Physiohelp

14/12/2025

Чувствате ли често скованост, напрежение или болка в мускулите и ставите, които сякаш се появяват без видима причина? Възможно ли е проблемът да не е само в движението, а в това, което слагаме в чинията си?
​Състоянието на вътрешните органи е пряко свързано с тонуса и функцията на определени мускули. Тази връзка е известна като висцеро-соматичен рефлекс.
​🧐 Какво се случва в тялото?
Когато консумираме храни, които тялото ни трудно обработва (например хранителни алергени, преработени продукти, или имаме дефицит на ензими), това може да предизвика възпаление или дисфункция в даден вътрешен орган.
​Мускулна реакция: Този стрес в органа се отразява върху "свързания" с него мускул. Мускулът може:
​Да стане слаб: За да предпази органа, мозъкът може да "изключи" част от функцията на мускула.
​Да стане прекалено стегнат: Тялото се опитва да компенсира слабостта на друг мускул или да защити зоната.
​Болка и скованост: Тази променена функция на мускулатурата променя биомеханиката на ставите. Резултатът е болка, скованост, ограничения в движението или дори повтарящи се проблеми в определена става (например кръст, рамо, врат), които не се повлияват трайно само от масаж или упражнения.Висцералната терапия работи пряко с напрежението и подвижността на органите. Ако определена храна причини подуване или възпаление на червата, това може да доведе до ограничение на движението им. Тъй като червата са свързани с гръбначния стълб и таза чрез фасции и лигаменти, тяхната фиксация може директно да причини:
Болки в кръста и таза: Дисфункция на червата често се свързва с тонуса на мускулите около тазобедрената става и долната част на гърба.
Проблеми с рамото/врата: Напрежение в черния дроб или жлъчния мехур може да се отрази на мускулите, свързани с дясното рамо и врата.
💡 Какво да направим?
Наблюдавайте: Обърнете внимание кои храни влошават Вашето състояние.
Тествайте: Кои точно храни или добавки стресират тялото и кой орган е засегнат.
Работете с органа: Чрез техниките на висцералната терапия може да се подобри подвижността на органа и да се "освободи" свързаният с него мускул.

27/11/2025

27/11/2025

Триъгълника на здравето
Трите страни на този триъгълник са Структура, Химия и Емоции/Психика. Всички 11 системи на организма (нервна, мускулна, скелетна, ендокринна, храносмилателна и т.н.) са подчинени на този баланс и са неразривно свързани чрез нервната система и енергийните канали (меридиани).
Ето как е устроено тялото и как системите си взаимодействат, причинявайки болка:
Връзката Мускул – Орган – Меридиан
Това е основният механизъм за комуникация между системите. Всеки основен мускул в тялото е директно свързан с конкретен вътрешен орган или жлеза (ендокринна система) и определен меридиан.
Механизъм: Ако даден орган (напр. бъбрек, част от отделителната система) страда от химически дисбаланс или стрес, сигналът преминава през нервната система и автоматично „изключва“ или отслабва свързания с него мускул (в случая псоас - iliopsoas).
Резултат: Слабият мускул не може да стабилизира ставата (скелетната система).
Взаимосвързаност на 11-те системи
Всички системи работят като скачени съдове. Проблем в една система неизбежно води до адаптация или срив в другите:
Нервната система е главният комуникатор. Тя предава сигналите за дисфункция от органите към мускулите (висцеро-соматичен рефлекс).
Храносмилателната система влияе на Мускулната и Скелетната: Лошото храносмилане води до токсини и възпаления (химически фактор). Това дразни нервните окончания и може да доведе до рефлекторна слабост на коремните мускули или квадрицепсите, причинявайки болки в кръста или коленете.
Ендокринната система (хормони) влияе директно на мускулния тонус. Стресът изтощава надбъбречните жлези, което води до слабост в свързаните мускули , предизвиквайки нестабилност в таза.
Лимфната и Кръвоносната системи осигуряват „горивото“ и „почистването“. Застоят на лимфа в определени рефлексни зони води до интоксикация на мускула, правейки го болезнен и лесно уморяем.
Причини за болките в ставите и мускулите
: Болката рядко е там, където е проблемът. Тя е резултат от компенсация.
Слабост срещу Спазъм: Болката обикновено се появява в мускул, който е претоварен (в спазъм), защото се опитва да върши работата на друг мускул, който е „изключил“ (станал е слаб).
Пример: Ако коремните мускули са слаби (поради проблем в тънките черва), мускулите на кръста се стягат прекомерно, за да държат тялото изправено. Болката е в кръста, но причината е в храносмилателната система.
Структурен дисбаланс: Когато един мускул отслабне, той променя позицията на костите, за които е захванат. Това води до изкривяване на стойката, неправилно триене в ставите и последващо възпаление и износване.
Обобщено: Болката в опорно-двигателния апарат често е само крайният сигнал , че някоя от другите системи (химическа, органна или емоционална) не функционира правилно и е нарушила комуникацията с мускулната система.

