват да се разхождат, да стават, да се напрягат, защото не знаят какво да правят със себе си. Често по-добре помага седнало или полулегнало положение с опора на гърба и стъпалата на земята. При замайване – легнете настрани, не по гръб.

8. Обуй си чорапи и стопли краката- Топлината наистина помага. Освен чорапите, топло одеяло, грейка на корема или кръста и топла напитка реално помагат. Топлината не е просто комфорт – тя е сигнал за безопасност към нервната система.

И още нещо много важно – не е нужно да се борите с кризата. Колкото повече се опитваме насилствено да я спрем, толкова повече адреналин произвеждаме. Идеята не е да я победите, а да я преминете. Тялото ви не е срещу вас.

Разбира се, има и граници. Ако има нетипични симптоми като силна болка в гърдите, изразена слабост в крайник, загуба на съзнание, много високо кръвно, което не спада, или усещане, което е съвсем различно от обичайното за вас – това вече не е тема за самопомощ и е правилно да се потърси медицинска помощ.

Това описание не покрива всички възможни сценарии и не означава, че при всяка жена кризите са само от спад или нестабилност на кръвната захар. То описва един много чест механизъм, но не единствения.

При някои жени водещият проблем е по-сериозно разклатен кортизолов ритъм. При други – щитовидната жлеза. При трети – тежки дефицити, проблеми с черния дроб, инсулинова резистентност или дългогодишно изтощение на нервната система. А понякога са няколко неща наведнъж.

И точно затова, ако тези спешни мерки не ви носят облекчение или кризите се повтарят често, това не означава, че нещо правите грешно, или че нищо не помага. Означава, че тялото ви показва по-дълбок дисбаланс, който изисква по-цялостен поглед.

В следващата част ще говоря именно за това – какво още може да стои зад тези състояния, кога вече не е само въпрос на моментна реакция и какви са следващите стъпки, когато кризите започнат да се повтарят, въпреки че правите всичко както трябва.

Следва продължение: Ако кризите се повтарят: какво означава това и какви са следващите стъпки.

С обич,
Мая Интегрия💚

Address

Veliko Turnovo
5000

Opening Hours

Monday 10:00 - 17:00
Tuesday 10:00 - 17:00
Wednesday 10:00 - 17:00
Thursday 10:00 - 17:00
Friday 10:00 - 17:00

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Maya Integria posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share

Share on Facebook Share on Twitter Share on LinkedIn
Share on Pinterest Share on Reddit Share via Email
Share on WhatsApp Share on Instagram Share on Telegram