15/10/2025

10/08/2025

Болките в областта на лопатките, раменете и шията често са резултат от дисфункция или увреждане на няколко от основните системи на човешкото тяло. За постигане на трайно облекчение и оптимално възстановяване, терапевтът следва да прилага комплексен подход, насочен към едновременна работа с всички засегнати системи.
Човешкото тяло обикновено се описва като изградено от 11 основни системи:
1. Опорно-двигателна система (кости, стави, мускули)
2. Нервна система
3. Сърдечно-съдова система
4. Дихателна система
5. Храносмилателна система
6. Отделителна
7. Ендокринна система
8. Имунна система
9. Лимфна система
10. Покривна система (кожа, косми, нокти)
11. Репродуктивна система

29/06/2025

19/06/2025

Общоприето е схващането, че остаряваме просто защото времето минава. Истината обаче е далеч по-сложна и много по-физиологична. Стареенето, в значителна степен, е резултат от атрофия на мускулите и вътрешните органи, която се задълбочава от отслабването на циркулацията на кръвта и другите телесни течности, съчетано с непрестанния натиск на ежедневния стрес.
С напредване на възрастта мнозина забелязват постепенна загуба на мускулна маса и сила. Това явление, известно като саркопения, не е просто естествен процес, а пряк резултат от намалена физическа активност и промени в метаболизма. Когато мускулите не се използват редовно, те започват да атрофират, губейки своята обем и функционалност. Вътрешните органи също са подложени на атрофия, макар и по-незабележимо. Сърцето, белите дробове, бъбреците и черният дроб – всички те могат да намалят размера си и да намалят ефективността си с течение на времето, особено ако не са поддържани в добро състояние чрез адекватна циркулация и клетъчно хранене.
Кръвообращението е жизненоважна система, която доставя кислород и хранителни вещества до всяка клетка в тялото и отстранява отпадъчните продукти. Когато тази циркулация отслабне, клетките започват да "гладуват" и да се задушават. Капилярите – най-малките кръвоносни съдове – стават по-малко еластични и по-трудно пропускат кръвта, което води до намалено кръвоснабдяване на тъканите. Подобно на това, лимфната система, която отговаря за отстраняването на токсините и поддържането на имунитета, също може да стане по-малко ефективна. Застоят на течностите води до натрупване на отпадъчни вещества, възпаления и забавяне на възстановителните процеси, което ускорява клетъчното стареене.
Не на последно място, ежедневният стрес играе разрушителна роля в процеса на стареене.

18/06/2025

Човешкото тяло е чудо на природата – изключително сложна и невероятно адаптивна система, надарена с феноменална способност да се самолекува. Тази вродена мощ, известна като саногенеза, е фундаменталният процес, чрез който организмът поддържа здраве, възстановява се от наранявания и се бори с болести. В контраст, патогенезата описва развитието на болестта. Разбирането на тези два процеса ни помага да оценим колко съвършено е проектирано нашето тяло и как медицината всъщност подпомага, а не замества неговите естествени оздравителни механизми.
Саногенезата: Вградената аптека и лечител
Саногенезата обхваща широк спектър от биологични процеси, които работят в хармония, за да възстановят хомеостазата – стабилното вътрешно състояние, необходимо за живота. Някои от ключовите аспекти на самолечението включват:
* Имунна система: Нашата армия от клетки и молекули, която непрекъснато патрулира тялото, идентифицира и унищожава патогени (бактерии, вируси, гъбички) и ракови клетки. Тя е способна да развива памет, осигурявайки дълготраен имунитет срещу преживени инфекции.
* Регенерация на тъкани: Когато се нараним, тялото незабавно активира процеси за възстановяване на увредените тъкани. Клетките се делят и диференцират, за да заменят загубените или увредени клетки, формирайки нова кожа, кост или мускул. Например, счупена кост се възстановява напълно, а малки порязвания заздравяват без намеса.
* Възстановяване на ДНК: Всеки ден нашата ДНК е подложена на хиляди увреждания от различни фактори. Въпреки това, тялото разполага със сложни механизми за възстановяване на ДНК, които гарантират точността на генетичната информация и предотвратяват мутации, водещи до болести като рак.
* Детоксикация: Черният дроб и бъбреците са основните органи за детоксикация, които филтрират и елиминират токсините и отпадъчните продукти от тялото, предпазвайки го от натрупване на вредни вещества.
* Хомеостатични механизми: Те включват регулиране на телесната температура, кръвното налягане, нивата на кръвната захар и pH баланса. Тези процеси работят непрекъснато, за да поддържат оптимални условия за функциониране на клетките и органите.
Патогенезата: Пътят към болестта
Патогенезата, от друга страна, е последователността от събития, които водят до развитието и прогресията на дадено заболяване. Тя може да бъде предизвикана от външни фактори (инфекции, токсини, травми) или вътрешни нарушения (генетични дефекти, автоимунни реакции, метаболитни дисбаланси). Когато саногенетичните механизми не успеят да се справят с патогенния фактор или вътрешното нарушение е твърде голямо, болестта се развива.
Ролята на медицината: Подкрепа, а не заместване
В светлината на тези невероятни способности става ясно, че ролята на лекарите, терапевтите и медикаментите е да подпомагат и улесняват естествените процеси на самолечение, а не да ги заместват.
* Диагностика: Лекарите идентифицират причината за заболяването, което позволява насочено лечение.
* Медикаменти: Лекарствата могат да атакуват патогени, да намалят възпалението, да контролират симптомите или да заместят липсващи вещества, като по този начин дават на тялото възможност да възстанови баланса си. Например, антибиотиците унищожават бактериите, позволявайки на имунната система да довърши процеса на изчистване.
* Хирургия: В случаи на тежки наранявания или органна дисфункция, хирургическата намеса може да поправи структурата или да отстрани увредени части, създавайки предпоставки за възстановяване.
* Терапии (физиотерапия, психотерапия и др.): Тези подходи помагат за възстановяване на функции, намаляване на стреса и подобряване на цялостното благосъстояние, които са от съществено значение за саногенезата.
* Превенция: Съветите за здравословен начин на живот, ваксинациите и редовните прегледи са насочени към укрепване на саногенетичните механизми и предотвратяване на развитието на патогенеза.
В заключение, човешкото тяло е удивително способно да се лекува само. Тази вродена способност е крайъгълният камък на нашето здраве и оцеляване. Медицината, в цялата си сложност, действа като мощен съюзник, който подпомага и оптимизира тези естествени процеси, позволявайки ни да живеем по-дълъг, по-здрав и пълноценен живот. Разбирането и зачитането на тази феноменална вътрешна сила е ключът към цялостното здраве и благополучие.

18/06/2025

Човешкото тяло е чудо на природата – изключително сложна и невероятно адаптивна система, надарена с феноменална способност да се самолекува. Тази вродена мощ, известна като саногенеза, е фундаменталният процес, чрез който организмът поддържа здраве, възстановява се от наранявания и се бори с болести. В контраст, патогенезата описва развитието на болестта. Разбирането на тези два процеса ни помага да оценим колко съвършено е проектирано нашето тяло и как медицината всъщност подпомага, а не замества неговите естествени оздравителни механизми.Саногенезата: Вградената аптека и лечителСаногенезата обхваща широк спектър от биологични процеси, които работят в хармония, за да възстановят хомеостазата – стабилното вътрешно състояние, необходимо за живота. Някои от ключовите аспекти на самолечението включват: * Имунна система: Нашата армия от клетки и молекули, която непрекъснато патрулира тялото, идентифицира и унищожава патогени (бактерии, вируси, гъбички) и ракови клетки. Тя е способна да развива памет, осигурявайки дълготраен имунитет срещу преживени инфекции. * Регенерация на тъкани: Когато се нараним, тялото незабавно активира процеси за възстановяване на увредените тъкани. Клетките се делят и диференцират, за да заменят загубените или увредени клетки, формирайки нова кожа, кост или мускул. Например, счупена кост се възстановява напълно, а малки порязвания заздравяват без намеса. * Възстановяване на ДНК: Всеки ден нашата ДНК е подложена на хиляди увреждания от различни фактори. Въпреки това, тялото разполага със сложни механизми за възстановяване на ДНК, които гарантират точността на генетичната информация и предотвратяват мутации, водещи до болести като рак. * Детоксикация: Черният дроб и бъбреците са основните органи за детоксикация, които филтрират и елиминират токсините и отпадъчните продукти от тялото, предпазвайки го от натрупване на вредни вещества. * Хомеостатични механизми: Те включват регулиране на телесната температура, кръвното налягане, нивата на кръвната захар и pH баланса. Тези процеси работят непрекъснато, за да поддържат оптимални условия за функциониране на клетките и органите.Патогенезата: Пътят към болесттаПатогенезата, от друга страна, е последователността от събития, които водят до развитието и прогресията на дадено заболяване. Тя може да бъде предизвикана от външни фактори (инфекции, токсини, травми) или вътрешни нарушения (генетични дефекти, автоимунни реакции, метаболитни дисбаланси). Когато саногенетичните механизми не успеят да се справят с патогенния фактор или вътрешното нарушение е твърде голямо, болестта се развива.Ролята на медицината: Подкрепа, а не заместванеВ светлината на тези невероятни способности става ясно, че ролята на лекарите, терапевтите и медикаментите е да подпомагат и улесняват естествените процеси на самолечение, а не да ги заместват. * Диагностика: Лекарите идентифицират причината за заболяването, което позволява насочено лечение. * Медикаменти: Лекарствата могат да атакуват патогени, да намалят възпалението, да контролират симптомите или да заместят липсващи вещества, като по този начин дават на тялото възможност да възстанови баланса си. Например, антибиотиците унищожават бактериите, позволявайки на имунната система да довърши процеса на изчистване. * Хирургия: В случаи на тежки наранявания или органна дисфункция, хирургическата намеса може да поправи структурата или да отстрани увредени части, създавайки предпоставки за възстановяване. * Терапии (физиотерапия, психотерапия и др.): Тези подходи помагат за възстановяване на функции, намаляване на стреса и подобряване на цялостното благосъстояние, които са от съществено значение за саногенезата. * Превенция: Съветите за здравословен начин на живот, ваксинациите и редовните прегледи са насочени към укрепване на саногенетичните механизми и предотвратяване на развитието на патогенеза.В заключение, човешкото тяло е удивително способно да се лекува само. Тази вродена способност е крайъгълният камък на нашето здраве и оцеляване. Медицината, в цялата си сложност, действа като мощен съюзник, който подпомага и оптимизира тези естествени процеси, позволявайки ни да живеем по-дълъг, по-здрав и пълноценен живот. Разбирането и зачитането на тази феноменална вътрешна сила е ключът към цялостното здраве и благополучие.

04/06/2025

Стомахът – Нашият "Втори Мозък" и Неговото Изключително Значение
Често мислим за мозъка в главата си като за единствения контролен център на тялото, но истината е, че нашите вътрешни органи, особено стомахът, играят роля, която е толкова важна, че ги наричаме "втори мозък". Това не е просто метафора, а научно доказана реалност, свързана с така наречената ентерична нервна система (ЕНС).
Ентеричната Нервна Система: Мозък в Червата ни
ЕНС е сложна мрежа от милиони неврони, вградени в стените на храносмилателния тракт – от хранопровода до ануса. Тя е толкова обширна и независима, че може да функционира автономно, без пряката намеса на главния мозък.
Но ролята на ЕНС далеч надхвърля храносмилането. Тя общува двупосочно с главния мозък чрез оста мозък-черва, използвайки множество невротрансмитери, хормони и имунни молекули. Това означава, че емоционалното ни състояние може да повлияе на храносмилането (например стресът, който причинява стомашни разстройства), а състоянието на червата ни може да повлияе на настроението, паметта и дори психичното ни здраве.
Важността на Микробиома
Ключов елемент в тази комуникация е чревният микробиом – трилиони бактерии, гъбички и вируси, които живеят в храносмилателния ни тракт. Този микробиом не просто помага за храносмилането; той произвежда важни витамини, метаболизира лекарства и синтезира невротрансмитери като серотонин (около 90% от серотонина в тялото се произвежда в червата), който играе ключова роля за настроението и щастието. Дисбалансът в микробиома (дисбиоза) е свързан с редица състояния – от възпалителни заболявания до депресия и тревожност.